сряда, 2 ноември 2016 г.

Литературни понятия

1. Основни елементи, изграждащи художествения текст
 
Фабула
Това е съдържанието на разказваната история, в която отделните етапи на действието следват нормалната времева последователност.
Сюжет
Това е съдържанието на разказваната история, в която отделните етапи на действието са подредени съгласно въздействието, което разказвачът иска да постигне. В този случай е възможно отделните елементи (епизоди) да се появяват не в нормалната времева последователност, а в такава, която ще постигне най-силно емоционално въздействие.
Композиция
(От лат. – свързвам, строя). В рамките на композицията всеки епизод има свое особено значение за постигане въздействената задача на текста. По този начин се изгражда неговата въздействена структура.
Епизод
Това е сравнително ясно обособена част от разказваната история, в която се представя един завършен етап от действието. В повечето случаи преминаването на един епизод към друг се съпровожда и от промяна на времето и мястото на действието, както и на героите, които го извършват.
Герои (персонажи)
Това са хората, които вземат участие в развитието на действието. Някои от тях са основни – с тях се случват най-важните промени, а други са второстепенни – те помагат да се реализира отделен етап от действието.
Конфликт
Това е сблъсък, основан на някакъв общ интерес. Всеки от участниците в конфликта силно желае нещо, но само единият може да го получи. Между участниците започва борба, която се води с всички средства, докато накрая единият не излизи победител.
Основна идея
Основната мисъл, която произведението иска да внуши на читателя.
Заглавие
По-кратък или по-пространен израз, в който авторът сумира основното съдържание на своята творба. Заглавията може да са обяснителни или иносказателни, обобщаващи или служебни. Във всички случаи обаче заглавието насочва в определена посока читателското възприятие.
Мото (епиграф)
Кратък цитат от друга творба, в който според автора се крие обобщение на внушаваната от неговата творба идея, емоционална атмосфера или ключ към тълкуване на смисъла.

 
2. Схема на художествената композиция
 
Въведение
В него се представят обстоятелствата на действието (време и място), както и основните герои
Завръзка
В този момент в нормалния ход на живота настъпва някакъв конфликт, представен в повечето случаи като сблъсък на интересите на двама основни герои.
Развитие на действието
В поредица от епизоди се показва какво правят основните и второстепенните герои, за да разрешат възникналия конфликт.
Кулминация
В последователността на действието напрежението все повече наряства. Епизодът, в който то достига своя връх, наричаме кулминация
Развръзка
В резултат на действията на героите конфликтът намира своето разрешение.
Финал
В него се извършва излизане от света на разказната история. Често финалът е придружен от морално обобщение на основното послание на историята – поука, морал, поанта.

3. Литературни родове

Литературен род
Определение
Примери
Епос
(От гр. – слово, разказ). Литературното произведение се изгражда чрез предаване на действие, разгръщащо се във времето и пространството – хода на събитията в живота на героите, разказани от името на един основен говорител – повествовател. Повествованието се допълва от диалозите и монолозите на героите, предадени пряко или непряко.
Приказка, разказ, повест, новела, роман и др.
Лирика
(От гр. – песен в съпровод на лира). Литературното произведение се изгражда чрез предаване на мислите, чувствата и преживяванията на основния говорител – лирически герой – които се предават на читателя. Лирическото произведение се строи по правило в стихове, а използваните изразни средства се характеризират с голяма сгъстеност, образност и иносказателност.
Ода, елегия, химн, песен, лирическо стихотворение, сонет, поема и др.
Драма
(От гр. – действие). Литературното произведение се изгражда чрез прякото представяне на действие, развиващо се в пространството и времето, без посредничеството на разказвач или лирически герой. В хода на действието и размяната на реплики между героите се разкриват причините за конфликта между тях и начините, по които героите се опитват да го разрешат.



