понеделник, 29 април 2013 г.

Шест съвета за писане от Джон Стайнбек







Съветите по-долу са дадени от Стайнбек през есента на 1975 г. в едно негово интервю в списание “The Paris Review”.

1. Изоставете идеята, че някога изобщо ще завършите. Захвърлете представата за онези четиристотин страници и пишете по една всеки ден, това помага. Тогава, когато завършите, винаги ще бъдете изненадани.

2. Пишете свободно, колкото можете по-бързо и нахвърлете всичко на хартията. Никога не коригирайте и не поправяйте, преди всичко да е било написано. Пренаписването в процеса на писане обикновено е само извинение, за да не продължите напред. То също така нарушава потока и ритъма, които могат да дойдат единствено от някаква подсъзнателна връзка с материала.

3. Забравете за обобщената си аудитория. Първо, безименната аудитория, без лица, ще ви изплаши до смърт и второ, за разлика от театъра, тя не съществува. При писането, аудиторията ви е само един-единствен читател. Открих, че понякога, да си изберете един човек, помага – някой реален познат или измислен човек – и да пишете на него.

4. Ако дадена сцена или пасаж ви накарат да се изпотите, но въпреки това искате да я има – прескочете я и продължете нататък. Когато завършите целия текст можете да се върнете към това място и е възможно да откриете, че причината, поради която ви е създавало проблеми е, че то просто не е за там.

5. Пазете се от сцени, които ви стават много скъпи, по-скъпи от останалото. Обикновено се оказва, че тя изобщо няма място в текста.

6. Ако използвате диалог, изговаряйте го ясно, докато го пишете. Само тогава той ще придобие звученето на реч.

Но най-парадоксалното и същевременно поетично, дванадесет години по-рано, през 1963 г., веднага след получаването на Нобеловата награда за литература “за своята реалистична и креативно писане, съчетано със съчувствения хумор и топло разбиране на социалната среда”, Стайнбек е изказал внимателно опровержение срещу всякакви такива съвети:

“Ако има вълшебство в писането на разкази )а аз съм убеден, че има), никой не е успял да го сведе до рецепта, която може да бъде предадена от човек на човек. Формулата изглежда лежи единствено в болезнения подтик у писателя да предаде на читателя нещо, което чувства, че е важно. Ако писателят изпитва този импулс, той може понякога (но не винаги) да открие начина да го направи. Можете да усетите достойнствата, които правят един разказ добър или грешките, които го правят лош, доколкото лошият разказ е само неефективен разказ.”

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/03/12/john-steinbeck-six-tips-on-writing/

Share

четвъртък, 25 април 2013 г.

Осем съвета от Кърт Вонегът

Този кратък клип съдържа осемте съвета на Кърт Вонегът за това как да пишем по-добре, изчетени от самия Вонегът.


1. Отнемайте времето на някой напълно непознат по такъв начин, че той или тя да не остане с усещането за загубено време.

2. Дайте на читателя поне един герой, в който може да се припознае.

3. Всеки георй трябва да иска нещо, дори ако това е само чаша вода.

4. Всяко изречение трябва да прави едно от двете неща: или да разкрива героя, или да придвижва действието.

5. Започнете възможно по-близо до края.

6. Бъдете садист. Независимо колко приятен е главният ви герой, направете така, че да му се случат ужасни неща, за да може читателят да види истинската му същност.

7. Пишете за да се харесате само на един човек. Ако отворите прозореца и - така да се каже - обичате света, вашата история ще хване пневмония.

8. Дайте на читателите си колкото се може повече информация, колкото се може по-скоро. Майната му на напрежението. Читателите трябва да са напълно наясно какво се случва, къде и защо, така че да са в състояние да завършат историята сами даже ако хлебарките са изгризали последните няколко страници.

Share

сряда, 17 април 2013 г.

Защо пиша: четирите причини на Джордж Оруел за създаване на творчество.



“Всички писатели са суетни, самовлюбени и мързеливи, а в дъното на техните причини се крие тайна.”

Литературната легенда Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, днес би бил на сто и девет години. Макар да е запомнен най-вече с авторството на култовите класики “Фермата на животните” и “1984”, той също така е бил блестящ, майсторски есеист. Сред неговите кратки форми е есето от 1964 г. “Защо пиша”.

