събота, 22 декември 2012 г.

Разкриване на героите чрез показване



Надолу говорихме за разкриването на героите чрез разказване. Колкото и да е ефективен този метод, показването е още по-добро. “Да покажеш” означава да оставиш читателя насаме с героя, да оставиш читателя да “види” (да чуе, а понякога да докосне и дори да подуши) героите. По-голямата част от този подход може да бъде споделена с читателя чрез сцените: картини от думи, написани повече или по-малко “в реално време”. Представете си театрална сцена. Завесата се вдига и незабавно започваме да откриваме по нещо от героите, изобразени от актьорите в пиесата. Никой нито ни ги описва, нито ни разказва за тях. Ние просто гледаме, слушаме и ги опознаваме.

Има четири основни метода за показването на героите:

- действие
- говор
- външност
- мисли

Едно литературно произведение трябва да смесва и да нагажда един към друг тези методи.

Действие

Често пъти, действията са най-силният начин за разкриването на героите. Те може да представляват дребни неща като например начинът по който героят се отнася към муден касиер в магазин. В такава ситуация някои хора са търпеливи, докато други стават открито враждебни. Трети ще се оплакват с половин уста. Всеки реагира различно на обикновените случки във всекидневието.

В “Катедралата” научаваме за страстта за живот на Робърт от всички неща, които прави и които объркват очакванията на разказвача по отношение на слепите хора. Робърт пие Скоч и пълни пепелниците с угарки. Яде като за последно и “гледа” телевизия – той има не един, а два телевизора у дома си. Въпреки своя физически недостатък, Робърт поглъща света около себе си с удоволствие.

Действията могат да бъдат също така решителни постъпки, като например реакцията на хората в момент на криза. Тогава веднага си поличава кой е водач, кой е мрънкач, кой е помагач и т.н. Главните герои в една история най-вероятно ще бъдат изпитани в трудни ситуации. Именно тогава научаваме кои са те чрез това, което правят в такива моменти.

Разказвачът в “Катедралата” първоначално изглежда предпазлив, дори враждебен. Не е ясно дали е способен на щедрост, но преминава през нещо, което се оказва за него стресова ситуация – прекарването на една нощ със сляп човек в къщата. В края на разказа тази стресова ситуация е довела до промяна в поведението му. Докато наблюдаваме как затваря очи и хваща ръката на слепия човек, научаваме, че у него има много топлина и нежност.

Научаваме повечето неща за героите докато ги наблюдаваме как действат (въздействат и взаимодействат). Какво правят и как го правят? Какво не правят? Показването на действието е най-близо до обективната информация за героите. В резултат, често е излишно да ни се разказва нещо за тях.

Реч

Речта се отнася до това, което героите казват, техния диалог. Също както и с действието, показването на характерните черти на героите чрез диалога е много по-динамично, отколкото когато ни бъде разказано, много по-интересно е за читателя да открие сам някои особености на героите, вместо направо да му бъдат казани. Да не говорим че чрез диалога могат да бъдат изразени неща като напрежение между участниците в диалога, симпатия или някакво друго чувство.

Външност

Външността засяга всяка отделна страна от физическия облик на героя. Разказвачът често говори за външността на героите, като по този начин тя може да бъде отнесена към “разказването”. Външността обаче също спада и към “показването”, защото тя буквално ни показва как изглежда героят. Физическият облик на героя може също така да бъде разширен и с неговите жестове. Въпреки това авторите трябва да са внимателни да не се осланят прекомерно на физическото описание. То често ни дава само бегла представа за даденото лице, също както корицата ни дава само бегла представа за съдържанието на една книга.

Мисли

В художествената литература често имаме достъп до мислите на някои от героите. Очевидно, най-добрият начин да разберем какъв е един герой е да уловим част от неговите размишления. В мислите си, героите често разкриват неща, които никога не биха разкрили пред друг герой, а това придава допълнителна сила на този похват.

Научете се да показвате

Изглежда ви прекалено трудно? Струва ви се, че това е техника, която е твърде сложна за вас? Глупости! Нека видим колко лесно е за постигане.