4. Жанрове на епоса (проза, белетристика)
 
Жанр
Определение
Въздействие
Повест
Среден по обем текст, в който се представя развитието на действие, случващо се с ограничен кръг герои.
Чрез получените от повестта сведения за живота и за перипетиите на героите, читателят вниква  в смисъла на живота и разсъждава върху силите, които го управляват
Фейлетон
Художествено-публицистично произведение със сатиричен характер. С публицистиката го сродява острата злободневност, конкретността на образите и фактите от социалната и политическата действителност, а с литературата – похватите на художествено изображение

Чрез представянето им в карикатурен и сатиричен образ, авторът изразява отрицателното си отношение към актуални политически и социални явления, като се стреми да увлече и читателя към споделяне на същата оценка
Разказ
Кратък текст, в който се представя особен момент от развитието на живота, когато в нормалния ход на събитията възниква неочакван обрат, и се проследява поведението на героите при преодоляване на изпитанието.
Чрез въвличането на читателя в съпреживяването на събитията той бива подтикнат да преценява привичните си представи за живота, да размисля за причините и следствията на случващото се и по този начин да обогатява жизнения си опит и способността си да преценява собственото си житейско поведение
Роман
Пространен текст, в който се представя движението на живота в неговата пълнота и широта. Показва какво се случва с героите под въздействието на обществените условия и на техните страсти и желания.
Въвличайки читателя в наблюдение и оценка на действието, протичащо в дадени обществени условия, романът го подтиква да се вживява в съдбата на героите и по този начин го превръща в част от условния художествен свят, като резултатът е свободно морално съждение за смисъла на ставащото.


5. Жанрове на лириката (поезията)
 
Жанр
Определение
Ода
Лирическо стихотворение, в което се възхвалява някакъв съвършен герой, голямо историческо събитие или природен обект.
Елегия
Лирическо стихотворение, в което се оплаква нещастната съдба на героя  и на човека въобще заради несъвпадението между житейския идеал и враждебната действителност
Балада
Лирическо стихотворение, в което основна тема е съдбата на човека в сблъсъка му с неизвестните сили на природата и обществото. Баладите често представят съдбовните събития под формата на митологични и фантастични образи, с което подчертават връзката си с фолклора и митологията.




Поема
Вид стихотворна творба, в която има подчертан разказвачески елемент. Поемата има сюжет, разказан по-пестеливо, с типично лирическа образност. За разлика от повестта, която се занимава с делничното, поемата е посветена на високото, възвишеното, героичното.
Сатира
Художествено произведение в стихове или проза, с подчертано отрицателно и окарикатуряващо отношение на автора към предмета на своето изображение, което предопределя изразните средства – карикатура, гротеска, осмиване, дори ругателство.
Лирическа миниатюра
Кратко лирическо стихотворение предимно с пейзажен характер, в което обаче изображението е само повод за навлизане в дълбочините на човешкото битие
Сонет
Кратко лирическо стихотворение, състоящо се от 14 стиха (реда) разделени в 3 четиристишия и 1 тристишие или 2 четиристишия и 2 тристишия.


6. Тропи.
 
Понятието “тропи” идва от старогръцки и означава “обрат на речта”. Тропите се образуват, когато съзнателно или несъзнателно употребяваме думите и изразите не в тяхното пряко значение, а в преносно, т.е. с употребената дума искаме да кажем нещо друго и по този начин да усилим въздействието на речта.
В зависимост от начина, по който се изменя първичното значение на думата, те се разделят на метафора, метонимия, символ и алегория.

Видове тропи
Определение
Примери
Метафора
(От гр. – пренасяне). Такъв вид употреба на думите, при който цялото или част от значението на една дума се пренася върху явление, което по принцип не може да има такова свойство.
Желязото срещат с железни си гърди.
Отрекоха те, о, език страдални!
Метонимия





Синекдоха (вид метонимия)
(От гр. преименуване). Обозначение на предмет или явление с помощта на един от неговите признаци, когато прякото и преносното значение съвпадат.


Предметът или явлението се наричат с името на някоя тяхна част.
Желязото (т.е. оръжията, направени от желязо) срещат с железни си гърди



… над бащино ми огнище (т.е. над родния дом, родното място, наречени с името на тяхна част)
Символ
(От гр. – знак, опознавателна особеност)
Употреба на дума или образ за обозначаване на някаква идея или внушение, при което основното значение на думата не се загубва, а действа заедно с преносното.
Ще блеснат реки огнеструйни (т.е. революцията)
когато червени вълни (също революцията)
понесени в пристъпи бойни (битките),
ще бликнат от всички страни
Алегория
(От гр. – иносказание). Употреба на дума или конкретен образ за обозначаване на отвлечена абстрактна идея или съждение. Първичното значение няма собствен смисъл, важна е само внушаваната идея
Изображение на жена с превръзка на очите и меч и везни в ръка – алегоричен образ на правосъдието.
Алегорията е обичайна за басните.

