Още няколко съвета за писатели

            Няколко извадки от: “Съвети за писатели; компилация от цитати, анекдоти и писателска мъдрост от ослепителен списък литературни светила”, издадена през 1999 г.

            “Завърши деня си преди да започнеш следващия и постави солидна стена от сън между двата. не можеш да направиш това с въздържаност.” – Ралф Уолдо Емерсън

            “Започни с една индивидуалност и ще откриеш, че си създал типаж. Започни с типаж и ще откриеш, че не си създал нищо.” – Франсис скот Фицджералд

            “Дори не започвай роман, ако не боли като твърдо лайно на излизане.” – Чарлз Буковски

            “Вдишвай опит, издишвай поезия.” – Мюриъл Рюкайзър

            “Един кратък разказ трябва да има единно настроение и всяко изречение трябва да го изгражда.” – Едгар Алън По

            “Никога не трябва да променяш нещо, което се е появило посред нощ на писане.” – Соул Билоу

            “Незрелите поети имитират; зрелите поети крадат.” – Томас Елиът

            “Художествената литература е лъжа, а добрата художествена литература е истина насред лъжата.” – Стивън Кинг

            “Истинската белетристика е създадена от това, което е реално, а реалността е трудно да се заобиколи.” – Ралф Елисън

            “Проблемът в художествената литературата е, че тя трябва да е правдоподобна. Това не е вярно за нехудожествената литература.” – Том Уулф

            “Не можеш да пишеш добре без информация.” – Джордж Хигинс

            “Слушай, а след това си изгради мнение.” – Гай Талис

            “Открий тема, която те вълнува и чувстваш в сърцето си, че трябва да вълнува и другите. Това е истинско вълнение, не игричките ти с езика, които ще бъдат най-завладяващите и привлекателни елементи в стила ти.” – Кърт Вонегът

            “Пиши без заплащане докато някой не ти предложи да ти плати; ако никой не ти предложи за три години, значи си призван да бъдеш дървосекач.” – Марк Твен

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2011/12/29/advice-to-writers/

Маргарит Дюра за човека през 2000 г. – интервю от 1985 г.

Маргарит Дюра за човека през 2000 г. – интервю от 1985 г. 

Ще има само отговори. Толкова ще ги търсят, че няма да има нищо друго, освен отговори. Знаете – всички текстове са отговори. Мисля, че човекът ще бъде изцяло удавен в информацията, в една постоянна информация. За тялото му, за физическото му бъдеще, за здравето му, за семейния му живот, за заплатата му, за почивката му. Това не е далеч от кошмара. Никой няма да чете. Ще гледат телевизия, ще има телевизори навсякъде – в кухните, в тоалетните, в кабинетите, по улиците. Ще сме угаснали. Когато гледаме телевизия угасваме. Няма да сме сами.

Няма да пътуваме, няма да има нужда да се пътува. Когато светът може да се обиколи за осем или петнадесет дни, защо да го правим? Смисълът от пътуването е времето за пътуване. Не в това да се вижда набързо, а в това, едновременно да се вижда и да се живее. Да се живее от пътуването. Вече няма да бъде възможно.

Всичко ще бъде запълнено, всичко ще бъде изразходвано. Все пак ще остане морето, океаните. И четенето. Хората ще го преоткрият. Човекът един ден ще чете и всичко ще започне отначало. Ще минем отново през милосърдието. Ще рече, че тогава отговорите ще се чуват. Така ще започне: чрез дисциплина, чрез риск, поет от човека спрямо самия него. Един ден той ще бъде отново сам със своето нещастие и със своето щастие, но които ще произтичат от самия него. Може би тези, които ще се измъкнат от този път са двигателите на бъдещето. Много е възможно. Да се надяваме, че ще все още ще ги има.

Спомням си, че в книгата на един немски писател от началото на войната – “Последният цивилен” от Ернст Глейзер – прочетох, че когато свободата дезертира от този свят, винаги ще остане някой, който да мечтае за нея. Струва ми се, че това даже вече е започнало.

Няколко кратки изречения за писането

“Можете да разказвате умни, интересни, сложни неща, използвайки прости изречения. Колко е дълга една добра идея?”