Да се върнем на нашата героиня Мария Риалто. Ако си я представите на автобусната спирка, четяща различна книга всеки ден, вие вече започвате да я разкривате чрез нейните действия. Чака на спирката. Чете книга. Всеки ден книгата е различна. Това са действия. В действителност, всяко от тези действия я разкрива по малко, но можете да покажете Мария още по-ясно. Можете да опишете нейната външност като й придадете бляскава черна коса, снажна стойка и стилни дрехи. Може би дори се облича секси, но поведението й е по-скоро затворено? Това е интересно, защото изгражда противоречие. Изглежда, че Мария започва да се превръща в пълнокръвен герой. Ако някой друг герой я поздрави със: “Здравейте!”, може да накарате Мария да проговори, а това със сигурност ще ни открие още нещо за нея, независимо какво отвръща. Ако е само едно сухо “Привет!”, след което отново се върне към книгата си, това е едно; ако обаче остави книгата настрана и отговори: “О, радвам се да ви видя”, това е друго. Забелязвате вече, че много действия биват представени външността и диалога.

Изборът да носи сексапилни дрехи е действие, също както решението да продължи да чете или да остави книгата. Ако случаен минувач й подхвърли нещо похотливо, ние ще научим много от начина, по който тя ще отвърне. Ами ако пристигащият автобус свърне рязко, за да избегне котка, след което тръгне за момент към хората на спирката, какво ще направи тя?

Виждате ли, действително не е толкова сложно да бъдат показани героите и правейки го, ще им придадете живот, като ги превърнете в пълнокръвни образи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/

Share

сряда, 28 ноември 2012 г.

Пет от най-честите грешки при начинаещите автори



Аманда Патерсън, преподавател по творческо писане.

За десет години, откакто водя курса, съм се нагледала на множество грешки, допускани от начинаещите писатели. С течение на времето идентифицирах петте най-чести:

1. Всички начинаещи писатели искат да пресъздадат живота си в роман.

Почти всеки писател, който е преминал през курса е бил на мнение, че животът му е бил толкова интересен, че няма редактор, който да не би му устоял. Когато започне придружителното си писмо с “Този роман е основан на моя живот”, изпраща ръкописа си направо в коша. Дори ако майка ви ви е продала на цигански катун, за да подхрани своята хероинова зависимост или баща ви е оставял дядо ви да блудства с вас, вашата история не е единствена. Гарантирам ви, че редакторите са попадали на всичко, което можете да си представите. Идете на терапевт и след това напишете роман. Или напишете мемоари, но се научете как се прави това, за да не се превърне в слабост.

2. Начинаещите писатели нямат антагонисти.

Ако създадете добре разработени протагонисти или антагонисти, които говорят, спорят или се борят един с друг, ще успеете да напишете книга. Как бихте могли да напишете книга от 300 страници без да има в нея поне някой “лош”?С кого ще се бори вашият герой, за да постигне целите си? Другите герои – любов, интереси и приятелства – не са важни за сюжета ви. Те са необходими за да изтъкнат живота на главния герой, целите му, неговите мечти, мотивация и чувства без да трябва да казвате какви са те на читателите си пряко.

3. Начинаещите писатели нямат сюжет.

Начинаещите писатели или спират след като напишат двадесет хиляди думи или продължават, докато достигнат сто и двадесет хиляди, че дори и повече. И в двата случая им липсва сюжет. Повечето от начинаещите писатели просто скачат от мисъл на мисъл, докато решат, че са разказали историята си. Така обаче те пишат есе, а не роман или новела.

4. Начинаещите писатели нямат достатъчно диалог.

В съвременната белетристика трябва да показвате. Разказвателният стил на писане почти е изчезнал. Един от начините да се справите с този проблем е да използвате диалозите. Препоръчвам на младите писатели да усъвършенстват този инструмент.

5. Начинаещите писатели избират като идея за роман нещо, което вече не е актуално.

