Описание на секс-сцени - част І

Като писатели, трябва да знаем за героите си повече, отколкото за самите себе си. Инстинктивно трябва да знаем как те ще реагират и какво ще извършат. Трябва да знаем какво ще направят, ако видят някой да бие бездомник. Ще извикат ли полицията или ще предпочетат да не се намесват? Ще се хвърлят ли в боя, за да помогнат или ще подминат, като се правят, че нищо не са видяли? Или пък ще заснемат видео, което да качат в “Ютюб”?

По същия начин трябва да знаем как героите ни ще реагират на сексуално ниво. Понякога сме много притеснени от описването на секс-сцена. Това е като да скочиш в леден басейн; стоиш на ръба и изтръпваш само при мисълта, че трябва да скочиш. Попаднали веднъж във водата, сърцето ни сякаш спира и трябва да минат няколко мига, преди мозъкът да констатира, че няма да умрем. Дробовете започват да се движат отново и осъзнаваме, че не е чак толкова страшно.

Помнете, че същите правила могат да бъдат приложени и към описването на секс-сцена, както и на която и да било друга сцена. Секс-сцената трябва да си има причина, трябва да служи на историята и да я придвижва напред, да усилва конфликта. Освен това има различни нива на описване. Не е необходимо да я изобразявате така, че да накарате дългогодишна проститутка да се изчерви. Можете да спрете на вратата на спалнята и да продължите на следващата утрин. Читателите не са глупави и не е необходимо да им описвате това, което се случва, стъпка по стъпка, като в наръчник. Все пак, понякога имаме нужда от нещо повече. За да помогна на писателите, които се борят с подобен проблем, реших да опиша различни типове характери и вероятните им сексуални навици.

Като за начало, ще започна с мъжките архетипове.

Разбира се, в реалността има такова голямо разнообразие от характерни черти, че ще е трудно да бъдат описани. Затова взех основните шест типа характери, които се използват най-често в литературата и по тях изградих шест типа сексуално поведение. Няколко добре изградени, пълнокръвни герои със сигурност ще паснат на някои от тези шест типа, но най-вероятно героите ви ще са комбинация от два или дори повече разновидности. Не бягайте от негативните архетипове. Те създават конфликт и възможности за израстване и промяна у героите ни.

Не забравяйте: Това е само примерен списък на поведенчески навици. Чувствайте се свободни да не се съгласите с тях. Няма научна основа за такива определения. Те са само забавен резултат от странични наблюдения.

1. Героят.

- Характерни черти. Този мъж е истинският мъж. Влиза в стая и жените разтварят крака подканващо. Той е независим, няма много приятели, но има антураж. Атрактивен е, но може да не е най-добре облеченият мъж в стаята. Излъчва харизма, чар и власт. Доминира над ситуациите само с повдигане на вежда. Може да бъде ревнив и със собственическо чувство. За него победата е над всичко. Жените му налитат и той просто взима това, което му предлагат, но не се интересува от дълготрайни връзки. Харесва жените чисти, добре оформени и без мнение. Не се справя много добре с емоциите си и в миналото му има един или повече демона.

- Първи сексуален опит. По-възрастна жена или момиче са го посветили в по-скоро ранна възраст. Работил е усилено, за да подобри уменията си и вярва, че е негово задължение да оставя жените добре задоволени. Има богат опит.

- Предпочитани пози. Остава емоционално дистанциран. Той трябва да доминира и предпочита пози, които не са твърде интимни. Например, може да не обича да я гледа в лицето.

- След секс. Не обича ласките. Добре задоволената дама скоро заспива, а той се връща към работата си, опитвайки се да избяга от своите демони. Може да закусят заедно, след което ще й извика такси, ще я шляпне по дупето на излизане и ще я увери, че повече няма да чуе за него. Тя, разбира се, ще остане в очакване.

2. Симпатягата.

