Маргарит Дюра за човека през 2000 г. – интервю от 1985 г.

Маргарит Дюра за човека през 2000 г. – интервю от 1985 г. 

Ще има само отговори. Толкова ще ги търсят, че няма да има нищо друго, освен отговори. Знаете – всички текстове са отговори. Мисля, че човекът ще бъде изцяло удавен в информацията, в една постоянна информация. За тялото му, за физическото му бъдеще, за здравето му, за семейния му живот, за заплатата му, за почивката му. Това не е далеч от кошмара. Никой няма да чете. Ще гледат телевизия, ще има телевизори навсякъде – в кухните, в тоалетните, в кабинетите, по улиците. Ще сме угаснали. Когато гледаме телевизия угасваме. Няма да сме сами.

Няма да пътуваме, няма да има нужда да се пътува. Когато светът може да се обиколи за осем или петнадесет дни, защо да го правим? Смисълът от пътуването е времето за пътуване. Не в това да се вижда набързо, а в това, едновременно да се вижда и да се живее. Да се живее от пътуването. Вече няма да бъде възможно.

Всичко ще бъде запълнено, всичко ще бъде изразходвано. Все пак ще остане морето, океаните. И четенето. Хората ще го преоткрият. Човекът един ден ще чете и всичко ще започне отначало. Ще минем отново през милосърдието. Ще рече, че тогава отговорите ще се чуват. Така ще започне: чрез дисциплина, чрез риск, поет от човека спрямо самия него. Един ден той ще бъде отново сам със своето нещастие и със своето щастие, но които ще произтичат от самия него. Може би тези, които ще се измъкнат от този път са двигателите на бъдещето. Много е възможно. Да се надяваме, че ще все още ще ги има.

Спомням си, че в книгата на един немски писател от началото на войната – “Последният цивилен” от Ернст Глейзер – прочетох, че когато свободата дезертира от този свят, винаги ще остане някой, който да мечтае за нея. Струва ми се, че това даже вече е започнало.