Оруел започва с някои детайли от своето съвсем не идилично детство, изпълнено с липсващ баща, училищни подигравки и дълбока самота, и описва как тези преживявания са го тласнали към писането, предполагайки, че такива ранни микротравми са от голямо значение за писателската мотивация. След това преминава към въпроса какви са според него четирите основни причини за писане, повечето от които могат да бъдат съотнесени към всяка творческа област:

“Давам цялата тази предистория, защото не вярвам някой да може да разбере мотивите на един писател, без да знае нещо за ранното му израстване. Темите му ще са определени от времената в които живее – това се отнася поне за бурните, революционни времена – но преди изобщо да започне да пише, той ще е придобил конкретен мироглед, от който никога няма да може да се откъсне изцяло. Без съмнение, неговата работа е да дисциплинира своя темперамент и да не допусне да остане заседнал в някакво незряло състояние, в някакво перверзно настроение, но ако избяга от нещата, които са му въздействали в по-ранните години, ще убие своя импулс за писане. Като оставим настрана необходимостта от изкарването на насъщния, мисля че по отношение на прозата съществуват четири основни импулса за писане. Те съществуват в различна степен у всеки писател и у всеки писател съотношението им ще варира от време на време, в зависимост от атмосферата, в която живее. Те са:

1. Чист егоизъм. Желание да изглежда умен, да се говори за него, да бъде запомнен след смъртта си, да си го върне на подрастващите, които са те дразнили в детството, и т.н. Би било лъжа да се правим, че това не е мотив, и то силен. Писателите споделят тази характеристика с учените, артистите, политиците, адвокатите, войниците, успешните бизнесмени – накратко с всички, които са на върха на човечеството. В Действителност, мнозинството от човешките същества не са егоисти. След тридесет годишна възраст, повечето от тях изоставят напълно чувството, че са личности и живеят главно за другите или просто са задушени от робия. Но съществува също така малцинство от надарени, волеви хора, които са решени, да изживеят живота си докрай и писателите спадат към тази група. Бих казал, че като цяло, сериозните писатели са по-суетни и егоцентрични от журналистите, макар и да са по-малко заинтересовани от парите.

2. Естетически ентусиазъм. Възприемането на красотата във външния свят или, от друга страна, в думите и тяхната правилна подредба. Удоволствие от въздействието на един звук в съчетание с друг в сбитостта на хубавата проза или ритъма на добрата история. Желание да се сподели преживяване, което човек намира за ценно и смята, че не трябва да бъде пропускано. Естетическият мотив е много слаб у повечето писатели, но дори памфлетист или писател на учебници ще има любими думи и изрази, които ще му харесват не поради практически причини; или може да има много сериозно отношение към типографията, ширината на полетата и т.н. Над нивото на жп разписание, няма книга, която да е свободна от естетически съображения.

3. Исторически импулс. Желание да бъдат видяни нещата такива, каквито са, да бъдат открити истинските факти и да бъдат съхранени за полза на поколенията.

4. Политически цели. Тук използвам думата “политически” в най-широк смисъл. Желание да се подтикне светът в определена посока, да се променят идеите на другите хора за вида общество, към което трябва да се стреми. тук отново няма книга, която да е напълно свободна от политически уклони. Мнението, че изкуството не трябва да има нищо общо с политиката, само по себе си е политическо.

Може да се наблюдава как тези различни импулси могат да се сблъскват един с друг и как могат да се променят от човек на човек и от едни времена в други.”