- Характерни черти. Симпатягата е приятел на всички. Той е приятен и изглежда достъпен. С приказките си той с лекота може да се сдобие както с безплатно място на паркинга, така и да се вмъкне в нечии бикини. Той е спокоен и винаги на разположение. Ако приятелят на сестра ви не се появи на срещата, той ще предложи компанията си, за да не е самотна, но не е ясно какво ще прави с нея след купона. Той е добър изпълнител, обича да оставя другите да взимат решения и му липсва силата, необходима, за да бъде водач. На всяка цена избягва конфронтацията. Не може да устои на дами в затруднено положение. За него моногамията е предизвикателство, обича да го поглезват и вероятно е израсъл в дом, пълен с жени.

- Първи сексуален опит. От малък е омайвал с приказки съседското момиче, за да легне с нея и оттогава не е спирал да омайва жените с приказки.

- Предпочитани пози. Симпатягата е експериментатор, приключенец, който е склонен да опита всичко. Радва се на секса така, както се радва на почти всичко. Той е ентусиаст и вярва във взаимното удоволствие.

- След секс. Знае добре, че ласките след секса са приятно нещо, но ще ги раздава само колкото да избегне сцена от страна на жената с която е. Ще брои минутите, докато тя заспи, така че да се измъкне неусетно, да се върне на партито или да отиде да гледа мача по телевизията.

3. Екстремистът.

- Характерни черти. Той е човек, който може ад спре да нахрани бездомна котка, преди да уволни сто хиляди работника. Емоциите му са или студени, или горещи, но с тях се справя по-добре, отколкото предните два типажа; емоционално е по-развит от тях. Той е адаптивен и дори може да загуби с финес. Не бъркайте това отношение със слабост. Той може да е както нежен, така и груб. Сам си е господар. Не уважава обществото и се радва на собствената си компания. Може да е малко мистериозен.

- Първи сексуален опит. Екстремистът никога не е имал много приятелки, но тези, които е имал, е обичал и се е отнасям добре към тях. Връзките му са по-скоро продължителни. Много е вероятно някога да са му разбили сърцето и това да го спира да се влюбва отново.

- Предпочитани пози. Той обича да дава и да получава. Затова предпочита да гледа партньорката си в лицето. Може да се остави да бъде доминиран, но не задълго; скоро отново ще поеме контрола върху ситуацията. Отнася се към секса много сериозно.

- След секс. Екстремистът е човек, който разбира, че основното в секса е преди и след него. Обвързва се емоционално и избира партньорките си по-внимателно от предишните два типа. Въпреки това, може да е гадняр, ако са го изхвърлили, след като са му разбили сърцето.

4. Смотанякът.

- Характерни черти. Това приятелче вероятно е същият, какъвто си е бил в колежа. Върши това, което другите очакват от него. Има малко приятели и това са предимно същите приятели, с които е излизал и в колежа. От завършването си работи на едно и също място. Няколко пъти са му отказвали повишение и когато майка му го попита защо, само повдига рамене. Той е лоялен, но не е ясно дали това е истинска лоялност или невъзможност да действа. Ако си намери приятелка, вероятно тя ще бъде доминиращата в двойката.

- Първи сексуален опит. Вероятно е загубил девствеността си чак след колежа и не си спомня кой-знае какво. Момичето се е срещало с него, само за да се добере до съквартиранта му.

- Предпочитани пози. Той обича момичето да е отгоре. Твърде е несигурен, за да предприеме нещо повече. Той се препъва и бори, дори само за да си свали панталона. Толкова е доволен най-накрая да легне, че дори не знае, че има нещо повече от това.

- След секс. Смотанякът е толкова щастлив, че се е отчел, че дори не си дава сметка, че партньорката му не споделя радостта му. Петте секунди, които са му били достатъчни, за да си свърши работата, не са вдъхновяващи. Жената, с която е, няма да остави това ненаказано и ще разкаже на всички. Отново.

5. Лошото момче.

- Характерни черти. Това лице е неспособно на връзки, да взима решения и на социално общуване. Той е зависим от мнението на жените и вероятно е имал проблеми с майка си. Може да се справи с омайването на някоя отчаяна жена, но скоро след това се измъква. Крие се зад маска, която показва на света. Исак хората да го виждат като яко копеле, но не му достига характер, за да подкрепи този образ действително. Иска да бъде възприеман като умен и хитър, но му липсва интелект и познание. Иска да бъде възприеман като страхотен любовник, но му липсват умения и емоционална зрялост. Това води до повтарящи се отхвърляния и унижения, които го правят жалък. Няма представа кой е и му липсва увереност.

- Първи сексуален опит. Приятелите му са наели за рождения му ден проститутка, но той го е разбрал чак впоследствие. Не се е получило добре.

- Предпочитани пози. Никога не достига до същината. Или свършва по-рано, или изобщо не успява да започне. Обвинява партньорките си за тези провали.

- След секс. Обикновено е гневен и може да го избие на насилие.

6. Самотният вълк.

- Характерни черти. Той е опасен. Поради това, че често е сам, може да изглежда потаен. Понякога може да бъде объркан като типаж с Героя, но му липсва увереност и лидерски умения. Измъква се от всяка ситуация, която изисква емоционално взаимодействие. Избягва секса и връзките. Ако се забърка във връзка, тя ще е изпълнена с напрежение. Трябва му много важна причина, за да остане в нея.

- Първи сексуален опит. Сестрата на най-добрия му приятел винаги е била лудо влюбена в него. Правил е секс с нея, но никога не й е проговорил отново. Когато го е попитала къде е сбъркала, само се е изсмял.

- Предпочитани пози. Сексът ще бъде бърз и практичен. Без емоционално обвързване, без да я гледа. Нейното удоволствие не го интересува.

- След секс. Ще си тръгне без да обели дума или ще я накара да си тръгне. Може да й предложи пари, ако на нея не й се иска да си върви.

~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writerswrite.co.za/writing-sex-scenes

http://writerswrite.co.za/writing-sex-scenes-part-2

 

Пет случая, в които трябва да разкажете, а не да покажете

Ами ако ти кажа, че понякога трябва да разказваш, а не да показваш?

Всички добри писатели знаят, че да показваш е по-добре, отколкото да разказваш, но една добра история се състои предимно от показване и частично от разказване. Понякога героите ви се нуждаят от почивка. Може да им трябва време да помислят, да се усамотят за момент. Времето си върви и в живота на героя се случват много събития, които не са съществени за историята ви. Понякога е по-добре да разкажете на читателите за тези моменти.

Разказването понякога е наричано сбито обобщение. Използва се в един малкото моменти, когато трябва да разкажете на читателя какво става, но този похват трябва да се използва умерено. Ако се прекали, може да стане скучно, тъй като отдалечава читателя от целите и действията на героя. Опитвайте се да сведете разказването до няколко абзаца или в някои (изключително редки) случаи – до къса глава. Твърде дълго разказване може да доведе до осезаемата намеса на автора.

Кога трябва да разказвате, вместо да показвате?

Можете да разказвате:

1. За да свържете сцени и/или да прескочите излишни разговори. Понякога трябва да предразположите читателите си с кратък преход, който да им позволи да разберат къде се намират в историята. Героите ви може да са се преместили в друг град или да са отишли в друга стая, а може да е минал известен период от време.

2. За да съобщите за незначителни събития и/или да прескочите през несъществени герои. Можете да разкажете за нещата, които са се случили в живота на героя ви, които не са съществени, за да бъдат показани в историята. Например, ако действието се развива в училище, можете накратко да разкажете как героите са прекарали Коледа вкъщи. Не ни представяйте купчина герои, които нямат нищо общо с историята.

3. За да покажете, че е отминало определено време. Книгите могат да обхванат дни или цели десетилетия. Не е необходимо да знаем какво се случва във всеки един момент. Използвайте разказването, за да ни покажете, че е минало време, сезоните са се сменили или хората са остаряли и направо да ни въведете в следващата важна част от историята.

