понеделник, 18 февруари 2013 г.

Осем правила от Нийл Гайман

1. Пишете.

2. Изпробвайте различни думи и когато откриете подходящата - оставете я.

3. Завършете това, което пишете. Каквото и да правите, завършете го.

4. Оставете го да отлежи. После го прочетете, сякаш го виждате за първи път. Покажете написаното на приятели, чието мнение уважавате и които харесват жанра в който пишете.

5. Запомнете: когато хората ви казват, че нещо не е наред и не им допада, те почти винаги са прави. Когато обаче ви казват какво точно мислят, че не е наред и как точно да го поправите, те почти винаги грешат.

6. поправете го. Не забравяйте, че рано или късно, далеч преди написаното да е станало съвършено, ще трябва да го оставите каквото е, да продължите и да започнете да пишете следващото си произведение. Съвършенството е като гоненето на хоризонта. Просто продължете нататък.

7. Смете се на собствените си шеги.

8. Главното правило при писането е, че ако го правите с достатъчно увереност и убеденост, имате правото да правите каквото искате. (Това правило може би важи и за живота като цяло, но определено важи за писането.) Така че напишете вашата история така, както трябва да бъде написана. Напишете я честно и я разкажете колкото можете по-добре. Не мисля, че има други правила. Не и такива които си струват.


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writerswrite.posterous.com/neil-gaimans-eight-rules-for-writing

Share

11 коментара:

  1. 1. Не мога, избяга ми вдъхновението.
    2. Да.
    3. Да.
    4. Оставям го. Но не го показвам на приятели.
    5. Тук съм съгласна на половина.
    6. Оставям го, забравям го, намирам го, чета и не вярвам, че е мое, поправям докато ми хареса, а после почвам да се съмнявам, че е добре, ако успея да преглътна съмненията си - побликувам.
    7. При писането на последното се смях три дни от сърце.
    8. Пиша честно, но възможностите ми са малки. Но друга няма да стана, за съжаление... А толкова много искам да пиша !

    ОтговорИзтриване
  2. Видя ли, разбирам от писане, дадено ми е свише, но възможностите ми са малки....
    Аз съм нещастна :(

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не мисля, че има такова нещо, като малки възможности. Не мисля, че възможностите могат да се определят като големи и малки. Може би е въпрос на развиване на повече умения, а може би е само временна загуба на вдъхновение, както пишеш по-нагоре, но това минава, стига да не спираш да опитваш да напишеш нещо (но и да не се насилваш да пишеш). А съветите по-горе - както всички съвети, те са само идеи, които далеч не е задължително да се приемат или спазват. Важното е човек да разбере дали някои от тях му вършат работа, да ги адаптира към себе си, а останалите просто да ги отхвърли.

      Изтриване
  3. Благодаря за подкрепата! :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хе... няма за какво :):):) Ако хората започнем безпричинно да си отказваме и подкрепа... няма да е на добре :)

      Изтриване
  4. Да,добри примери,будят интересни асоциации. Много би ми се искало да прочета същите съвети с примери от българските класици-все пак дадените в текста цитати са преводни, а това е от голямо значение. ’’Нежна е нощтта’’ на български звучи по един начин -на анаглийски все едно четеш друга книга! За другото-да,така е.Трябва да се опитва ,да не се спира пред някоя дума,която не е най-добрата за момента- в противан случай има опасност да изпаднем в перфекциониизма на писателя от ’’ Чумата ’’ на Камю,който цял живот пише само първото изречение на романа си:) Харесват ми разказите Ви,никой не ми обяснява или показва тънката разлика между разказ-новела-повест. Аз поне не мога да я открия и пиша без да знам много каква е формата.А това си е важно,за да може да се изгради цялостно посланието на текста.Желая успехи и ако дадете подобни указания с български текстове ще съм Ви благодарна:) На български класици-не съвременни поисатели-те са все още непрекипяло вино...

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря Ви :) Далеч нямам претенциите самият аз да съм достатъчно меродавен, за да подбера подходящи пасажи от български автори :) Превеждам доколкото мога статии, които ми се струват интересни и ми дават насока, с надеждата, че може да бъдат от полза за още някого. В крайна сметка, най-важното е да се улови принципът, идеята, след което всеки да я адаптира към себе си. Що се отнася до разликата между разказ, новела и роман - според мен е доста относителна. Единственото условно деление е в дължината на творбата. Къс разказ - 1-5 страници, разказ - до към 20-30 страници, новела или повест - до към 60-80, а оттам нататък - роман, но пак казвам - това е доста условно разделение. Според мен, дали от това, което пише един човек, ще излезе разказ, новела или роман зависи от идеята. Т.е. има идея, описва я така, че да му хареса на него, а колко дълго ще излезе е второстепенно. Разбира се, някои идеи не могат да се опишат на няколко страници, други пък, ако се разточат повече ще се разводнят... Така че пишете както го чувствате, като се стараете да постигнете най-доброто, а вътрешният ви усет ще ви подскаже дали трябва да го "свиете" до разказ" или напротив - трябва да го разширите до роман.

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря за отговора и извинение за правописните грешки-писах го доста късно и бях изморена. Пиша отново за това,че моите разкази са изградени върху истински истории. Но те излизат винаги дълги- имам само 2 или 3 разказа ,които са движат около 7-9 страници. Май все още не умея да да опиша само една ситуация т.е. това,което прочетох в два Ваши разказа. Моите разкази обхващат почти цял живот ??:( Един такъв преработих и доста го свих и стана като някакво недоносче? Затова мисля,че това не са разкази-и аз не знам какво е,но определено в двата сайта otkrovenia и hulite те се харесват ,но има и малко забележки относно дължината им. Това ме притеснява. Затова питам каква е тази разлика между тия литературни форми. Е,все пак най-дългият ми разказ е 30 стр.,в otkrovenia тези разкази се публикуват на части, а от това се губи много от въздействието на текста... Такива ми ти нещица:) Успехи!

    ОтговорИзтриване
  7. Аз самият имам още много да се усъвършенствам, преди да достигна едно наистина добро ниво и затова избягвам да давам съвети. Все пак, според мен, трябва да правите разлика между дълъг и разточен, така да се каже, разказ. Може един разказ да е дълъг, но да е динамичен; важното е да не е разтеглен, изпълнен с излишни пасажи, които не допринасят с нищо към историята или усещането, което е в основата му, а само правят действието мудно. Ако нямате усещането за разказите си, че се развиват излишно бавно и проточено, значи всичко е наред, независимо от дължината. Що се отнася до "Откровения" и "Хулите", и аз съм получавал такива съвети - да ги деля на части, макар моите да са не по-дълги от 7-8 страници, но тази идея също не ми допада особено, по същата причина. Тези забележки не би трябвало да Ви притесняват особено. Всеки има право на вкусове и предпочитания, и винаги ще има хора, които ще одобряват едно или друго, както и такива, на които не всичко ще им харесва. Вслушвайте се какво казват другите, но преценявайте добре дали да ги послушате - в крайна сметка, ако това, което пишете не Ви харесва на Вас самата, какъв би бил смисълът да го правите? :) Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря искрено за споделените мисли. Разказите ми ме трогват до сълзи като ги чета. Постоянно поправям по нещо дребно:) Харесват ми, знам,че звучи нескромно,но ме вълнуват. Има разкази харесани от администраторите на посочените от мен сайтове ,които поне на мен нищо не ми казват и не ме вълнуват или пък оставят неприятен вкус в душата ми. Бихте ли желали да прочетете два мои разказа- да си кажете мнението-когато сте свободен и това не Ви ангажира с нищо? Просто във Вашите разкази намерих нещо,което не съм срещала в други-само един друг разказ имаше,който много ми хареса,но вторият разказ на същият човек не струваше:)) Нормално и моите разкази не са еднакво силни,но...ако сте съгласен напишете ми тук къде да Ви изпратя 2-3 разказа...може да прочетете и в Хулите -esenna-но все пак имам доста поправки по тях,като единият е преработен основно ( ’’Бисера’’) ,а и заглавията им вече са съвсем други. Предварително благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това че Вашите разкази Ви трогват, е съвсем нормално. Ако не беше така, никога нямаше да пишете по въпросната тема, а дори можеше да не напишете и ред. Според мен е излишно да следите какво е харесал един или друг. Това винаги е субективно и често пъти може да Ви подведе по пътя на желанието да се харесвате на този или онзи и да загубите собственото си автентично звучение. Много по-добре е когато попаднете на нечий разказ или книга, които Ви харесват, да ги анализирате за себе си и да прецените какво точно Ви допада, какво не Ви допада, защо, да разгледате начинът по който авторът се е справил и въз основа на това, да се стремите да подобрявате своя стил. Благодаря Ви за доверието и комплимента, но наистина съм затрупан с работа, а и не мисля, че - като писах - трябва да следвате чието и да било мнение, защото то ще е неговото мнение, ще започнете да имитирате неговия стил, а това често пъти е по-пагубно за един писател от неговото самостоятелно усъвършенстване според собственото му светоусещане. Дори когато някой не харесва Ваш разказ - никога не можем да се харесаме на всички - това не трябва ни най-малко да Ви отчайва: това далеч не означава, че няма да се хареса на друг и - още по-малко - че е лош.

      Изтриване