След по-нататъшни разсъждения относно това, как тези причини са повлияли на няколко пъти, по различни начини собствените му творби, Оруел представя окончателно и по-скоро антиутопично опровержение:

“Преглеждайки последните една – две страници, виждам, че може би съм направил така, че моите причини за писане да са изцяло обществено-насочени. Не искам да оставям такова крайно впечатление. Всички писатели са суетни, самовлюбени и мързеливи, а в дъното на техните причини се крие тайна. Писането на книга е ужасна, изтощителна борба, като продължителен пристъп на мъчително заболяване. Човек никога няма да предприеме такова нещо, освен ако не е подтикван от някакъв демон, на когото не може да устои и не разбира. Всичко, което човек знае е, че този демон е просто същият инстинкт, който кара детето да пищи за внимание. И също така е вярно, че човек не може да напише нищо четимо, освен ако не води постоянна борба, за да изтрие собствената си личност. Хубавата проза е като стъкло на прозорец. Не мога да кажа със сигурност кои от моите причини са най-силни, но зная, кои от тях заслужават да бъдат следвани. Като гледам назад в творбите си, виждам, че точно там, където са ми липсвали политически цели, неизменно съм написал лишени от живот книги, и съм бил предаден в натрапчиво-разкрасено писане, изречения без смисъл, декоративни прилагателни и – най-общо казано – в неискреност.”

Обясненията за индивидуалния нрав, външност и житейски избор трябва разбира се да се приемат с резерва. За себе си, предпочитам модела на Рей Бредбъри:

“Писането не е сериозна работа. То е радост и празник. Трябва да се забавлявате с него. Не слушайте авторите, които казват: “О, Господи, каква дума? О, Боже, Господи...” и т.н. Майната му на всичко това. То не е работа. Ако е работа, спрете и вършете нещо друго.”
~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/06/25/george-orwell-why-i-write/

Share

понеделник, 15 април 2013 г.

Езра Паунд за писането и мнението



“Не обръщай внимание на критиката на хора, които никога не са написали значима творба.” Това съветва Езра Паунд в своя списък с нещата, които не трябва да правят начинаещите поети, публикуван за първи път през 1913 г. Малко повече от две десетилетия по-късно, дава и най-добрите си съвети относно паралелното изкуство на четенето и писането в книгата си “АБВ на четенето”. Сред прозренията му е и списъкът от шест типа писатели, особено ако се сравнят със списъка на универсалните причини за писане, създаден от Джордж Оруел.

“Когато започнете да търсите “истински елементи” в литературата, ще откриете, че литературата е била създавана от следните типажи хора:

Откривателите. Хора, които са открили нов похват или чийто съществуващи произведения са ни дали първият известен пример за нов похват.

Майсторите. Хора, които са комбинирали различни такива похвати и са ги използвали също толкова добре или даже по-добре от откривателите.

Разреждащите. Хора, които са се появили след първите два вида писатели и не са успяли да се справят толкова добре.

Добри писатели без отличителни качества. Това са хора, които са били достатъчно късметлии да се родят във времена в които литературата на дадена страна е била в добро състояние или когато определена сфера от литературата е добре развита. Такива са например хората, писали сонети по времето на Данте, хора, които са писали стихове по времето на Шекспир или няколко десетилетия след него или които са писали френски романи и разкази след като Флобер им е показал как.

Писателите на изящна проза. Това са хора, които не са открили нищо съществено, но са се специализирали в дадена специфична област на писането, които не могат да бъдат считани за велики или за автори, които са се опитвали да изкрадят пълна картина на живота или на тяхната епоха.

Създателите на модни увлечения.

Докато читателят познава първите две категории, той никога няма да е в състояние да види гората, скрита зад дърветата. Може да знае какво му харесва, може да е пълен книгоман с голяма библиотека с красиво отпечатани книги, подредени в най-луксозните постройки, но той никога няма да успее е да разбере какво в действителност знае, за да оцени стойността на една книга спрямо другите и ще бъде по-объркан и дори по-неспособен да си изгради мнение за книга от автор, който “нарушава правилата”, отколкото за книга, написана преди осемдесет или сто години. Той никога няма да разбере защо специалистът се отегчава от неговото препредаване на мнения втора или трета ръка за любимия му настолен писател.

Паунд отново повтаря своите собствени съвет за критичност:

Докато не направите своите собствени проучвания и наблюдения, трябва най-малкото да сте предпазливи и да избягвате приемането на мнения. От хора, които самите те не са създали значима творба. От хора, които самите не са поели риска да публикуват резултатите от собствените си проучвания и наблюдения, дори ако са извършили такива.”
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/08/28/ezra-pounds-types-of-writers/

Share