4. За да насочите вниманието към чувство, когато показването е невъзможно. Понякога героят е толкова неподвижен, че трябва да навлезем в неговите чувства чрез разказване. Не забравяйте все пак, че това е един старомоден начин на писане. В наши дни никой не би публикувал “Мадам Бовари”. При първа възможност върнете героя обратно към действието.

5. За да вмъкнете ретроспекция. Понякога е необходимо малко разказване. Когато няма друг начин да вмъкнете миналото, можете да го разкажете, но помнете, че трябва да разкривате тази информация постепенно. Стремете се да е възможно по-кратко и никога не забравяйте, че в никакъв случай, при никакви обстоятелства не трябва да започвате с ретроспекция.

~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writerswrite.co.za/five-instances-when-you-need-to-tell-and-not-show

Още някои елементи от белетристиката

Преди време показахме как да изградим сюжет в развитие, като използваме протагонист, който има неустоима цел и множество конфликти. Освен това обаче има множество други елементи, които са част от изкуството на създаването на добра история, като всеки един от тях се върти по един или друг начин около героите (помните – героите са източникът). Нека разгледаме някои от тях.

Обстановка

Обстановката включва мястото и времето, в което се развива действието. Необходимо е да дадем представа на читателите къде и кога се намират героите. Действието във “Великият Гетсби” се развива в Лог Айлънд, Ню Йорк, през двадесетте години на миналия век, но обстановката дава още много други подробности. Обърнете внимание начина, по който Фицджералд изгражда вълшебството на дома на Гетсби:

“През летните нощи от къщата на съседа ми се чуваше музика. В сините му градини мъже и жени идваха и си отиваха като нощни пеперуди сред шепота, шампанското и звездите.”

А тук Фицджералд изгражда далеч не толкова бляскава сцена:

“Това е една долина от пепел – странно място, където пепелта расте като житото по нивите: образува хълмове, могили и фантастични градини; приема формите на къщи и комини и на извисяващ се нагоре пушек, и най-после с някакво свръхестествено усилие – на пепелявосиви хора, които се движат като в сумрак и бързо изчезват от погледа, като че ли се разпадат отново на прах, разтворени в пепеляви въздух.”

И в двата пасажа имаме доста ярко описание на обстановката. В първия пасаж е указано и времето, в което се развива действието, а малко след втория се казва, че е следобед. Тези уточнения не само ни дават представа кога и къде се намират героите, но също така усилват емоционалната ни обвързаност с книгата.

Някои истории съдържат множество обстановки, някои – доста малко. В разказа “Катедралата” например действието се развива в рамките на една нощ, единствено в къщата на разказвача. Независимо от това колко различни обстановки използвате, винаги ще искате да създадете у читателите си чувството, че се намират там, а това може да бъде направено най-добре чрез описание.

Описание

При описанието авторът рисува нещо в подробности, вместо само да го споменава. Вместо просто да напише “У Гетсби се чуваше музика и имаше гости” Фицджералд отива малко по-далеч, използвайки силата на описанието. Направено добре, описанието придава яркост на историята, която оживява в умовете на читателите. Вижте това описание от “Катедралата”:

“На пръв поглед очите му изглеждаха като очите на всеки друг човек, но взрете ли се по-внимателно, забелязвате, че те изглеждат малко по-различно. Твърде много белота в ирисите, а ябълките сякаш се въртяха в орбитите си без самият той да си дава сметка за това или да може да го спре. Смразяващо. Докато гледах лицето му, лявото око се приближи към носа, докато другото направи усилие да се задържи неподвижно.”

Едно от ключовите условия за добро описание е да бъдете конкретни. Всички цитирани по-горе примери създават визуално усещане. Обърнете внимание по какъв специфичен начин Карвър използва движението (или липсата му) за очите на слепия човек. Обикновено Карвър е доста лаконичен в описанията си, но когато е необходимо, знае много добре как да му придаде живот.