Повечето от начинаещите писатели се спират на събитие, случило се отдавна, често пъти още в гимназията, което не искат да изоставят. Карам тези автори да отидат да най-близката голяма книжарница и да разгледат новите заглавия, или да поразгледат в Амазон. Дали книгата им ще “пасне” на тези места? Семейни саги, като тази, написана от Барбара Тейлър Брадфорд през 1980 г. вече не се продават, нито криминалета а-ла Агата Кристи, нито пък исторически романи като тези ,написани от Уилбър Смит, освен ако не сте самият Уилбър Смит. Начинаещите писатели трябва да проучат какви са тенденциите, за да напишат роман, която съвременните читатели биха поискали да прочетат, а издателите – да издадат.

Share

събота, 24 ноември 2012 г.

Разкриване на героите чрез разказване или диалог



До тук сте разработили един или повече литературни герои. Може би сте ги изградили пряко на основата на хора, които познавате добре или не чак толкова. Може би сте комбинирали техните черти на основата на различни близки, приятели, познати или дори случайни хора. Може би дори сте изготвили техни профили. С други думи вие сте си написали домашното, а сега какво? Как ще разкриете на читателите си тези старателно събирани наблюдения, които сте натрупали, комбинирали, и записали? Как ще накарате вашите герои да живея,т да дишат на страниците ви?

Разкривайте постепенно

Разбира се, можете да покажете на читателите си своето домашно – щом се появи даден герой, веднага разкривате картите си, като разкриете всичко, което знаете за този герой. Този подход може и да е ефикасен, да не говорим, че е лесен. Само че няма да е полезен за книгата ви.

Представете си какво щеше да се получи, ако Фицджералд беше подходил по този начин. Спомняте ли си сцената, когато Ник среща за първи път Гетсби на едно от неговите партита? Представете си сега, ако Фицджералд беше разказал всичко за Гетсби, така, както би го описал в профила на този герой? Със сигурност ще се питате защо книгата е определена като класика.

В реалния живот ние не знаем абсолютно всичко за даден човек в момента, в който се запознаваме с него. Имаме само някакви първи впечатления и нищо друго. Необходимо ни е време, за да опознаем другия. По същия начин трябва да отнеме известно време на читателя, за да опознае героя, най-вече пълнокръвния, първостепенен герой. Освен това е много по-интересно, ако читателят получава отделни парчета информация, която трябва сам да сглоби, отколкото да получи цялата информация наведнъж и наготово.

Начинът по който Гетсби бива разкриван на читателя постепенно – преминавайки от смътен силует до напълно цялостен персонаж – е едно от най-пленителните неща в историята. В действителност, героят Джей Гетсби е шедьовър в постепенното разкриване.

Спомнете си за разказвача в “Катедралата” от Реймънд Карвър. Имаме някаква информация за него доста рано в сюжета, но го опознаваме в дълбочина едва в края на книгата. Разбира се, има неща, които никога не узнаваме за него, прилича на Гетсби в това отношение, но заинтригувани от този човек, а после като го опознаваме постепенно – може би сме изненадани от някои от неговите постъпки – това е част от вълшебството на сюжета. Накратко, винаги е добре, когато разкривате характера и чертите на вашите пълнокръвни герой малко по малко, имитирайки до известна степен начинът, по който хората се разкриват пред нас в реалния живот.

Разказвачите разказват

Въпросът сега е как малко по малко разкривате информацията, която имате за вашите герои? Именно тук нещата започват да стават интересни. Като писател, вие можете да разкриете героите си по два основни начина: като разказвате или като показвате.

Нека сега разгледаме първият начин – чрез разказване.

Разказването е напълно приемлив начин за разкриване на един герой. В края на краищата вие разказвате история. Разказът за тгероя може да бъде предаден било от автора, било от разказвача или някой друг герой. Може да бъде предаден буквално разказвайки или чрез диалог.

В “Катедралата” човекът, който живее в къщата играе ролята на разказвача в историята, като я разказва от първо лице. (Интересно е, че той никога не споменава името си и че винаги споменава Робърт като “слепия мъж”. Какво показва това за разказвача?) Разказвачът често разказва пряко различна информация за другите герои. Обърнете внимание, че Карвър не драматизира информацията за другите герои чрез различни ситуации, а чрез разказвача просто ни казва това, което трябва да знаем.