“Ако в късия разказ има магия – съветва Хенри Милър – а аз съм убеден, че има, никой никога не е бил в състояние да я сведе до рецепта, която да може да се предава от човек на човек.” И въпреки това е пълно със съвети за писането. В своята книга “Няколко кратки изречения за писането”, авторът и членът на редактора от “Ню Йорк Таймс” Върлин Клинкенборг дава много повече от редова мъдрост върху писането и прави дисекция на изречението – неговата структура, цел, семантика – за да представи нов, полезен и пряк наръчник към разказваческото изкуство. В увода, Клинкенборг пише:

“Като повечето получена на готово мъдрост, това, което хората мислят, че знаят за писането, работи по хитър, подмолен начин. По някаква причина, изглежда вярваме най-силно в нещата, които влизат в главите ни несъзнателно, без да си спомняме кога са попаднали там. Това, което мислим, че знаем за писането, звучи достоверно. То потвърждава нашите погрешни като цяло идеи за творческия процес и гениалността.Но нито едно от тях не означава, че е вярно. (...) Да се отуча от това, което съм научил в колежа – обучавайки се сам да пиша добре – е основата на това, което знам. То е един цял живот четене и любов към езика. (...) Това е книга, пълна с начални идеи. Можеби ще ви помогнат да намерите достатъчно яснота в мислите и писането си, за да откриете какво означава да пишете. Нямам предвид да пишете “както пиша аз”, или “както пишат те”, а така, както пишете вие.”

Няколко извадки от съветите му:

“Знайте какво казва всяко изречение, какво не казва и какво предполага. От тези три неща, най-трудно е да разберете какво всяко изречение действително казва.”

“Има безчет начини да пишете лошо. Обикновеният начин е като пишете изречения, които не казват това, което мислите, че казват.”

“Единствената връзка между вас и читателя ви е изречението, което създавате.”

“Не можете да преразгледате или да се откажете от това, което не разпознавате съзнателно.”

“Тези предположения са забрани, а задълженията са отпечатъкът на вашето образование и на културата, в която живеете. Развенчайте ги.”

По отношение на могъществото на невежеството и тъмната страна на познанието:

“Това, което знаете за писането също е форма на познание, макар да е много по-трудно за разбиране. Опитайте се да разберете какво не знаете и защо не го знаете всеки път, когато усетите, че нещо ви убягва. Не се страхувайте и не се притеснявайте от него. Приемете го. Това, което не знаете и защо не го знаете също е информация.”

По отношение на краткостта и дължината:

“Можете да разказвате умни, интересни, сложни неща, използвайки прости изречения. Колко е дълга една добра идея? Дали става по-лошо, когато го изразите в две изречения вместо в едно? (...) Няма нищо лошо в добре написаните и изградени дълги изречения с цел. Дългите изречения имат тенденцията да се разпадат, да се разрушават, да стават двусмислени или да звучат неловко. Те са свързани с недобър синтаксис и разчитат на съюзи, за да бъдат удължени. Те са кратки глаголи, слаби в синтактичната си сила. Изпълнени с плуващи, несвързани фрази, често не на мястото си. И най-лошото – краят на изречението често забравя началото си. Все едно изречението е било дълъг, изтощителен път към погрешно място. (...) Писането на къси изречения ще ви помогне да пишете силни, уравновесени изречения с различна дължина. Силните, дълги изречения са просто силни, къси изречения, съчетани по различни начини.”

Клинкенборг синтезира така представения ни арсенал за писане:

“1. Това, на което са ви учили.

2. Това, което предполагате, че е вярно, защото сте чули другите да го повтарят.

3. Това, което чувствате, независимо колко слабо.

4. Това, което не знаете.

5. Това, което учите от собствения си опит.

Това са начините, по които знаем почти всичко за света около нас.”

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/08/09/several-short-sentences-about-writing-klinkenborg/

Иън Макюън към начинаещите писатели

“Мисля, че е много трудно да се научат хората да бъдат писатели и поети. Но мисля, че е доста полезно за хората да отделят време, като под това имам предвид да посетят някоя програма за творческо писане. Мисля, че това ще им е от полза. Друго нещо, което е полезно, е да имат очаквания за това, че ще създадат творбата си. Много хора намират за твърде трудно да се придвижат напред и да напишат няколко разказа или роман. И отново – мисля, че програмите за творческо писане са полезни в това отношение. Казвайки това, мисля, че може би малко страдаме от твърде много програми за творческо писане. Често съм си мислил, че тук, в Щатите, където те са добре развити, един от тревожните аспекти е въвеждането им в студентските среди. Струва ми се, че е твърде рано, това ми изглежда като носител на масово невежество. Хората трябва да четат, а писането трябва да се отглежда, така че бих казал, че всяка една програма наистина би трябвало да е за дипломирани хора; не би трябвало да е част от обучението за диплома. Друго нещо – понякога се чудя е дали това, че имаме толкова много писатели, събрани в университетите, както е в Съединените Щати, не означава, че писателите са откъснати от градовете или от селата, или от родните си места. Когато си помисля, че едно по-старо поколение, като това на Рот, на известния Ъпдайк, който е изоставил своя живот в Манхатън и е отишъл да живее в малък град в Ню Инглънд... този вид обвързаност може да подкопава, ако твърде много писатели станат нещо като професори по английски – професори по английски с твърде малко бохемски живот. В Англия днес имаме губещи програми за творческо писане и това отново е част от въвеждането им в студентския учебен процес, което мисля, че е унищожително. Ако е част от една по-голяма програма – добре, но трябва да се натрупа определено количество прочетени книги. Ако – като писател – не четете, няма да можете да попиете влиянието от авторите, които не сте чел, а то е странно, бързо, невидимо и някак мистериозно усещане, че сте част от група, че сте се включили към въздуха без да усещате откъде идва. Само чрез четенето можете да определите източниците, да анализирате майсторските текстове или поне да осъзнавате какво правите.”

