сряда, 14 ноември 2012 г.

Защо четем



Определението за “художествена литература” е очевидно: Измислени истории, разказани в проза. Художествената литература обикновено включва романи новели и разкази“. Готово. Понятието “художествена литература” е дефинирано. По-важното е да се разбере защо хората четат художествена литература. Ако разберете това, ще имате и представа как да задоволите вашите читатели, когато настъпи моментът да създадете свое белетристично произведение. 

Отговорът на този въпрос далеч не е лесен. В действителност вероятно има толкова причини за четене, колкото има и читатели. Независимо от това, трябва да изведем няколко от най-честите от тях. Много от нас четат за да се пренесат в други времена и места, да посетят Лондон от деветнадесети век на Дикенс или да видят Средната земя на Толкин. Случвало ли Ви се е да бъдете толкова дълбоко потънали в друго място от някоя книга, че да забравите къде сте до такава степен, че да пропуснете спирката си или да загорите яденето във фурната?
Други четат за да се образоват, да разширят познанието си за света и логиката на взаимоотношенията в него. Ако искате да разберете какъв е бил животът на фронтовата линия през Първата световна война, Трябва да прочетете “Сбогом на оръжията” от Хемингуей. Ако се интересувате от някогашната китоловна индустрия, трябва да плувате по страниците на “Моби Дик” от Херман Мелвил.

Разбира се, някои истории предлагат предимно забавно бягство от действителността. Достатъчно е да си спомним за “Джурасик парк” от Майкъл Крайтън с неговите динозаври или за съдебните трилъри на Джон Гришам. Макар тези истории да изглеждат съвременен феномен, литературата, предлагаща бягство съществува от доста време. През деветнадесети век такава история е била “Островът на съкровищата” от Робърт Луи Ствънсън. А какво друго е “Одисея”? В своята епична поема Омир предлага проникновен поглед към човешката природа.

Най-добрите истории дават и по нещо друго на всеки от нас, независимо от причините поради които ги четем. Това друго нещо са силните емоции. “Колко пленително!”, мислим си, докато прелистваме страниците или “Толкова вълнуващо!” Художествената литература ни кара да се смеем, да плачем или да проверяваме дали сме заключили входната врата независимо от факта, че това е измислица и че го знаем. Ето защо не можем да оставим книгите, които ни впечатляват. Не искаме да напуснем техните изключително наситени светове, за да се върнем към обикновеното си всекидневие – работа, плащане на сметки, готвене.

Разбира се реалният живот също може да бъде наситен, даже понякога прекалено наситен, но дори тогава нерядко му липсва стройна организация, концентрация, фокус. Често пъти животът е нелогичен, съпътстван от множество провали през годините. Животът често е бъркотия, докато една добре разказана история има добре структурирано въведение, средна част и завършек. Това фокусиране прави преживяването от четенето на историята още по-наситено.

Със сигурност е възможно да бъде написана история, която отговаря на някои или на всичките от горните критерии и въпреки това разказвачът да се провали. Със сигурност сте чели такива истории или поне сте ги започвали преди да затворите книгата и да я върнете на полицата. В нея всичките елементи изглеждат на място, но въпреки това не може да Ви заинтригува Вас, читателя. Какво ни заинтригува в литературата? Отговорът е лесен: героите.

Героите буквално са човешкият елемент във всяка история – живата, смеещата се, плачещата част. Няма такова нещо като сюжет без герои, даже когато героят някой компютър като Хал от “Одисея 2001” на Артър Кларк. Когато се влюбим в една история, в повечето случаи се влюбваме в героите й, а не в подробностите от сюжета, интересния диалог или оригиналния стил на автора. Това което запомняме от една история са нейните герои и именно заради тях се връщаме към нея. Изживяваме техните чувства, защото това са и наши чувства. Те са хора и ние сме хора; можем да се отъждествим с тях. Това може би е основната причина, поради която четем художествена литература: за да срещнем нови герои. Четейки за измислени хора, добиваме представа за човешката природа и колкото и да е странно, белетристиката може да изрази тази представа по-добре от всекидневния живот.

Например поведението на вашия колега може да е нелогично за вас, тъй като не можете да знаете точно как е израснал, още по-малко какво мисли във всеки един момент, обаче е напълно възможно да разберете дори и най-сложните образи именно защото ви е даден достъп, така да се каже, до тяхното минало и вътрешен живот. Обратно, тази представа може да ви помогне да разберете и да започнете да симпатизирате повече на хората от плът и кръв край вас, включително на онзи объркващ ни колега.

Чели ли сте “Спасителят в ръжта” от Селинджър? Спомняте ли си го? (Разбира се, че да – това е една от най-обичаните книги на всички времена.) Добре, какво си спомняте от тази книга? Можете ли да преразкажете сюжета? Вероятно не. Можете ли да опишете Холдън Колфийлд? Да! Може би си спомняте неговата червена ловджийска шапка, която той носи наопаки. Можете ли да си спомните как се отнасяше той към малката си сестра или неговото силно чувство на самота? Много читатели имат чувството, че някога действително са срещали Холдън Колфийлд. Може би Вие също. Дори да прочетете “Брулени хълмове” два или три пъти, може да ви се губят подробности от действието, особено в заплетената втора част, но никога няма да забравите страстната любов между Катрин и Хийтклиф. Споменахме Дикенс. След героите на Шекспир, неговите са може би най-запаметяващите се в историята на англоезичната литература. Един от тях дори се е превърнал в нарицателно: Скрудж. Това привличане към героите е причината за това успешните автори на детективски романи да се връщат отново и отново към своите главни герои. Сложната интрига на всяка отделна загадка се забравя бързо, но в спомена ни остава Сам Спейд, Филип Марлоу, Еркюл Поаро и искаме да прекараме още време в тяхната компания.

“Великият Гетсби” от Франсис Скот Фицджералд е интересен в много отношения, но за повечето от читателите героите са най-интересният и запомнящ се аспект от този голям роман. Още в първите три глави срещате цяла група от герои, които може да харесвате или да не харесвате, но надали ще забравите скоро. Там също е и Джей Гетсби – вероятно един от най-незабравимите герои в цялата литература. Ако сте преминали нататък след първите три глави най-вероятно той вече ще ви е впечатлил, независимо че ще сте имали до този момент едва няколко бегли погледа към него. Докато продължавате да четете този роман обърнете внимание колко обемен и забележителен става този герой. Той може да бъде харесан, макар да е по някакъв начин неблагонадежден; изобразен е подробно, но сякаш не може да бъде напълно опознат; твърде човечен, но и някак по-голям от живота. Можем да разпознаем Гетсби и в света край нас: трудно да не се сетим за Гетсби, когато чуваме за знаменитости като Ралф Лоурен, Марта Стюарт или Бил Гейтс. След като изчетете книгата, дори тогава Гетсби няма да се изличи от ума ви. Той остава в паметта, застанал на ливадата, разпервайки ръце срещу зелената светлина в края на кея, мечтаейки за неограничените възможности на бъдещето.

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/

Share

Няма коментари:

Публикуване на коментар