Можем да предположим, че цялата тази информация е вярна. Няма причина разказвачът да ни лъже за възрастта на Робърт или за интереса на жена му към поезията. Обикновено разказвачът предава на читателя достоверна информация. Въпреки това, бъдете нащрек. Това не винаги е вярно, особено когато разказвачът е едновременно и герой какъвто е случаят в “Катедралата”.

Героите разказват

Героите в белетристиката често разказват разни подробности за другите герои, но на героите не винаги може да се има доверие. В крайна сметка, те са просто хора (или почти). В действителност, те може да ни разказват нещо за някой друг герой, което да не е напълно вярно. Дори разказвачите могат да бъдат обвинени в такива неща. Същото важи и в случаите когато героите разкриват подробности за другите герои чрез диалог. Може да казват и истината, но може и да не е така. Не е ли същото и в живота?

Възможните неточности, които разказвачите разказват за другите герои допълнително прави сюжета по-интересен. Тогава, вместо да бъде подхранван винаги с достоверна информация, читателят е принуден да прави своите собствени заключения относно това, което е прочел. В такива моменти научаваме разни неща не само за героя, за когото става въпрос, но и за героя, който споменава съответната информация.

Не забравяйте, че когато един герои разказват или си приказват за други герои, никога не знаем кое е истина, кое е само полуистина и кое – пълна лъжа. Не забравяйте също така, че по този начин винаги можете да покажете още нещо не само за героя за когото става въпрос, но и за героите, които разказват или си приказват за него.

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/

Share

събота, 17 ноември 2012 г.

Профил на героя

Ако искате да създадете наистина добри литературни герои, ще трябва да знаете много неща за тях. Може би не прекалено много, както беше споменато преди, но все пак много. Може да се каже, че героите са като айсберги: нерядко за читателите е видима само надводната им част, но това, което е под водата, им придава масивност и стабилност. Опознаването на героите е част от работата по изграждането им и нерядко голямата част от нея се върши още преди започването на същинското писане. Все пак не забравяйте, че някои писатели предпочитат просто да започнат да пишат и да видят къде ще ги отведат собствените им герои, а в също е добър подход. Наистина опитните писатели нерядко могат да извършат тази предварителна работа интуитивно, докато пишат своята история. Независимо от това, в даден момент писателят трябва да е опознал много добре своите герои.

Аспекти на героите

Един доста ефективен метод да опознаете героите си се състои в това, да създадете техни профили. Можете да го направите просто като мислите за образите, които искате да изградите и си записвате на лист най-различни неща за тях като

Външност – какви са физическите черти на героя ви? Те помагат на читателя да си представи някого, с когото ще прекара известно време. Излишно е да се споменава, че физическите черти могат да носят информация за това кой в действителност е даденият образ.

Социално положение – дари да не сте изпечен фройдист, вероятно ще се съгласите, че характерът на хората се оформя в голяма степен през детството. Ако родителите ви и двамата са алкохолици, това най-вероятно ще ви се отрази доста силно. Ако сте израсъл в бедно селско семейство, вероятно ще сте твърде различен от онзи, когото бихте били, ако сте израснали в богата фамилия насред големия град. Религията също се отразява силно върху характера. Дали героят е омъжен/оженен, има ли деца или няма... всичко това спомага за изграждането на образа.

Характер – характерът в голяма степен е производен от горните два елемента (макар че понякога близнаците имат твърде различни характери). Същинското действие е заложено именно в характера и той ще засегне почти всичко от нещата, които героят върши във вашата история.

След малко ще разделим тези елементи на още по-подробни категории, но за тези от вас, които се стряскат от мисълта, че трябва да измислят всички тези детайли за всеки един от героите, ще направим едно отклонение.

