Изграждане на литературни образи

Как да използвате хората в белетристиката

Да речем, че всеки ден срещате една и съща жена на автобусната спирка и всеки ден тя чете различна книга. Може да се замислите над това: дали ги дочита всичките използвайки всяка свободна минута или само ги започва, като губи интерес още преди края на деня? А може би изобщо не чете книгите, а само ги държи отворени в ръката си, като се прави, че чете, надявайки се, че това ще е повод за някой непознат да я заговори? Може би е много срамежлива и не познава никого в големия град, защото се е преместила тук наскоро идвайки от Арканзас? Сигурно работи в книжарница или библиотека, където позволяват на служителите си да наемат книги, за да станат по-добри продавачи?

Един ден елегантен, малко по-възрастен мъж наистина проявява интерес към книгата, която тя държи и я заговаря. С известно притеснение жената отвръща, че току-що е започнала да я чете, но й допада... ето, това звучи като добро начало на някаква история, нали? Не ви ли става любопитно каква е тази жена? Ето как от внимателното наблюдение на хората от живота и малко фантазия може да се получи добра история.

Комбиниран метод за изграждане на герои

Разбира се, да се вземе човек от реалността и просто да го вмъкнете в историята си обикновено не е достатъчно. Дори ако героят е изграден на основата на реален човек е необходимо той да бъде превърнат в литературен герой – нещо доста по-различно от истинското човешко същество. Героите са реалистични, но същевременно не напълно реални. Ето защо когато пишете, трябва да изграждате образи. За повечето писатели голямата част от това изграждане започва преди същинското писане.

Капаните на прекопираните хора

Първо, нека разгледаме защо трябва героите да бъдат изградени. За да бъдем честни трябва да се каже, че има много клопки пред прякото копиране на реални хора и вмъкването им в една история без изграждането им като литературен образ. Една от тях е, че можете да загубите някой приятел, но това не е единствената причина.

Реалните хора живеят двадесет и четири часа на ден, по седем дни в седмицата. В живота им и в ума им се случват толкова много неща, че е невъзможно да бъдат уловени на хартия. Литературните герои изискват много повече фокусиране отколкото реалните хора или в противен случай читателите, а и самият писател, ще се изгубят. Освен това е много трудно – даже невъзможно – да вникнете в някого другиго, освен в себе си. Няма значение колко добре познавате един човек, никога не можете да бъдете напълно сигурни в това какво действително мисли, чувства, преживява, на какво се надява или от какво се страхува. Това обаче са неща, които вие като писател бихте искали да знаете за собствените си герои.

Да вземем Джей Гетсби. В началото той е пълна загадка както за нас, така и за разказвача – Ник. Постепенно започваме да узнаваме какво се крие зад привидно непроницаемата му външност. В шеста глава научаваме някои истини за скромния му Средноамерикански произход – истини, които са доста различни от онези, които самият Гетсби сам разказва за себе си. В известен смисъл в Гетсби съществуват двама души. В края на главата научаваме подробности за преобръщащото живота му запознаване с Дейзи, а в оставащите глави продължаваме да научаваме все нови и нови неща за Гетсби. Ако искате да използвате човек, когото познавате от реалния си живот, ще е необходимо да го познавате поне също толкова добре, колкото Фицджералд познава Гетсби.

Може би обаче ще си помислите, че познавате себе си много по-добре и можете да изградите множество герои въз основа на самия себе си. Дали всъщност наистина познавате себе си толкова добре? Вероятно, но помислете: познанието за самия себе си е напълно субективно: вие познавате себе си отвътре, но не можете да се видите отвън. Просто не можете да имате обективна представа кой сте и какво правите в действителност. Да се напише автобиографичен роман е доста рисковано начинание. Често е било наблюдавано как героите, които начинаещите писатели изграждат въз основа на самите себе си, са най-плоски, най-мъгляви и неубедителни. Парадоксално, възможно е също така да познаваме някого прекалено добре. Пишейки въз основа на себе си, на нашите познати и приятели, често имаме склонност да приемаме най-различна информация за подразбираща се от самосебе си. Вие знаете, например, че баща ви често е водил вас и братята ви по гарите когато сте били деца, само защото е обожавал влаковете. Само че вие можете да го знаете толкова добре, че да пропуснете да го споменете на читателите си.

Накрая, герой, изграден въз основа на някой близък на писателя, едва ли може да изненада читателя и да удовлетвори автора. Някои от най-добрите неща в историите се случват когато героите поведат писателя в неочаквани посоки. Образи, които са твърде точно прекопирани, имат склонност да се държат така, както се държат реалните хора и остават верни по-скоро на фактите, без да се развиват в посоката, в която сюжетът изисква или трябва да се развие. Спомняте ли си онази жена от автобусната спирка, за която стана въпрос преди – онази, която всеки ден се появява на автобусната спирка с различна книга в ръка? Какво щеше да стане, ако тя не беше непозната, а ваш колега и близък приятел? Тогава вие щяхте да знаете защо носи всеки ден различна книга. Щяхте да знаете например, че някога е изкарала курсове за бързо четене и може да погълне триста и петдесет страници за два или три часа.

Ако се придържате твърде близо към това какъв е този човек в действителност, едва ли ще ви хрумне интересната история, която съчинихме. Измисляйки героите си, вие се отваряте за огромно количество възможности от които можете да избирате. Не е чак толкова сложно. Ето едно относително лесно решение на всички проблеми, за които стана въпрос по-нагоре:

Части от хора

Може би най-ефективният начин да се извърши преходът от реално съществуващите хора към литературните герои е да се изградят сборни образи. Този метод върши две неща: първо – кара ви да фантазирате и второ – позволява ви да ги моделирате, така че да отговорят на специфичните цели на вашата история. Използвайки комбинирания метод вие ще създадете герои, които са амалгама между различни хора, които познавате или за които сте чували. Съшивате части от различни хора горе-долу така, както д-р Франкенщайн е създал своето прословуто чудовище. Например можете да създадете герой с характера на най-добрия ви приятел и външността на братовчед ви. Може би той говори като шефа ви, има специфичният изказ на баща ви и яде като сноба, когото сте видяли в ресторанта миналата седмица. Забележете, че всичко това е вдъхновено от реално съществуващи около вас хора, така че тук няма промяна. Разликата е в начина, по който използваме „суровия материал“, за да подхожда по-добре на историята, която е в ума ви.

Говорихме за това, как положението на Джей Гетсби носи някои сходни черти на младия Фицджералд. Гетсби е мъж, който се влюбва в социално издигната красавица от Юга и влага цялата си енергия за да превърне себе си в човек, който да заслужава любовта й, но това не е всичко по отношение на изграждането му. Изследователи откриха, че някой си Макс фон Герлах е изпратил бележка до Фицджералд, в която го е нарекъл “приятелю“. За този фон Герлах се предполага, че е бил барон, контрабандист или търговец на коли в Куийнс – мястото, в което се развива част от действието във “Великият Гетсби“. Да ви се струва познато? Доста хора са на мнение, че Фицджералд се е запознал с фон Герлах в Лонг Айлънд, където е са разположени Уест и Ийст Ег от книгата. С други думи, Фицджералд е комбинирал автобиографични елементи с характеристиките на колоритен мъж, когото изглежда не е познавал чак толкова добре. Вероятно е добавил и детайли от други хора, които е познавал или наблюдавал. Резултатът – брилянтен литературен образ.

Или пък да вземем Дейзи. Казахме по-рано, че тя вероятно е била вдъхновена от съпругата на Фицджералд, Зелда. Въпреки това в образа на героинята има неща, които не са характерни за Зелда. Макар и социално издигнато, нейното семейство в действителност не е било богато, докато това на Дейзи е богато. Зелда произлиза от Алабама, а не от Кентъки и никога не е изневерявала на съпруга си с човек като Гетсби. Тези подробности вероятно произлизат от хора, чието поведение авторът е наблюдавал.

Или си помислете за жената от спирката, която използвахме за пример: може би сте взели някой елемент у нея от ваша колежка, докато другите подробности идват от другаде? Може би брат ви е изключително срамежлив и сте взели тази черта именно от него? Играейки си на Франкенщайн и създавайки сборни образи вие сте създали страхотен герой, който може да поеме натам, накъдето вашето въображение го поведе.

Накрая, помислете за следното: първият роман на Фицджералд – “Отсам рая“ – се доближава много до живота на писателя; много повече отколкото “Великият Гетсби“ и макар че “Отсам рая“ е голям успех, той е далеч от “Великият Гетсби“, а героите в него далеч неса така запомнящи се като Гетсби, Дейзи, Ник и останалите.

Комбинираният метод е свършил много добра работа на Фицджералд и ще свърши добра работа и на вас.

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/