Размисли за писането от Оуен Колфър

1. Спрете да приказвате на хората за идеята си и се затворете в стаята. Останете в нея докато завършите работа само с храна за вкъщи. Писането е въпрос на вдъхновение, но има също така и много работа. Очевидно не толкова като при копаенето, но н харесва, когато учи трудно.

2. Ще продължа да пиша докато хората спрат да четат или ми се изчерпат идеите.

3. Практикувайте – пишете всеки ден, дори и да е само за десетина минути. Запомнете: нищо не е напразно. След време стилът ви ще се изглади. Упорствайте.

4. Исках да пиша откакто се помня и бях достатъчно късметлив да имам поощрението на родителите си през цялото време. Имах подкрепата и на няколко учители, които ме оценяваха добре. Спомням си няколко случая, в които работите ми бяха отличени и това подхрани решителността ми да стана писател.

5. Филмите определено оказват влияние върху стила на писане. Аз съм голям почитател на киното и екшънът е любимият ми жанр. Осъзнах, че твърде малко екшън филми са за деца, макар децата да ги харесват и реших да запълня тази празнина с книга, която се чете като екшън филм. За щастие, когато четете книгата, филмът се прожектира в главата ви сам.

6. Имам чудесен офис в задната част на къщата. Това е една бивша стара конюшня и от нея от едната страна се вижда полето, а от другата – къщата. Просто сядам там, пускам любимите си дискове на Кейт Буш и работя. Обожавам това.

7. Препоръчвам на начинаещите писатели да наблюдават. Те вече знаят, че е жизнено важно да четат и да пишат колкото е възможно повече, но често пъти хората забравят да наблюдават какво се случва през деня в обкръжението им. Точно оттам се раждат идеите. Хвърляйте по едно око на екрана на компютъра си, а другото – на света около вас.

8. Нищо не е напразно; не изхвърляйте нищо. Често среща фрустрирани млади писатели, които казват, че са стигнали толкова далеч, а не успяват да завършат книгата си. Дори ако ви се случи да не можете да използвате това, което сте написали през деня, в него сте вложили свои мисли и е възможно след време, като се върнете, да останете изненадани и да ги използвате. Пазете всичко в някоя папка. Ще ми се да бях го направил. обзалагам се, че там има поне няколко добри идеи, които бих могъл да използвам.

9. Радвам се, че съм в “Who’s who”, но за мен, най-важното е че мога да се нарека писател.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-14-may-eoin-colfer

Десет идеи от Толкин за изграждане на герои

1. Мотивационни огледала – Толкин казва, че мотивацията на героя Арагорн е движена от любовта му към Арвен така, както Самознай е бил движен от любовта си към Рози. Рози и Арвен да хора, които са закотвили героите в нещо, което е вдигнало летвата. Толкин е изградил двете двойки на огледален принцип, за да подчертае по-0силния от двамата, а именно Арагорн.

2. Създавайте противоположности – Саурон е противоположността на Арагорн в това, че единият е определен от съдбата да бъде крал, докато другият отчаяно се опитва да властва над цялата Средна земя. Арагорн е чист, благороден и смел, докато Саурон е зъл, коварен и кара другите да вършат мръсните му работи. В известна степен, злината на Саурон озарява добротата на Арагорн, дори когато е известен като Бързоход и прилича на мошеник.

3. Дайте на героя минало с цел – любовта на Арагорн към Арвен е спомената само в приложението към текста на Толкин, но се превръща в тайна мотивация в миналото му, за битката му с тъмнината.

4. Дайте на героя нещо да възстановява – възраждането на бялото дърво е нещо, което създава съдбата на Арагорн.