Плоски и пълнокръвни герои

В действителност, не трябва да разработвате така подробно всеки един от героите си. Да вземем отново “Великят Гетсби“. Някои герои като Ник се появяват почит на всяка страница от книгата, докато други, като човека, който упътва Ник към Уест Ег, се появяват за момент и почти веднага биват забравени. История, която отделя еднакво внимание на всеки един от образите в нея или ще стане прекалено обемиста, или – прекалено скучна. Ето защо има две групи литературни герои, които съществуват във всяко едно добро произведение:

Плоски герои – те почти не се различават от мебелировката и това не е необходимо. Те вършат единствено това, което се очаква от тях, като в случая с мъжа, който упътва Ник и нищо друго. Те са едномерни. Ето защо не е необходимо въпросният мъж или повечето прислужници на партитата на Гетсби да са с богати и сложни характери, в противен случай те ще разсейват читателя от главните герои. Повечето от второстепенните ви герои трябва да бъдат плоски.

Пълнокръвни герои – като повечето истински хора, те са сложни, многомерни. Обикновено това се изразява в техните вътрешни противоречия. Ако не сте го забелязали, хората си противоречат непрекъснато. Един герой е пълнокръвен когато може да извърши нещо изненадващо, но и да “звучи“ достоверно. Главните ви герои трябва да са пълнокръвни, многомерни, противоречиви и напълно човешки.

Създаване на профил

Както разбирате, плоските герои са много лесни за изобразяване. Трябва само да подадете на читателя минималната очаквана и необходима информация и толкова. Келнерът приема поръчката, сервира и носи сметката. Точка. Дядото е мъдър и добър. Младият склададжия е силен и грубоват. Ако даденият герой е второстепенен, не е необходимо да изграждате за него профил. Когато обаче става въпрос за главните ви герои, обикновено е полезно да създадете подробен профил за всеки от тях. Някои писатели си правят списък, който попълват с различни черти. Ето един такъв примерен списък:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Физически черти:

Пол:

Възраст:

Височина:

Телосложение:

Етнос:

Цвят на кожата:

Цвят на косата и очите:

Черти на лицето:

Белези, къде, кога, как:

Тикове:

Болести и операции:

Жестикулация:

Движение, походка:

Глас:

Социологически черти:

Месторождение:

Родители:

Семейство:

Братя/сестри:

Детство:

Образование:

Настояща работа:

Доходи:

Предишни работи:

Хоби:

Други любими занимания:

Вяра:

Политика:

Личностни черти:

Основен тип характер:

Начин на изразяване:

Характерни изрази:

Добри навици:

Лоши навици:

Пороци:

Най-добри качества:

Най-лоши качества:

Любими храни:

Любими места:

Любими спортове:

Любими филми/програми:

Какво го радва:

Какво го натъжава:

Какво го ядосва:

Какви хора харесва:

Кого обича най-много:

Кого мрази най-много:

Сприятеляване/общуване:

С какво се гордее:

От какво се срамува:

Най-мрачна тайна:

Най-големи страхове:

За какво мечтае:

Тайна амбиция:

Най-добри постижения:

Най-големи провали:

Комплекси:

Противоречия:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Голяма част от тази информация може изобщо да не намери място на страниците на вашата книга или да остане неразкрита почти до самия й край, но въпреки това тя ще ви е необходима, защото ще ви помогне да си представите героя много по-добре.

Що се отнася до тайнствената жена...

Нека да се върнем към нашата тайнствена жена от автобусната спирка. Ако я използвате като литературен герой може би ще разкриете множество подробности за нея или пък да запазите нейната тайнственост в целия сюжет. И в двата случая ще имате полза, ако знаете възможно повече за това коя и каква е тя, защото ще можете да пишете за нея много по-уверено, по-достоверно. Да й дадем име? Какво ще кажете да речем – Мария Риалто? Веднага си представяте италианка, католичка. А колко ли по-подробно ще успеете да си я представите, ако попълните дори само част от точките в профила?

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/

Share

Изграждане на литературни образи

Как да използвате хората в белетристиката

Да речем, че всеки ден срещате една и съща жена на автобусната спирка и всеки ден тя чете различна книга. Може да се замислите над това: дали ги дочита всичките използвайки всяка свободна минута или само ги започва, като губи интерес още преди края на деня? А може би изобщо не чете книгите, а само ги държи отворени в ръката си, като се прави, че чете, надявайки се, че това ще е повод за някой непознат да я заговори? Може би е много срамежлива и не познава никого в големия град, защото се е преместила тук наскоро идвайки от Арканзас? Сигурно работи в книжарница или библиотека, където позволяват на служителите си да наемат книги, за да станат по-добри продавачи?

