петък, 1 март 2013 г.

Още някои елементи от белетристиката



Преди време показахме как да изградим сюжет в развитие, като използваме протагонист, който има неустоима цел и множество конфликти. Освен това обаче има множество други елементи, които са част от изкуството на създаването на добра история, като всеки един от тях се върти по един или друг начин около героите (помните – героите са източникът). Нека разгледаме някои от тях.

Обстановка

Обстановката включва мястото и времето, в което се развива действието. Необходимо е да дадем представа на читателите къде и кога се намират героите. Действието във “Великият Гетсби” се развива в Лог Айлънд, Ню Йорк, през двадесетте години на миналия век, но обстановката дава още много други подробности. Обърнете внимание начина, по който Фицджералд изгражда вълшебството на дома на Гетсби:

“През летните нощи от къщата на съседа ми се чуваше музика. В сините му градини мъже и жени идваха и си отиваха като нощни пеперуди сред шепота, шампанското и звездите.”

А тук Фицджералд изгражда далеч не толкова бляскава сцена:

“Това е една долина от пепел – странно място, където пепелта расте като житото по нивите: образува хълмове, могили и фантастични градини; приема формите на къщи и комини и на извисяващ се нагоре пушек, и най-после с някакво свръхестествено усилие – на пепелявосиви хора, които се движат като в сумрак и бързо изчезват от погледа, като че ли се разпадат отново на прах, разтворени в пепеляви въздух.”

И в двата пасажа имаме доста ярко описание на обстановката. В първия пасаж е указано и времето, в което се развива действието, а малко след втория се казва, че е следобед. Тези уточнения не само ни дават представа кога и къде се намират героите, но също така усилват емоционалната ни обвързаност с книгата.

Някои истории съдържат множество обстановки, някои – доста малко. В разказа “Катедралата” например действието се развива в рамките на една нощ, единствено в къщата на разказвача. Независимо от това колко различни обстановки използвате, винаги ще искате да създадете у читателите си чувството, че се намират там, а това може да бъде направено най-добре чрез описание.

Описание

При описанието авторът рисува нещо в подробности, вместо само да го споменава. Вместо просто да напише “У Гетсби се чуваше музика и имаше гости” Фицджералд отива малко по-далеч, използвайки силата на описанието. Направено добре, описанието придава яркост на историята, която оживява в умовете на читателите. Вижте това описание от “Катедралата”:

“На пръв поглед очите му изглеждаха като очите на всеки друг човек, но взрете ли се по-внимателно, забелязвате, че те изглеждат малко по-различно. Твърде много белота в ирисите, а ябълките сякаш се въртяха в орбитите си без самият той да си дава сметка за това или да може да го спре. Смразяващо. Докато гледах лицето му, лявото око се приближи към носа, докато другото направи усилие да се задържи неподвижно.”

Едно от ключовите условия за добро описание е да бъдете конкретни. Всички цитирани по-горе примери създават визуално усещане. Обърнете внимание по какъв специфичен начин Карвър използва движението (или липсата му) за очите на слепия човек. Обикновено Карвър е доста лаконичен в описанията си, но когато е необходимо, знае много добре как да му придаде живот.

Друго ключово условие за добро описание, е да се направи препратка към сетивата. Всички примери по-горе са визуални, препращат към зрението, но другите сеетива също са от значение. В описанието на къщата Гетсби можем да “чуем” музиката и шепота насред нощта. В описанието на Фицджералд на пепелявата долина ние почти сме в състояние да усетим, да подушим и дори да вкусим пепелта и дима. След като прочетете този пасаж, ви се иска да вземете душ. Все едно самите ние сме карали през тази тъжна местност, което в известен смисъл е така, доколкото виждаме историята през гледната точка на Ник.

Гледната точка

Най-общо казано, гледната точка се отнася за това, кой разказва историята и какво знае това лице. Повечето литературни творби са разказани или от първо, или от трето лице. При гледната точка от първо лице, историята е разказана от някой от участващите в нея герои. Точно тази гледна точка е използвана както във “Великият Гетсби”, така и в разказа “Катедралата”.