5. Дайте на героя си тайнствена природа – героят Бързоход/Арагорн е герой, който Толкин е изградил като тайнствен закрилник. Неговата предистория е подавана на части и когато четем текста, откриваме в движение малки парченца за него, за разлика от Фродо, който ни е познат в подробности. Дребни детайли от миналото на Арагорн изплуват бавно и внимателно, сякаш Толкин хвърля парченца хляб на чайките. Това изгражда тайнствената природа на Арагорн, която е ефективна и мощна, и когато го виждаме накрая като крал, се изненадваме как Толкин ни е подготвял през цялото време.

6. Дайте на героя си живот без гаранция – ако гарантираме, че героят ни ще се справи до края на историята без никакви опасности или изпитания, ще получим в действителност плосък герой. Читателите трябва да се страхува за живота на героя. Те трябва да се чудят дали нещата ще се оправят в техните взаимовръзки. Трябва да има елемент на изключителен риск.

7. Дръжте читателите на тъмно – Толкин не ни е казал всичко за това, какво се случва на героите, освен това, което е необходимо, за да се придвижва историята напред. Тук той е защитник на идеята нещата да се поддържат прости и да не се доскучава на читателя с всички подробности за това, какво се е случило на Арагорн по пътя.

8. Оставете поуката да се грижи сама за себе си – понякога писателите се опитват твърде силно да ни поучават за начина, по който смятат, че трябва да мислим и да живеем. Толкин не се е притеснявал за това, просто е оставил фабулата сама да ни полъхне като Ломидолски бриз.

9. Бъдете верен на характерите на героите – в този епичен разказ, Арагорн нито веднъж не излиза извън своята природа. Той е винаги решителен, смел и умен, дори пред лицето на опасността. Ако ни се струва, че върши нещо страхливо, в действителност върши нещо необходимо.

10. Героят ви трябва да е готов на саможертва – Арагорн поема големи рискове през целия епос, изправяйки се срещу Черните конници от Бурния връх, търсейки помощта на мъртвите войни, спускайки се в дълбините на Мория, препускайки към портите на Мордор и в безчет други дела. Ако героят ви не е готов да пожертва живота си за своята цел (дори ако тази цел е просто щастлив живот или цел, насочена повече към реалния свят), то значи героят ви не е достатъчно силен и трябва да поработите още над него.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writerswrite1.wordpress.com/2013/03/08/tolkiens-10-tips-for-creating-epic-heroes/

Единадесетте предписания на Хенри Милър към самия себе си

През 1932 – 1933 г., докато работи по текста, който ще се превърне в първия м публикуван роман – “Тропикът на рака”, Милър разработил и придобил строга дневен режим на работа, за да напредва с писането си. Част от нея е списък от единадесет предписания.

Предписания:

1. Работи върху едно-единствено нещо, докато го завършиш.

2. Не започвай нови книги и нови материали за “Black Spring”.

3. Не бъди нервен. Работи спокойно, радостно, неуморно над това, което вършиш в момента.

4. Работи според програма, а не според настроение. Спри в насрочения час!

5. Когато не можеш да твориш, можеш да работиш.

6. Укрепвай по малко всеки ден, вместо да добавяш нова мая.

7. Дръж се човешки! Срещай се с хора, посещавай различни места, пий, ако имаш нужда.

8. Не бъди работен кон! Работи само с удоволствие.

9. Промени програмата, ако чувстваш, че има такава необходимост, но се върни към нея на следващия ден. Концентрирай се. Разказвай. Отхвърляй.

10. Забрави книгите, които искаш да напишеш. Мисли единствено за книгата, която пишеш в момента.

11. Единствено и само пиши. Рисуването, музиката, приятелите, киното, всичко това е на второ място.

Под частта, озаглавена “Дневна програма” неговият график откроява следните точки за продуктивност, вдъхновение и психическо здраве:

Утрини:

Ако не си в кондиция, води си бележки и уточнявай местата за стимул.

Ако си във форма – пиши.

Следобеди:

Работи над текущата част, следвай точно плана на частта. Никакви външни хора, никакво разсейване. Пиши, за да завършиш една цяла част, за добро и лошо.

ВЕЧЕРИ:

Срещай се с приятели. Чети по кафенетата.

Проучвай непознати места - пеша, ако е хубаво, на колело - ако е влажно.

Пиши, ако си в настроение, но само по дребни детайли.

Рисувай, ако се чувстваш празен или изтощен.

Води си бележки. Прави карти, планирай. Нанасяй корекции по идеите си.

Бележка: Отдели достатъчно време през деня, за да посещаваш от време на време музеи, да нахвърляш някоя скица или да покараш колело. Скицирай в кафенетата, влаковете и по улиците. Отрежи филмите. Всяка седмица посещавай библиотеката.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/02/22/henry-miller-on-writing/

Десет идеи от Дейвид Огилви

Макар и като рекламен специалист Дейвид Огилви да е твърде далеч от литературата, писането на рекламни текстове също си има своите тънкости. Независимо, че двете нямат много общо, може да се извадят някои интересни идеи от бележката, която Огилви разпраща на 7 май 1982 г. до служителите си.

“Хора, които мислят задълбочено, пишат добре. Хора с неясна мисъл пишат неясни бележки, неясни писма и неясни речи. Доброто писане не е природен дар. Трябва да се научите да пишете добре. Ето десет подсказки:

1. Прочетете книгата на Роман и Рафаелсън за писането. Прочетете я три пъти.

2. Пишете както говорите: естествено.

3. Използвайте кратки думи, кратки изречения и кратки параграфи.

4. Никога не използвайте думи от професионален жаргон. Те са отличителната марка на претенциозните задници.

5. Никога не пишете повече от две страници по дадена тема.

6. Проверявайте цитатите си.

7. Никога не изпращайте писмо или бележка в деня, в която сте я написали. Прочетете ги на глас на следващата сутрин и ги редактирайте.

8. Ако е нещо важно, извикайте колега да го подобри.

9. Преди да изпратите писмо или бележка, бъдете сигурни, че е пределно ясно какво искате от получателя да направи.

10. Ако искате действие, не пишете. Идете и кажете на човека какво искате.”

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/02/07/david-ogilvy-on-writing/

Десет съвета от Джефри Дивър

1. За мен трилърът трябва да е добре структурирана история. Отне ми осем месеца да направя плана и да проучвам романа си преди да напиша и първата дума от текста. Уменията, които използвам за това са същите, които използвах, когато работех като адвокат: проучване и структуриране на юридически документ или казус.

2. Изграждането на план е най-ефективния начин да се структурира един роман, за да постигне най-доброто емоционално въздействие. Най-силната проза и най-добре обрисуваните герои ще бъдат пропиляни, ако сюжетът потъне в лабиринт и криволичи. Създаването на план ви позволява да изградите рамка, която предизвиква читателите ви да разгръщат страниците от първата до последната. Най-хубавото от всичко е, че когато имате добър план, можете да напишете книга доста бързо, независимо в какъв ред пишете отделните сцени.

3. Пишете за нещата, които познавате. опитвам се да добавям местни нюанси и описания, но също така внимавам да не претрупвам – твърде много описания могат да разсейват от историята.

4. Стилът е на слух. Има нещо в добре оформеното изречение и то не е в хитроватите словосъчетания, а в добре звучащата фраза. Когато седна да пиша винаги се опитвам да го правя така, че да има нещо, което да привлича вниманието към това, което пиша – както в устната разказваческа традиция, което я прави по-лесно запомняща се.

5. Целта ми винаги е била да бъда единствено работещ, професионален романист. За мен, успехът се състои в това, да изкарвам хляба си като разказвам истории. Не мисля, че може да има нещо по-добро от това. Просто бих искал денонощието да има повече часове, за да пиша колкото бих искал и въпреки това да ми остава време да участвам в публични изяви, да давам отзиви и да правя авторски турнета по света, тъй като обичам да се срещам с почитателите, издателите и редакторите си.

6. Моите книги са задвижвани предимно на сюжета, но дори и най-добрият сюжет на света е безполезен, ако не го населите с герои, които читателите да чувстват близки. Ето защо работя усилено, за да представя човешката страна в героите си, без същевременно да пренебрегвам сюжета. В идеалния вариант искам да вмъкна човешките проблеми в действието на самата историята. В историите, изградени на напрежение, дори паралелните сюжетни линии за взаимоотношенията трябва да съдържат конфликт.

7. Често казвам, че няма такова нещо като писателски блокаж; проблемът е в блокажа на идеите.

8. Най-добрият начин да се усвои писането е като се изучават творбите на другите писатели, на които се възхищавате.

9. Правя много редакции. Издателят ми дори не поглежда ръкописа ми преди да съм го редактирал поне двадесет - тридесет пъти (като имам предвид големи редакции).

10. А, няма нищо друго като музиката. Тя е съблазняваща, всепоглъщаща, емоционална и безкрайно творческа. Бях певец – текстописец на песни. Не много талантлив в музикално отношение, но отдаден на умението на писане на песни. Обичам предизвикателството в писането по много стегнат начин, в което и смисълът, и формата са важни.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-6-may-jeffery-deaver