понеделник, 12 август 2013 г.

Най-добрите идеи, които бих могла да дам

Десет съвета за творческо писане от Сю Монк Кид


1. Наблюдавайте. Искрено вярвам, че качеството на писателската работа има пряка връзка със степента на вниманието, което отделя на нещата около себе си. Непрекъснато се налага да си напомням, че трябва да изживявам миговете си с включени антени. Понякога, като упражнение по писане, се разхождам и наблюдавам. Наистина се опитвам да видя нещата край себе си с други очи, да открия ново значение у тях или различен начин, по който да ги опиша. За целта си представям, че съм за първи път на земята, че току-що съм излязла от космическия си кораб и това ми помага. Как един марсианец би описал чадър? Зъболекарска машина? Манатарка? Всеки път, когато умът ми се измъкне от обичайния за него начин на мислене, писането ми се подобрява. Сякаш приемам нещата по друг начин, като подарък от музите ми. Както е казал композиторът Джон Кейдж: “Опитвам се да не съм на “ти” с нещата, които върша”. Точно така го чувствам.

2. Питайте се: “Какво иска героят ми?” За мен това е единственият и най-важен въпрос, който човек трябва да си зададе, когато пише роман. Необходимо ми е главният ми герой много силно да иска нещо и трябва да разбера напълно какво е то. Именно заради това въпросното нещо ще се превърне в движещата сила в книгата. Всичко произтича от него – кой е героят, сюжетът, конфликтът, повечето от движещите моменти в историята.

3. Стигнете до извора на реката. Така, както го виждам, истинските извори на творческия ни живот лежат дълбоко в нас. Това е мястото, в което се подхранват образите, мислите и чувствата придобиват значение, сънищата добиват живот и душите говорят. Някои го наричат “Несъзнателното”, матрицата или изворът на Психея. Аз си го представям като подземна река и – поне за мен – водата е съставена от нашият личен Гений. Опитвам се да копая на различни места и да спусна ведрото си вътре. Именно затова записвам повечето от сънищата си. Те може понякога и да са объркани, но от тях почти винаги се ражда нещо ценно. Също така изрязвам снимки от различни списания, които отговарят на идеята ми за историята, която искам да напиша. По този начин те се превръщат в нещо като сториборд на романа ми. Има хиляди начини да се потопим в тази река.

4. Вземете третото нещо. Когато стане въпрос за творчески идеи, хората често ми казват да пиша за първото нещо, което ми хрумне. Има мъдрост в това. нерядко човек трябва да се придържа към това, което му нашепват първоначалните инстинкти, но когато става въпрос за писане, открих, че първото нещо не е онова, което работи по вълшебен начин, а третото. Първоначалната идея, която ми хрумне, отприщва въображението ми. Същото се получава и с второто. Опитвам се да задържа тези често противоречащи си идеи, но ако не успея, често пъти от тях се ражда трета идея, която е по-добра и от двете.

5. Позволете си да пишете лошо. Мога да напиша някои неща ужасно зле. Всеки път, когато започвам книга, разказ, параграф или дори изречение, се улавям, че пиша лошо, но си давам пълното право да пиша зле, а това ми дава свобода. Перфекционизмът убива духа и възможността да пиша бързо за нещата, които са в главата ми. Когато спра да си налагам да пиша добре, писането ми само се подобрява и нерядко се получава чудесно.

6. Размотавайте се. Зная, че този съвет едва ли се ползва с голямо одобрение, но ако се замислите, той ни казва да прекарваме известно време без да работим. Вярвам в усиления труд, но също така вярвам и в това, че понякога писането ми страда от липса на размотаване. Старая се да отида на брега на езерото всяка сутрин и да поседя там, гледайки как духа вятърът. Не мога да ви кажа защо това е важно за моето писане, но е така. Може би защото въображението се нуждае от малко време без натиск, за да поиграе с някой образ, да се пошляе на воля. А може би просто мозъкът се нуждае от почивка, от глътка въздух за себе си. Чувала съм, че на Айнщайн му хрумвали най-добрите идеи не докато работел, а докато се бръснел. Може би има нещо във всичко това.

7. Бродете из дебрите на късмета. Един ден разбрах, че повечето автори, включително и аз, се губим в стремежа си да бъдем твърде добри в писането си. Сключих своеобразен договор със себе си да внимавам, когато това което пиша ми налага да подходя по-смело. Най-добрият стил изисква понякога дързост. Погледнете своята идея и се запитайте как можете да я направите по-мащабна. Всеки път, когато завърша дадена глава, я прочитам, като се старая да видя местата, в които съм го давала страхливо и съм пропускала да вмъкна малко дързост.

8. Вярвайте в себе си, но се вслушвайте в другите (или поне в някои от тях). като начинаещ писател, трябваше да се науча да вярвам на собствените си инстинкти, но същевременно да взимам под внимание доверени читатели, за нещата, които ми подаваха невидяни истини. Научих се как да се откъсвам от работата си, за да чувам действително това, което ми казват, в съветите и критиките, да погледна работата си през техните очи. Не е лесно, но с течение на времето се научих да задържам истинските си импулси в книгите си, но и да преразглеждам частите, които наистина не бяха добри. Постепенно станах безцеремонна в това, да режа творбите си.

9. Бързайте бавно. Стремежът да поддържам темпото и интереса в историите си ме държи будна през нощта. Ужасявам се, когато се случи да седна в самолета до някого, който чете някой от моите романи и да видя как поглежда колко страници му остават. Искам да хвана читателя, така че никога дори да не му минава през ума да погледне колко му остава. Често пъти интересът се губи, защото темпото се е забавило. Два – три параграфа с описания са повече от достатъчни, за да придадат необходимото настроение. Друг път интересът чезне, защото действието се развива толкова бързо, че читателят не може да вникне във вътрешни свят и живота на героя. Обичам, когато историите бързат бавно. Искам да напредвам динамично, но същевременно да изследвам героите си.

10. Открийте символичната сърцевина на книгата си (или я оставете тя да ви открие). Под това имам предвид да проверите дали няма някаква мощна и привлекателна картина, която да задълбава в сърцевината на историята, като води до по-дълбоки прозрения. Често те се пораждат от героя и обстановката. Само че най-лошото е това да се налага насилствено в една история. Това значение, тази сърцевина трябва да се развива по естествен път, спокойно. Просто казвам, че трябва да опитате да го забележите. Сърцевината на книгата ви ще ви намери, ако я оставите да го направи.
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-12-august-sue-monk-kidd
~~~~~~~~~~~~~~~
http://goo.gl/DS0VH
https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev
http://goo.gl/tKxGD7

петък, 2 август 2013 г.

Десет съвета за писане от Роуз Тремейн

 


1. Забравете правилото: "Пишете за това, което знаете". Намерете област, която не познавате, но ви е интересна и пишете за нея. Това ще увеличи познанието ви за света.

2. Въпреки това не забравяйте, че във вашия живот лежи зрънцето, което ще подхрани въображението ви. Само не се отдавайте на автобиографични романи.

3. Никога не бъдете доволни от първия си ръкопис. В действителност, никога не бъдете доволни от работата си, докато не сте сигурни, че сте дали най-доброто, на което сте способни.

4. Вслушвайте се в критиките и предпочитанията на вашите доверени "първи читатели".

5. Когато се появи идея, посветете й известно време в тишина. Едновременно със събирането на информация, си позволявате да помечтаете за идеята си.

6. Когато планирате романа си, не планирайте края. Той трябва да се появи от събитията, които са го предшествали.

7. Уважавайте начина, по който героите се променят след като натрупат петдесетина страници живот. Прегледайте плана си и помислете дали не трябва да промените нещо с оглед на това.

8. Ако пишете исторически роман, не взимайте като герои реално съществували личности. Това ще превърне книгата ви в биографична и ще препрати хората към историческите трудове.

9. Учете се от киното. Бъдете икономични в описанията си. Измъкнете съществените детайли от цялото.

10. Не започвайте книгата си когато усетите, че искате да я започнете, а задръжте още малко.
~~~~~~~~~~~~~~~
http://goo.gl/DS0VH
https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev