понеделник, 7 ноември 2016 г.

Стилистични тропи и фигури



1.Стилистични тропи – думи и изрази, които функционират в текста с преносните си значения.

1.1.Метафорични
1.2. Метонимични
1.3. Количествени
1.1.1. Епитет
1.2.1. Метонимия
1.3.1. Хипербола
1.1.2.Сравнение
1.2.2. Синекдоха
1.3.2. Литота
1.1.3. Метафора
1.2.3. Перифраза

1.1.4. Антономасия
1.2.4. Евфемизъм

1.1.5. Олицетворение


1.1.6. Алегория


1.1.7.Символ


1.1.8. Ирония



1.1. Метафорични тропи – названието или качества на един предмет се пренасят върху друг на базата на прилика, сходство:

1.1.1. Епитет – художествено определение: “белоцветните вишни”, “спомени лишни”.

1.1.2. Сравнение – задължително съдържа дума за сравняване: “като”, “сякаш”, “същи”: “гладен като вълк”, “възглавието – камен същи”.

1.1.3. Метафора – скрито сравнение: “златни ръце” (метафоричен епитет), “лицето й пламна” (метафоричен глагол), “очи-череши, снага – топола” (метафора).

1.1.4. Антономасия – героят се назовава с името на носител на подобни на неговите качества: Постъпихме като истински байганьовци.

1.1.5. Олицетворение – качества на човека се приписват на животни, предмети, абстрактни понятия: “През гората шумолят тихите нозе на есента”.

1.1.6. Алегория – нравствени качества на човека се изразяват чрез предмет, явление, животно; алегоричните образи обикновено са утвърдени от традицията: Вълкът обикновено въплъщава глупостта, Лисицата – хитростта; алегория се използва в пословиците и поговорките: “Дървото се превива, докато е младо”.

1.1.7. Символ – визуален образ, чрез който авторът изразява определена идея или душевно състояние; специфични за отделните литературни школи и направления, което предполага предварителното им познаване: кула от слонова кост (извисеност над тълпата, самотност и отчуждение – при символистите).

1.1.8. Ирония – дума или израз, в чието значение се влага противоположен смисъл: “Ама че си умен!” ( за някого, който е направил глупост), “гениалната економка” ( за Неновица, която е скъперница).

1.2. Метонимични тропи – названието на един предмет се пренася върху друг на базата на постоянна връзка между тях, на сродство.

1.2.1. Метонимия – името на цялото вместо на частта от него, на автора вместо на творбата:  “Върхът отговори...”, “Обичам да слушам Шопен”.

1.2.2. Синекдоха – името на частта вместо цялото: “бащино огнище”, “Брадата изчезна в навалицата” (вместо “човека с брадата”).

1.2.3. Перифраза – названието на предмета се заменя с описателен израз за предаване на негово същностни качества: “патриархът на българската литература”, “авторът на “Немили-недраги” (вместо Вазов); “чудната игра на природата” (вместо Ниагара).

1.2.4. Евфемизъм – замяна на един израз с друг, за да се спести неприятното въздействие: “напусна ни”, “отиде си от нас”, “почина” (вместо “умря”), “освободиха го от работа” (вм. “уволниха го”).

1.3. Количествени тропи.

1.3.1. Хипербола – признаците на предмета преднамерено се преувеличават:
Кат замахна сабя дамаскиня,
троицата отведнъж паднаха (...)

1.3.2. Литота – признаците на предмета преднамерено се преумаляват: “Почакай една минутка” (вм. “Почакай малко”).

2. Стилистични фигури – изрази, в които значенията на думите се съчетават по необичаен начин.

2.1. Фигури на неравенството:

2.1.1. Климакс – възходяща градация, степенуване значенията на думите от най-неутралното към най-силното: “Бръчков ще го усетят, ще го хванат, ще го обесят”.

2.1.2. Антиклимакс – низходяща градация: “Коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен”.

2.2. Фигури на противоположността:

2.2.1. Оксиморон – предметът на речта се характеризира чрез признак, който противоречи на неговата същност: “богатият сиромах”, “живият труп”.

2.2.2. Антитеза – противопоставяне на противоположни неща, за да бъде постигнат контраст: “Богатият и в делник пирува, сиромахът и на празник гладува”.

2.3. Фигури на тъждеството.

2.3.1. Синонимна фигура – състои се от синоними или контекстови синоними: “и в нас чувства силни, големи плоди”.

2.3.2. Етимологична фигура – състои се от еднокоренни думи: “черни чернеят”, “ден денувам”, “нощ нощувам”.

2.3.3. Повторение:

2.3.3.1. Анафора – в началото на съседни стихове:
Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди (...)

2.3.3.2. Епифора – в края на съседни стихове:
Това е песен!
Да, това е песен!

2.3.3.3. Епанафора – дума от края на единия стих се повтаря в началото на другия, спираловидно повторение:
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят (...)

2.4. Словоредни и синтактични фигури.

2.4.1. Инверсия – разменен, необичаен словоред: “братя невръстни”, “език свещен”, “език прекрасен”.

2.4.2. Елипса – пропускане на част от изречението с оглед повишаване на динамиката:
Всяко дърво меч е, всякой камък бомба,
всяко нещо удар, всяка душа – плам (...)

2.4.3. Апосиопеза – замълчаване в знак на силни чувства, графически се отбелязва с многоточие:
Пък тогаз ... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!

2.4.4. Синтактичен паралелизъм – фигура от изречения със сходен строеж .(Виж примера от 2.4.2!)

2.4.5. Образен паралелизъм – паралелни описания на картини от природния и от човешкия свят:
лоза се окол явора обви –
около Ива Ралица девойка!

2.4.6. Анжамбман – пренасяне на част от фраза от началото на един стих в другия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите, произлизащи от синтактичния строеж на изречението:
Тук първи път чух възглас: - Престани
да вярваш и да дириш – забранен е
на любовта плодът (…)

2.4.7. Алитерация – повторение на едни и същи или близки по звучене съгласни звукове:
Гарванът грачи грозно, зловещо (…)

2.4.8. Асонанс – повторение на едни и същи или близки по звучене гласни звукове:
Настане вечер, месец изгрее,
Звезди обсипят свода небесен;
Гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
~~~~~~~~~
Източник: http://kameliaangelova.blogspot.bg/2014/04/blog-post.html

Share

Няма коментари:

Публикуване на коментар