четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Осем съвета за писане от Паулу Коелю







За увереността: не можете да продадете следващата си книга, като омаловажавате предишната. Гордейте се с това, което сте постигнали.

За вярата: вярвайте на читателите, не се старайте да описвате твърде нещата. Загатнете ги, а те сами ще запълнят останалото чрез своето собствено въображение.

За опита: не можете да създадете нещо от нищо. Когато пишете книга, използвайте личния си опит.

За критиката: някои писатели се стараят да се харесат на колегите си, искат да бъдат “признати”. Това показва единствено несигурност, нищо друго, моля ви, забравете за това. Трябва да се грижите за това, да споделите душата си, а не да се харесате на другите писатели.

За бележките: ако искате да уловите идеите, сте загубени. Ще се окажете откъснати от чувствата и ще забравите да живеете собствения си живот. Ще бъдете наблюдател, а не човешко същество, което живее своя живот. Забравете за воденето на бележки. Това, което е важно, ще остане, останалото така или иначе ще си отиде.

За проучването: ако претрупате книгата си с твърде много проучване ще станете скучен и на себе си, и на другите. Книгите не са, за да покажете колко сте интелигентен, а да изразите душата си.

За писането: пиша книгата, която иска да бъде написана. Зад първото изречение съществува нишка, която ви води до последното.

За стила: не се опитвайте да осъвременявате разказването. Разкажете добра история, това е вълшебство. Срещам хора, които се стараят твърде да работят над стила си, търсейки различни начини да кажат едно и също. Това е като модата: стилът е дрехата, но дрехата не определя това, което е под нея.
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://paulocoelhoblog.com/2012/06/21/tips-for-writing/

Share

събота, 12 октомври 2013 г.

Единадесет правила за писане от Елмор Ленард








По принцип съм на мнение, че донякъде е полезно да се прочетат различни съвети за писане. Някои от тях може да бъдат полезни. Но понякога, при цялото ми уважение и с извинение, се питам: "Този ебава ли се?"




1. Никога не започвайте с времето. Ако го правите, само за да създадете атмосфера и няма реакция от страна на героя спрямо времето, няма да стигнете далеч. Читателят е склонен да прескочи напред, за да потърси героите. Разбира се, има и изключения. Ако сте Бари Лопез, който може да опише снега по повече начини от един ескимос, както го прави в своя роман “Арктически мечти”, можете да описвате времето както намерите за добре.

2. Избягвайте пролозите. Те могат да бъдат скучни, особено ако прологът следва въведение, което е напред във времето на действието. Те обаче се срещат предимно в нехудожествената литература. Прологът в романа е ретроспекция и можете да го вместите където пожелаете. В “Благодатният четвъртък” на Стайнбек има пролог, но всичко е наред, защото един от героите обобщава всичките ми правила. Той казва: “Харесвам много разговори в книгите и не обичам някой да ми казва как изглежда героят. Искам да си представя как изглежда героя от това, как приказва.”

3. Никога не използвайте друг глагол освен “каза”, за да придвижвате диалога. Диалогът принадлежи на героя, а глаголът е навряният в него нос на писателя. “Каза” все пак е далеч не толкова натрапчиво, колкото всичките “измърмори”, “ахна”, “предупреди”, “излъга”. Веднъж попаднах на диалог у Мери Макарти, в който тя бе използвала “декларира”. Това почти ме накара да спра да чета и да се хвана за речника.

4. Никога не използвайте наречие, за да изтъкнете глагола “каза”... поучи той сериозно. Да използвате наречие по такъв начин (или по какъвто и да било друг начин) е смъртен грях. По този начин писателят се излага сериозно, като използва дума, която разсейва и нарушава ритъма на разговора. В един от моите книги има герой, който казва колко обичал да пише исторически романи, пълни с насилие и наречия.

5. Дръжте удивителните си под контрол. Имате право на не повече от две или три на то хиляди думи проза. Ако имате навика да си играете с удивителните както го прави Том Уулф, мможете да ги хвърляте с шепи.

6. Никога не използвайте думите “изведнъж” или “изневиделица”. Това правило няма нужда от обяснение. Забелязал съм, че писателите, които използват “изведнъж” имат склонност да контролират по-слабо използването на удивителни.

7. Използвайте диалектните думи умерено. Започнете ли веднъж да изписвате в диалозите думите фонетично, няма да можете да спрете. Обърнете внимание как Ани Прулкс улавя колорита на изговора в Уайоминг в нейния сборник с разкази “Близко разстояние”.

8. Избягвайте подробните описания на героите, както го е правил Стайнбек. Как изглежда момичето в “Хълмове като бели слонове” на Хемингуей? “Тя свали шапката си и я сложи на масата” е единственото описание на герой в цялата история.

9. Не навлизайте в много подробности, описвайки места и предмети, освен ако не сте Маргарет Атууд и умеете да описвате сцените с много живописен език. Не ви трябват описания, които превръщат действието в замръзнал кадър.

10. Старайте се да изхвърляте частите, които читателите имат склонност да прескачат. Помислете какво пропускате, когато четете роман: дълги абзаци, в които има твърде много думи.

11. Най-важното ми правило обединява предните десет: ако звучи като писано, го пренаписвам.
~~~~~~~~~~~~~~~
Изпочник: http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-11-october-elmore-leonard

Share