“Можете да разказвате умни,
интересни, сложни неща, използвайки прости изречения. Колко е дълга една добра
идея?”
“Ако в късия разказ има магия – съветва Хенри Милър – а аз съм убеден, че
има, никой никога не е бил в състояние да я сведе до рецепта, която да може да се
предава от човек на човек.” И въпреки това е пълно със съвети за писането. В
своята книга “Няколко кратки изречения за писането”, авторът и членът на редактора
от “Ню Йорк Таймс” Върлин Клинкенборг дава много повече от редова мъдрост върху
писането и прави дисекция на изречението – неговата структура, цел, семантика –
за да представи нов, полезен и пряк наръчник към разказваческото изкуство. В
увода, Клинкенборг пише:
“Като повечето получена на
готово мъдрост, това, което хората мислят, че знаят за писането, работи по
хитър, подмолен начин. По някаква причина, изглежда вярваме най-силно в нещата,
които влизат в главите ни несъзнателно, без да си спомняме кога са попаднали
там. Това, което мислим, че знаем за писането, звучи достоверно. То потвърждава
нашите погрешни като цяло идеи за творческия процес и гениалността.Но нито едно
от тях не означава, че е вярно. (...) Да се отуча от това, което съм научил в
колежа – обучавайки се сам да пиша добре – е основата на това, което знам. То е
един цял живот четене и любов към езика. (...) Това е книга, пълна с начални
идеи. Можеби ще ви помогнат да намерите достатъчно яснота в мислите и писането
си, за да откриете какво означава да пишете. Нямам предвид да пишете “както
пиша аз”, или “както пишат те”, а така, както пишете вие.”
Няколко извадки от съветите му:
“Знайте какво казва всяко
изречение, какво не казва и какво предполага. От тези три неща, най-трудно е да
разберете какво всяко изречение действително казва.”
“Има безчет начини да
пишете лошо. Обикновеният начин е като пишете изречения, които не казват това,
което мислите, че казват.”
“Единствената връзка между
вас и читателя ви е изречението, което създавате.”
“Не можете да преразгледате
или да се откажете от това, което не разпознавате съзнателно.”
“Тези предположения са забрани,
а задълженията са отпечатъкът на вашето образование и на културата, в която
живеете. Развенчайте ги.”
По отношение на могъществото на невежеството и тъмната страна на
познанието:
“Това, което знаете за
писането също е форма на познание, макар да е много по-трудно за разбиране. Опитайте
се да разберете какво не знаете и защо не го знаете всеки път, когато усетите,
че нещо ви убягва. Не се страхувайте и не се притеснявайте от него. Приемете
го. Това, което не знаете и защо не го знаете също е информация.”
По отношение на краткостта и дължината:
“Можете да разказвате умни,
интересни, сложни неща, използвайки прости изречения. Колко е дълга една добра
идея? Дали става по-лошо, когато го изразите в две изречения вместо в едно?
(...) Няма нищо лошо в добре написаните и изградени дълги изречения с цел. Дългите
изречения имат тенденцията да се разпадат, да се разрушават, да стават
двусмислени или да звучат неловко. Те са свързани с недобър синтаксис и
разчитат на съюзи, за да бъдат удължени. Те са кратки глаголи, слаби в
синтактичната си сила. Изпълнени с плуващи, несвързани фрази, често не на
мястото си. И най-лошото – краят на изречението често забравя началото си. Все
едно изречението е било дълъг, изтощителен път към погрешно място. (...)
Писането на къси изречения ще ви помогне да пишете силни, уравновесени
изречения с различна дължина. Силните, дълги изречения са просто силни, къси
изречения, съчетани по различни начини.”
Клинкенборг синтезира така представения ни арсенал за писане:
“1. Това, на което са ви
учили.
2. Това, което
предполагате, че е вярно, защото сте чули другите да го повтарят.
3. Това, което чувствате,
независимо колко слабо.
4. Това, което не знаете.
5. Това, което учите от
собствения си опит.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/08/09/several-short-sentences-about-writing-klinkenborg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар