Цитатите са думи на друго лице, предадени в
същия вид, както са казани или написани. Те са разновидност на пряката реч и се
ограждат в кавички. Към цитатите се отнасят и отделни думи, изрази, мисли,
предадено дословно:
Малкият застана до вратата и помоли да му “отволя”.
Ако цитатът се
състои от самостоятелни изречения, препинателните знаци се употребяват както
при пряката реч:
“Чл. 302 (1). Лицата, ненавършили 16 години, се приемат
на работа след обстоен медицински преглед и медицинско заключение, че са годни
да извършат съответната работа и тя няма да увреди здравето и да попречи на
правилното им физическо и умствено развитие.”
Забележка. Знакът за край на
изречението е преди кавичките!
Ако цитатът се
слива с думите на автора, оформя една обща, завършена мисъл и образува
синтактично единство, кавичките се запазват, а препинателните знаци се
употребяват както при обикновено изречение:
Езиковата форма възкресява и епоха, и герои, и притежава
“една особена прелест, която би пропаднала, ако всичко се преразкаже на
сегашния литературен език”.
Забележка. Знакът за край на
изречението остава след кавичките!
Когато в цитата,
представящ изречение, има вътрешен цитат в началото или в края на изречението,
не се допускат двойни кавички. Ако вътрешен цитат завършва с въпросителен,
удивителен знак или скоба, които разделят двойните кавички, те се поставят:
Той попита: “Чел ли си “Време разделно”?”
Ако в средата или в
края на цитата са вмъкнати разяснителни думи на автора, те се ограждат с тирета:
“През IX век книгата с форма на свитък е почти изчезнала
– отбелязва авторката, - тъй като е на изчезване и материалът, подходящ за
свитък – папиросът.”
Цитат, набран с
друг шрифт на същия ред или на нов ред, не е необходимо да се поставя в
кавички. Запазват се само кавички от пряка реч или вътрешен цитат:
Творбата “Проглас
към Евангелието” представлява възхвала на словото като божи дар и като средство
за познание и спасение.
Голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души...
Или:
Творбата “Проглас
към Евангелието” възхвалява словото като божи дар. Голи са без книги всичките
народи, / не можейки да се борят без оръжие / с противника на нашите души
...
Забележка. Най-често оформяме цитатите като самостоятелни абзаци, когато
поставяме мото и цитираме поезия. Запомнете:
мотото не се поставя в кавички! Не е прието цитат от прозаичен текст да се
оформя като самостоятелен абзац, освен ако е мото. Когато цитираме два-три
стиха от поетически текст, можем да разположим цитата линейно на реда, но в
такъв случай краят на всеки стих трябва да бъде обозначен със знак / или
//.
Забележка. Когато в цитирания
текст има вътрешен цитат, кавичките се запазват, независимо, че цитатът е в
самостоятелен абзац:
Изключително вълнуващи са думите на героинята:
“На живот си ми господар,
на волята не ми си.”
Сравни с
оригиналния текст:
Гергана дума продума:
“На живот си ми господар,
на волята не ми си (...)”
Забележка. Когато правим
съкращение в цитирания текст, задължително поставяме многоточието в скоби, за
да обозначим ясно, че съкращението е направено от нас:
“Чл. 302 (1).
Лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа след (...) медицинско
заключение, че (...) тя няма да увреди здравето (...).”
Забележка. Ако в цитирания откъс
поради замяна на името на съответния предмет с местоимение могат да възникнат
неясноти, в скоби поставяме съществителното име с указание, че ние сме
направили бележката:
“Лицата, ненавършили 16 години се приемат (...) след
медицинско заключение, че тя (работата – б. м.) няма да увреди здравето (...)
.”
По същия начин
постъпваме и когато подчертаем отделни думи от цитата.
~~~~~~~~~
Източник: http://kameliaangelova.blogspot.bg/2014/05/blog-post.html