7. Фигури

Понятието фигура има латински произход и означава очертание, външен вид, образ. В художествената реч с него се обозначава такава употреба на думите, която по някакъв признак се различава от нормалната, естествената им употреба в разговорната практика. Чрез фигурите речта се украсява, за да добие по-голяма изразителност и въздействена сила.

Различаваме два основни типа фигури:
  • фигури на мисълта
  • фигури на речта
Фигурите на мисълта допълват, уточняват и украсяват смисъла на понятието, придавайки му по-голяма дълбочина и богатство на значението.
Фигурите на речта се появяват главно в постройката на фразата или стихотворната реч – специфичен словоред, повишаване или понижаване на настроението, повторения за подчертаване на смисъла, възклицания и реторически въпроси за укрепване контакта с възприемателя и др.

7.1. Фигури на мисълта

Видове фигури
Определение
Сравнение
Съпоставяне на две явления с цел да се подскаже тяхното сходство и да се придаде на сравняемата дума такова качество, което ще я характеризира най-въздействащо
Епитет




Постоянен епитет
(От гр. – приложение) Образно определение. Използва се за характеристика на определен предмет или лице и за украса на речта

Даден обект се характеризира винаги с едно и също определение. Характерен е за фолклора

Олицетворение
Пренасяне на човешки черти или черти на живо същество на неодушевени предмети и явления с цел повишаване изразителността на речта
Хипербола
(От гр. – преувеличение) Описване на даден герой, предмет или явление с преувеличение на някоя негова характеристика.
Литота
(От гр. – простота) Противоположност на хиперболата – силно умаляване на някой признак на героя, предмета или явлението.
Антитеза
(От гр. – противопоставяне) Употреба на две думи, два израза или два образа, диаметрално протиположни като значение и въздействие, с цел подчертаване на тяхната несъвместимост
Гротеска
(От ит. – рисунка в пещера) Образ, който демонстративно нарушава правдоподобието, причудливо и нелогично съчетава несъчетаеми в реалността елементи, което води до карикатурност
Парадокс
(От гр. – неочакван) Съждение, разминаващо се с общоприетото мнение, често явяващо се във формата на изречение, в което първата част твърди едно, а втората – точно противоположното. На основата на парадокса са изградени много пословици.
Оксиморон
(От гр. – остроумно-глупаво) Разновидност на парадокса – съчетание на несъчетаеми и противоположни по смисъла си същности
Антоними
(От гр. – против име) Дума или понятие, противоположни по значение на друга дума или понятие

7.2. Фигури на речта

Видове фигури
Определение
Повторение
Чрез ритмични повторения се акцентира върху някой ключов момент в речта, като съзнанието на читателя непрекъснато се връща към него
Анафора
Анафора – повторение в началото на всяка поредна фраза или пореден стих
Епифора
Повторение в края на всяка поредна фраза или пореден стих
Синонимни повторения
Назоваване на едно и също нещо с различни думи
Изреждане
Изграждане на поредица от синонимни названия на едно и също нещо, прикрепени към първата и основна употреба на думата
Реторически въпрос



Реторическо възклицание
Въпрос, чийто отговор е известен и не се търси от говорещия, но се задава, за да се усили контактът с възприемателя и да се повиши емоционалната сила на словото.
Емоционален изблик, когато вече всичко е ясно, но  говорещият иска да го подчертае емоционално
Градация
(От лат. – постепенно повишаване) Верига от определения или твордения, при която всяко следващо усилва въздействието на предишното. Според характера на внушаваните чувства биват възходящи и низходящи.
Инверсия
(От лат. – преобръщане) Промяна в обичайния словоред и извеждане в по-силна позиция на думата, която искаме да подчертаем
Паралелизъм



Синтактичен паралелизъм
(От гр. – вървящ в същата посока) Еднакво или сходно изграждане в съседни части на текста, които в своята цялост създават единен образ
При синтактичния паралелизъм две поредни изречения се изграждат по един и същи начин.

~~~~~~~~~
Източник: http://kameliaangelova.blogspot.bg/2010/11/blog-post.html 

Share

Няма коментари:

Публикуване на коментар