Разказвачът от първо лице е ограничен от това, което мисли или наблюдава, точно както хората в реалния живот. Във “Великият Гетсби” навсякъде виждаме Джей през очите на Ник. Самият Ник обаче често пъти е затруднен да определи дали Гетсби е искрен или не, защото няма достъп до неговите мисли. Тъй като Гетсби е протагонистът в историята, този похват поставя няколко предизвикателства пред Фицджералд. Той трябва например да намери творчески начин да изкопчи информация за Гетсби, както когато Джордан разказва на Ник историята на Гетсби. (Все пак трябва да се отбележи, че в повечето случаи разказвачът от първо лице е и протагонистът в историята. В това отношение “Великият Гетсби” е нестандартен роман.)

При гледната точка от трето лице историята е разказана пряко от писателя, който не е герой в нея. Като пример може да се даде “За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей. Този похват дава някои свободи на автора по отношение на това, какво знае и какво не знае разказвачът. В някои истории разказвачът ще се ограничи единствено с мислите и наблюденията на един единствен герой, докато в други ще има достъп до мислите и наблюденията на множество герои, както е в “За кого бие камбаната”. В големия брой случаи, писателите избират кой вид гледна точка да използват и се придържат към нея до края, независимо дали става въпрос за гледна точка от първо лице или за някоя от вариациите на гледната точка от трето лице.

Как да разберете кой метод ще върши най-добра работа за вашата история? Това не е лесно решение. Често пъти, да се експериментира с различни гледни точки, за да се види, коя ще подхожда повече, е добро решение. Например, в “Катедралата” читателят печели много, като наблюдава историята през грубоватите очи на разказвача, но този подход не би бил толкова подходящ за “За кого бие камбаната”, защото Хемингуей има необходимост да се движи свободно между мислите на няколко различни героя.

Гледната точка е относително сложна за разбиране, но е важна, защото ще се отрази почти на всичко в историята ви.

Други елементи

Вече говорихме малко за диалога. Истории без диалог имат тенденцията да са плоски, скучни и твърде спокойни. Диалогът е добър начин за раздвижване на разказа, но е и силен инструмент за охарактеризиране. В най-добрия случай, диалогът звучи реалистично, но също така е достатъчно добре измайсторен, за да разкрие различни черти у всеки от героите, които говорят.

И тук идва звученето. Със сигурност сте забелязали как авторите, които разглеждахме използват езика по различен начин. Най-вероятно никога няма да сбъркате изречение написано от Реймънд Карвър с изречение от Френсис Скот Фицджералд. Това е така, защото писателите имат различно звучене в начина си на разказване.

Трябва да се стараете да развиете собствено звучене, което обикновено се постига като пишете по начина, който ви е най-близък. Разбира се, при гледната точка от първо лице, звученето трябва да съвпадне и с героя, който разказва.

Освен това има и други елементи, които влизат в изкуството на доброто художествено писане.В действителност, писането наподобява готвене. Използвате различни съставки, след което варите на бавен огън и разбърквате, докато историята ви стане толкова добра, колкото може да бъде. Сега вече всичко е въпрос на това, да отидете в кухнята си и да сготвите няколко чудесни истории.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/

Share

2 коментара:

  1. "Великият Гетсби" за мен означава "Великият Фицджералд". Несравнимо удоволствие е да го чета. Но аз се съмнявам, че той е мислил за всичко онова, което си публикувал. По-скоро на него му е ДАДЕНО, той просто го може. Дали е осъзнавал това? Или за него това е било в реда на нещата ?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Разбира се, че когато е писал, едва ли е мислил за всичко това. Ако го беше мислил, вероятно нищо нямаше да успее да напише. Предполагам, че го е направил по интуиция, по някакво вътрешно чувство, така, както става винаги, когато ни хрумне нещо, но впоследствие анализът е интересен. Дава ни възможност да осмислим различни похвати, които впоследствие да започнем да прилагаме, без да мислим за тях.

      Изтриване