събота, 22 декември 2012 г.

Разкриване на героите чрез показване



Надолу говорихме за разкриването на героите чрез разказване. Колкото и да е ефективен този метод, показването е още по-добро. “Да покажеш” означава да оставиш читателя насаме с героя, да оставиш читателя да “види” (да чуе, а понякога да докосне и дори да подуши) героите. По-голямата част от този подход може да бъде споделена с читателя чрез сцените: картини от думи, написани повече или по-малко “в реално време”. Представете си театрална сцена. Завесата се вдига и незабавно започваме да откриваме по нещо от героите, изобразени от актьорите в пиесата. Никой нито ни ги описва, нито ни разказва за тях. Ние просто гледаме, слушаме и ги опознаваме.

Има четири основни метода за показването на героите:

- действие
- говор
- външност
- мисли

Едно литературно произведение трябва да смесва и да нагажда един към друг тези методи.

Действие

Често пъти, действията са най-силният начин за разкриването на героите. Те може да представляват дребни неща като например начинът по който героят се отнася към муден касиер в магазин. В такава ситуация някои хора са търпеливи, докато други стават открито враждебни. Трети ще се оплакват с половин уста. Всеки реагира различно на обикновените случки във всекидневието.

В “Катедралата” научаваме за страстта за живот на Робърт от всички неща, които прави и които объркват очакванията на разказвача по отношение на слепите хора. Робърт пие Скоч и пълни пепелниците с угарки. Яде като за последно и “гледа” телевизия – той има не един, а два телевизора у дома си. Въпреки своя физически недостатък, Робърт поглъща света около себе си с удоволствие.

Действията могат да бъдат също така решителни постъпки, като например реакцията на хората в момент на криза. Тогава веднага си поличава кой е водач, кой е мрънкач, кой е помагач и т.н. Главните герои в една история най-вероятно ще бъдат изпитани в трудни ситуации. Именно тогава научаваме кои са те чрез това, което правят в такива моменти.

Разказвачът в “Катедралата” първоначално изглежда предпазлив, дори враждебен. Не е ясно дали е способен на щедрост, но преминава през нещо, което се оказва за него стресова ситуация – прекарването на една нощ със сляп човек в къщата. В края на разказа тази стресова ситуация е довела до промяна в поведението му. Докато наблюдаваме как затваря очи и хваща ръката на слепия човек, научаваме, че у него има много топлина и нежност.

Научаваме повечето неща за героите докато ги наблюдаваме как действат (въздействат и взаимодействат). Какво правят и как го правят? Какво не правят? Показването на действието е най-близо до обективната информация за героите. В резултат, често е излишно да ни се разказва нещо за тях.

Реч

Речта се отнася до това, което героите казват, техния диалог. Също както и с действието, показването на характерните черти на героите чрез диалога е много по-динамично, отколкото когато ни бъде разказано, много по-интересно е за читателя да открие сам някои особености на героите, вместо направо да му бъдат казани. Да не говорим че чрез диалога могат да бъдат изразени неща като напрежение между участниците в диалога, симпатия или някакво друго чувство.

Външност

Външността засяга всяка отделна страна от физическия облик на героя. Разказвачът често говори за външността на героите, като по този начин тя може да бъде отнесена към “разказването”. Външността обаче също спада и към “показването”, защото тя буквално ни показва как изглежда героят. Физическият облик на героя може също така да бъде разширен и с неговите жестове. Въпреки това авторите трябва да са внимателни да не се осланят прекомерно на физическото описание. То често ни дава само бегла представа за даденото лице, също както корицата ни дава само бегла представа за съдържанието на една книга.

Мисли

В художествената литература често имаме достъп до мислите на някои от героите. Очевидно, най-добрият начин да разберем какъв е един герой е да уловим част от неговите размишления. В мислите си, героите често разкриват неща, които никога не биха разкрили пред друг герой, а това придава допълнителна сила на този похват.

Научете се да показвате

Изглежда ви прекалено трудно? Струва ви се, че това е техника, която е твърде сложна за вас? Глупости! Нека видим колко лесно е за постигане.

Да се върнем на нашата героиня Мария Риалто. Ако си я представите на автобусната спирка, четяща различна книга всеки ден, вие вече започвате да я разкривате чрез нейните действия. Чака на спирката. Чете книга. Всеки ден книгата е различна. Това са действия. В действителност, всяко от тези действия я разкрива по малко, но можете да покажете Мария още по-ясно. Можете да опишете нейната външност като й придадете бляскава черна коса, снажна стойка и стилни дрехи. Може би дори се облича секси, но поведението й е по-скоро затворено? Това е интересно, защото изгражда противоречие. Изглежда, че Мария започва да се превръща в пълнокръвен герой. Ако някой друг герой я поздрави със: “Здравейте!”, може да накарате Мария да проговори, а това със сигурност ще ни открие още нещо за нея, независимо какво отвръща. Ако е само едно сухо “Привет!”, след което отново се върне към книгата си, това е едно; ако обаче остави книгата настрана и отговори: “О, радвам се да ви видя”, това е друго. Забелязвате вече, че много действия биват представени външността и диалога.

Изборът да носи сексапилни дрехи е действие, също както решението да продължи да чете или да остави книгата. Ако случаен минувач й подхвърли нещо похотливо, ние ще научим много от начина, по който тя ще отвърне. Ами ако пристигащият автобус свърне рязко, за да избегне котка, след което тръгне за момент към хората на спирката, какво ще направи тя?

Виждате ли, действително не е толкова сложно да бъдат показани героите и правейки го, ще им придадете живот, като ги превърнете в пълнокръвни образи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/

Share

Няма коментари:

Публикуване на коментар