Друго ключово условие за добро описание, е да се направи препратка към сетивата. Всички примери по-горе са визуални, препращат към зрението, но другите сеетива също са от значение. В описанието на къщата Гетсби можем да “чуем” музиката и шепота насред нощта. В описанието на Фицджералд на пепелявата долина ние почти сме в състояние да усетим, да подушим и дори да вкусим пепелта и дима. След като прочетете този пасаж, ви се иска да вземете душ. Все едно самите ние сме карали през тази тъжна местност, което в известен смисъл е така, доколкото виждаме историята през гледната точка на Ник.

Гледната точка

Най-общо казано, гледната точка се отнася за това, кой разказва историята и какво знае това лице. Повечето литературни творби са разказани или от първо, или от трето лице. При гледната точка от първо лице, историята е разказана от някой от участващите в нея герои. Точно тази гледна точка е използвана както във “Великият Гетсби”, така и в разказа “Катедралата”.

Разказвачът от първо лице е ограничен от това, което мисли или наблюдава, точно както хората в реалния живот. Във “Великият Гетсби” навсякъде виждаме Джей през очите на Ник. Самият Ник обаче често пъти е затруднен да определи дали Гетсби е искрен или не, защото няма достъп до неговите мисли. Тъй като Гетсби е протагонистът в историята, този похват поставя няколко предизвикателства пред Фицджералд. Той трябва например да намери творчески начин да изкопчи информация за Гетсби, както когато Джордан разказва на Ник историята на Гетсби. (Все пак трябва да се отбележи, че в повечето случаи разказвачът от първо лице е и протагонистът в историята. В това отношение “Великият Гетсби” е нестандартен роман.)

При гледната точка от трето лице историята е разказана пряко от писателя, който не е герой в нея. Като пример може да се даде “За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей. Този похват дава някои свободи на автора по отношение на това, какво знае и какво не знае разказвачът. В някои истории разказвачът ще се ограничи единствено с мислите и наблюденията на един единствен герой, докато в други ще има достъп до мислите и наблюденията на множество герои, както е в “За кого бие камбаната”. В големия брой случаи, писателите избират кой вид гледна точка да използват и се придържат към нея до края, независимо дали става въпрос за гледна точка от първо лице или за някоя от вариациите на гледната точка от трето лице.

Как да разберете кой метод ще върши най-добра работа за вашата история? Това не е лесно решение. Често пъти, да се експериментира с различни гледни точки, за да се види, коя ще подхожда повече, е добро решение. Например, в “Катедралата” читателят печели много, като наблюдава историята през грубоватите очи на разказвача, но този подход не би бил толкова подходящ за “За кого бие камбаната”, защото Хемингуей има необходимост да се движи свободно между мислите на няколко различни героя.

Гледната точка е относително сложна за разбиране, но е важна, защото ще се отрази почти на всичко в историята ви.

Други елементи

Вече говорихме малко за диалога. Истории без диалог имат тенденцията да са плоски, скучни и твърде спокойни. Диалогът е добър начин за раздвижване на разказа, но е и силен инструмент за охарактеризиране. В най-добрия случай, диалогът звучи реалистично, но също така е достатъчно добре измайсторен, за да разкрие различни черти у всеки от героите, които говорят.

И тук идва звученето. Със сигурност сте забелязали как авторите, които разглеждахме използват езика по различен начин. Най-вероятно никога няма да сбъркате изречение написано от Реймънд Карвър с изречение от Френсис Скот Фицджералд. Това е така, защото писателите имат различно звучене в начина си на разказване.

Трябва да се стараете да развиете собствено звучене, което обикновено се постига като пишете по начина, който ви е най-близък. Разбира се, при гледната точка от първо лице, звученето трябва да съвпадне и с героя, който разказва.

Освен това има и други елементи, които влизат в изкуството на доброто художествено писане.В действителност, писането наподобява готвене. Използвате различни съставки, след което варите на бавен огън и разбърквате, докато историята ви стане толкова добра, колкото може да бъде. Сега вече всичко е въпрос на това, да отидете в кухнята си и да сготвите няколко чудесни истории.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/