Един ден елегантен, малко по-възрастен мъж наистина проявява интерес към книгата, която тя държи и я заговаря. С известно притеснение жената отвръща, че току-що е започнала да я чете, но й допада... ето, това звучи като добро начало на някаква история, нали? Не ви ли става любопитно каква е тази жена? Ето как от внимателното наблюдение на хората от живота и малко фантазия може да се получи добра история.

Комбиниран метод за изграждане на герои

Разбира се, да се вземе човек от реалността и просто да го вмъкнете в историята си обикновено не е достатъчно. Дори ако героят е изграден на основата на реален човек е необходимо той да бъде превърнат в литературен герой – нещо доста по-различно от истинското човешко същество. Героите са реалистични, но същевременно не напълно реални. Ето защо когато пишете, трябва да изграждате образи. За повечето писатели голямата част от това изграждане започва преди същинското писане.

Капаните на прекопираните хора

Първо, нека разгледаме защо трябва героите да бъдат изградени. За да бъдем честни трябва да се каже, че има много клопки пред прякото копиране на реални хора и вмъкването им в една история без изграждането им като литературен образ. Една от тях е, че можете да загубите някой приятел, но това не е единствената причина.

Реалните хора живеят двадесет и четири часа на ден, по седем дни в седмицата. В живота им и в ума им се случват толкова много неща, че е невъзможно да бъдат уловени на хартия. Литературните герои изискват много повече фокусиране отколкото реалните хора или в противен случай читателите, а и самият писател, ще се изгубят. Освен това е много трудно – даже невъзможно – да вникнете в някого другиго, освен в себе си. Няма значение колко добре познавате един човек, никога не можете да бъдете напълно сигурни в това какво действително мисли, чувства, преживява, на какво се надява или от какво се страхува. Това обаче са неща, които вие като писател бихте искали да знаете за собствените си герои.

Да вземем Джей Гетсби. В началото той е пълна загадка както за нас, така и за разказвача – Ник. Постепенно започваме да узнаваме какво се крие зад привидно непроницаемата му външност. В шеста глава научаваме някои истини за скромния му Средноамерикански произход – истини, които са доста различни от онези, които самият Гетсби сам разказва за себе си. В известен смисъл в Гетсби съществуват двама души. В края на главата научаваме подробности за преобръщащото живота му запознаване с Дейзи, а в оставащите глави продължаваме да научаваме все нови и нови неща за Гетсби. Ако искате да използвате човек, когото познавате от реалния си живот, ще е необходимо да го познавате поне също толкова добре, колкото Фицджералд познава Гетсби.

Може би обаче ще си помислите, че познавате себе си много по-добре и можете да изградите множество герои въз основа на самия себе си. Дали всъщност наистина познавате себе си толкова добре? Вероятно, но помислете: познанието за самия себе си е напълно субективно: вие познавате себе си отвътре, но не можете да се видите отвън. Просто не можете да имате обективна представа кой сте и какво правите в действителност. Да се напише автобиографичен роман е доста рисковано начинание. Често е било наблюдавано как героите, които начинаещите писатели изграждат въз основа на самите себе си, са най-плоски, най-мъгляви и неубедителни. Парадоксално, възможно е също така да познаваме някого прекалено добре. Пишейки въз основа на себе си, на нашите познати и приятели, често имаме склонност да приемаме най-различна информация за подразбираща се от самосебе си. Вие знаете, например, че баща ви често е водил вас и братята ви по гарите когато сте били деца, само защото е обожавал влаковете. Само че вие можете да го знаете толкова добре, че да пропуснете да го споменете на читателите си.

Накрая, герой, изграден въз основа на някой близък на писателя, едва ли може да изненада читателя и да удовлетвори автора. Някои от най-добрите неща в историите се случват когато героите поведат писателя в неочаквани посоки. Образи, които са твърде точно прекопирани, имат склонност да се държат така, както се държат реалните хора и остават верни по-скоро на фактите, без да се развиват в посоката, в която сюжетът изисква или трябва да се развие. Спомняте ли си онази жена от автобусната спирка, за която стана въпрос преди – онази, която всеки ден се появява на автобусната спирка с различна книга в ръка? Какво щеше да стане, ако тя не беше непозната, а ваш колега и близък приятел? Тогава вие щяхте да знаете защо носи всеки ден различна книга. Щяхте да знаете например, че някога е изкарала курсове за бързо четене и може да погълне триста и петдесет страници за два или три часа.

