петък, 17 май 2013 г.

Иън Макюън към начинаещите писатели






“Мисля, че е много трудно да се научат хората да бъдат писатели и поети. Но мисля, че е доста полезно за хората да отделят време, като под това имам предвид да посетят някоя програма за творческо писане. Мисля, че това ще им е от полза. Друго нещо, което е полезно, е да имат очаквания за това, че ще създадат творбата си. Много хора намират за твърде трудно да се придвижат напред и да напишат няколко разказа или роман. И отново – мисля, че програмите за творческо писане са полезни в това отношение. Казвайки това, мисля, че може би малко страдаме от твърде много програми за творческо писане. Често съм си мислил, че тук, в Щатите, където те са добре развити, един от тревожните аспекти е въвеждането им в студентските среди. Струва ми се, че е твърде рано, това ми изглежда като носител на масово невежество. Хората трябва да четат, а писането трябва да се отглежда, така че бих казал, че всяка една програма наистина би трябвало да е за дипломирани хора; не би трябвало да е част от обучението за диплома. Друго нещо – понякога се чудя е дали това, че имаме толкова много писатели, събрани в университетите, както е в Съединените Щати, не означава, че писателите са откъснати от градовете или от селата, или от родните си места. Когато си помисля, че едно по-старо поколение, като това на Рот, на известния Ъпдайк, който е изоставил своя живот в Манхатън и е отишъл да живее в малък град в Ню Инглънд... този вид обвързаност може да подкопава, ако твърде много писатели станат нещо като професори по английски – професори по английски с твърде малко бохемски живот. В Англия днес имаме губещи програми за творческо писане и това отново е част от въвеждането им в студентския учебен процес, което мисля, че е унищожително. Ако е част от една по-голяма програма – добре, но трябва да се натрупа определено количество прочетени книги. Ако – като писател – не четете, няма да можете да попиете влиянието от авторите, които не сте чел, а то е странно, бързо, невидимо и някак мистериозно усещане, че сте част от група, че сте се включили към въздуха без да усещате откъде идва. Само чрез четенето можете да определите източниците, да анализирате майсторските текстове или поне да осъзнавате какво правите.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар