понеделник, 29 април 2013 г.

Шест съвета за писане от Джон Стайнбек







Съветите по-долу са дадени от Стайнбек през есента на 1975 г. в едно негово интервю в списание “The Paris Review”.

1. Изоставете идеята, че някога изобщо ще завършите. Захвърлете представата за онези четиристотин страници и пишете по една всеки ден, това помага. Тогава, когато завършите, винаги ще бъдете изненадани.

2. Пишете свободно, колкото можете по-бързо и нахвърлете всичко на хартията. Никога не коригирайте и не поправяйте, преди всичко да е било написано. Пренаписването в процеса на писане обикновено е само извинение, за да не продължите напред. То също така нарушава потока и ритъма, които могат да дойдат единствено от някаква подсъзнателна връзка с материала.

3. Забравете за обобщената си аудитория. Първо, безименната аудитория, без лица, ще ви изплаши до смърт и второ, за разлика от театъра, тя не съществува. При писането, аудиторията ви е само един-единствен читател. Открих, че понякога, да си изберете един човек, помага – някой реален познат или измислен човек – и да пишете на него.

4. Ако дадена сцена или пасаж ви накарат да се изпотите, но въпреки това искате да я има – прескочете я и продължете нататък. Когато завършите целия текст можете да се върнете към това място и е възможно да откриете, че причината, поради която ви е създавало проблеми е, че то просто не е за там.

5. Пазете се от сцени, които ви стават много скъпи, по-скъпи от останалото. Обикновено се оказва, че тя изобщо няма място в текста.

6. Ако използвате диалог, изговаряйте го ясно, докато го пишете. Само тогава той ще придобие звученето на реч.

Но най-парадоксалното и същевременно поетично, дванадесет години по-рано, през 1963 г., веднага след получаването на Нобеловата награда за литература “за своята реалистична и креативно писане, съчетано със съчувствения хумор и топло разбиране на социалната среда”, Стайнбек е изказал внимателно опровержение срещу всякакви такива съвети:

“Ако има вълшебство в писането на разкази )а аз съм убеден, че има), никой не е успял да го сведе до рецепта, която може да бъде предадена от човек на човек. Формулата изглежда лежи единствено в болезнения подтик у писателя да предаде на читателя нещо, което чувства, че е важно. Ако писателят изпитва този импулс, той може понякога (но не винаги) да открие начина да го направи. Можете да усетите достойнствата, които правят един разказ добър или грешките, които го правят лош, доколкото лошият разказ е само неефективен разказ.”

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/03/12/john-steinbeck-six-tips-on-writing/

Share

Няма коментари:

Публикуване на коментар