Ако се придържате твърде близо към това какъв е този човек в действителност, едва ли ще ви хрумне интересната история, която съчинихме. Измисляйки героите си, вие се отваряте за огромно количество възможности от които можете да избирате. Не е чак толкова сложно. Ето едно относително лесно решение на всички проблеми, за които стана въпрос по-нагоре:

Части от хора

Може би най-ефективният начин да се извърши преходът от реално съществуващите хора към литературните герои е да се изградят сборни образи. Този метод върши две неща: първо – кара ви да фантазирате и второ – позволява ви да ги моделирате, така че да отговорят на специфичните цели на вашата история. Използвайки комбинирания метод вие ще създадете герои, които са амалгама между различни хора, които познавате или за които сте чували. Съшивате части от различни хора горе-долу така, както д-р Франкенщайн е създал своето прословуто чудовище. Например можете да създадете герой с характера на най-добрия ви приятел и външността на братовчед ви. Може би той говори като шефа ви, има специфичният изказ на баща ви и яде като сноба, когото сте видяли в ресторанта миналата седмица. Забележете, че всичко това е вдъхновено от реално съществуващи около вас хора, така че тук няма промяна. Разликата е в начина, по който използваме „суровия материал“, за да подхожда по-добре на историята, която е в ума ви.

Говорихме за това, как положението на Джей Гетсби носи някои сходни черти на младия Фицджералд. Гетсби е мъж, който се влюбва в социално издигната красавица от Юга и влага цялата си енергия за да превърне себе си в човек, който да заслужава любовта й, но това не е всичко по отношение на изграждането му. Изследователи откриха, че някой си Макс фон Герлах е изпратил бележка до Фицджералд, в която го е нарекъл “приятелю“. За този фон Герлах се предполага, че е бил барон, контрабандист или търговец на коли в Куийнс – мястото, в което се развива част от действието във “Великият Гетсби“. Да ви се струва познато? Доста хора са на мнение, че Фицджералд се е запознал с фон Герлах в Лонг Айлънд, където е са разположени Уест и Ийст Ег от книгата. С други думи, Фицджералд е комбинирал автобиографични елементи с характеристиките на колоритен мъж, когото изглежда не е познавал чак толкова добре. Вероятно е добавил и детайли от други хора, които е познавал или наблюдавал. Резултатът – брилянтен литературен образ.

Или пък да вземем Дейзи. Казахме по-рано, че тя вероятно е била вдъхновена от съпругата на Фицджералд, Зелда. Въпреки това в образа на героинята има неща, които не са характерни за Зелда. Макар и социално издигнато, нейното семейство в действителност не е било богато, докато това на Дейзи е богато. Зелда произлиза от Алабама, а не от Кентъки и никога не е изневерявала на съпруга си с човек като Гетсби. Тези подробности вероятно произлизат от хора, чието поведение авторът е наблюдавал.

Или си помислете за жената от спирката, която използвахме за пример: може би сте взели някой елемент у нея от ваша колежка, докато другите подробности идват от другаде? Може би брат ви е изключително срамежлив и сте взели тази черта именно от него? Играейки си на Франкенщайн и създавайки сборни образи вие сте създали страхотен герой, който може да поеме натам, накъдето вашето въображение го поведе.

Накрая, помислете за следното: първият роман на Фицджералд – “Отсам рая“ – се доближава много до живота на писателя; много повече отколкото “Великият Гетсби“ и макар че “Отсам рая“ е голям успех, той е далеч от “Великият Гетсби“, а героите в него далеч неса така запомнящи се като Гетсби, Дейзи, Ник и останалите.

Комбинираният метод е свършил много добра работа на Фицджералд и ще свърши добра работа и на вас.

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/

Share