Откъде да черпим вдъхновение за героите си

Героите са източникът

Казано е, че съществуват три елемента в писането на белетристика, над които трябва да се концентрираме преди всичко останало. Те са: героите, героите и отново героите. Истината е, че художествената литература разказва за хора. Ако можете да създадете интересни герои, имате всички шансове да напишете интересна история. Героите не само са един от най-запаметяващите се елементи в художествената литература, но в действителност всичко – сюжет, гледна точка, среда, описания, глас и т.н. – произлиза от тях. Може да се каже че героите са основният източник на художествената литература, нещото от което произтича всичко останало. Ако попитате десет писателя как започват да пишат една история, девет от тях ще ви отврнат: “Започвам с героите.” Разбира се, никой не е казал, че и вие трябва да правите същото, но това неоспоримо е добър, може би най-добрият начин да започнете.

Въпросът е кого познавате

Независимо дали започвате писането на своята творба със създаването на героите или с нещо друго като сюжет, тема, обстановка и т.н., героите винаги ще са ви нужни. Следователно следващият логичен въпрос е откъде се раждат литературните герои?

Героите произлизат от хората

Лесно е. Героите във вашите истории много често произлизат от хората, които познавате в живота си. Какво да кажем обаче за всички онези велики герои в литературата, които великите писатели са измислили от нищото? Герои, които са се появили от въздуха, сякаш от пръстите на фокусник? Не съществуват такива герои.

Помислете: дори ако героят не е пряко и съзнателно изграден въз основа на реална личност, която авторът познава, героят действа и взаимодейства така, както го правят реалните хора. Ако не беше така, ние нямаше да повярваме в него и съответно нямаше да повярваме в историята. С други думи, няма значение колко различен, колко оригинален или уникален герой възнамерява да създаде един писател, героят трябва да се държи по адекватен, човешки начин. Единственият начин за писателя да постигне това е да извлече в известна степен вдъхновението си от хората, които е наблюдавал в реалния си живот. Не мислете, че успехът на великите писатели е предимно плод на могъщо въображение, каквото не притежавате. Джейн Остин и сестрите Бронте, Дикенс и Виктор Юго, Хенри Джеймс, Едит Уортън, Реймънд Карвър и Тони Морисън, всички са работили с един и същ суров материал, а именно човешкият вид. Колкото и да са впечатляващи, ако Хийтклиф и Гърбушко от “Парижката Света Богородица“ не са били създадени предимно въз основа на хора като тези, които познаваме, не бихме ги харесали до там, че да продължим да четем.

Произход на героите във „Великият Гетсби“

Какво да кажем за Френсис Скот Фицджералд? Дали е извел персонажите си от реално съществуващи хора? Разбира се.

Ник Каруей е изграден въз основа на самия Фицджералд – човек от Средния Запад който се е преместил на изток, за да посещава университет от т.нар. “Бръшлянена лига“ и е бил запленен от блясъка на златните времена на джаза. Разбира се Фицджералд не е продавал облигации, нито се е завърнал в Средния Запад, както го прави Ник в края на романа, но въпреки това реакциите на двамата са доста сходни. Както го показват и собствените му записки, Фицджералд е реагирал на невъздържаното второ десетилетие от миналия век почти по същия начин, по който е реагирал и Ник: неодобрение, примесено с благоговение и малко от типичния страх, присъщ на едно провинциално момче, попаднало в големия град.

Дейзи Бюканън изглежда е била изградена въз основа на съпругата на Фицджералд – Зелда. Зелда Сеър била дъщеря на виден съдия от Щатския Върховен съд в Монтгомъри, Алабама. Фицджералд се запознал с нея по времето, когато е бил дислоциран в района като осемнадесетгодишен войник в края на Първата световна война. Тъй като не е бил нито богат, нито известен, Зелда отказала да се омъжи за него. Тя се съгласила да му стане съпруга едва след публикуването на първия му роман “Отсам рая“.

Ако сте чели пета глава, вероятно сте заеблязали нещо интересно:  там има неосъществена любов между Джей Гетсби и Дейзи. Защо Гетсби толкова отчаяно се опитва да впечатли Дейзи със своята колекция от ризи? Да, изглежда че Джей Гетсби също е изграден до известна степен въз основа на самия Фицджералд. Помислете: мъж без пари или социален статус се запознава с красива южнячка, докато е дислоциран в нейния район по време на войната. Тъй като тя отказва да се омъжи за него, той превръща себе си в огромен успех в своето поприще преди да се завърне и да потърси любовта на жената, която някога го е отблъснала. Ясно е, че героите в този роман са заимствали много от хората, близки на семейството на Фицджералд.

Вие също познавате различни хора

Ако това е бил достатъчно добър метод за великия Фицджералд, то този метод е достатъчно добър и за вас. Огледайте се около себе си за хора, които да ви послужат за прототипи, защото те са там, край вас, всекидневно. Възможностите са безкрайни. Възможно е да сте срещнали някоя интересна личност на парти. Може би този човек е използвал някакъв специфичен за него израз, който би бил добра черта за един герой? Или може би докато сте седяли в препълнен ресторант, сте забелязали “сенчест“ човек, който е изглеждал сякаш е сключвал някаква сделка в ъгъла? Със сигурност у него има нещо, което би могло да се използва при изграждането на даден персонаж. Ако пък не излизате често навън, то тогава просто погледнете в огледалото. Наблюдавайте се така, както го е правил Фицджералд, наблюдавайте любовта на живота си. Обърнете внимание на хората от вашето семейство, от фамилията ви, потърсете сред приятелите си и сред техните приятели, даже и в жената, която срещате всеки ден на автобусната спирка. Всеки от тях е интересен, във всекиго от тях има нещо, което е запомнящо се по един или друг начин. Всеки от тях е потенциален вдъхновител за бъдещ образ.

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/