Съветите на Хелън Дънмор

Писателката Хелън Дънмор

1. Приключвай с писането за деня тогава, когато все още ти се иска да продължиш.

2. Вслушвай се в това, което си написал. Груб ритъм в диалога или в някой пасаж може да означава, че не си разбрал напълно героите си, за да пишеш от тяхно име.

3. Прочетете писмата на Кийтс.

4. Четете, пренаписвайте, четете, пренаписвайте. Ако продължава да не се получава, изхвърлете го. Усещането е приятно, а и не ви трябва да се заривате в труповете на разкази и истории, които имат всичко друго, но не и живот.

5. Учете поемите със сърцето си.

6. Свържете се с професионални организации, които следят за колективните авторски права.

7. Проблем с даден пасаж или сцена често се избистря, когато излезете да се поразходите.

8. Ако се страхуваш от това, че грижите по децата и домакинството ще пречат на писането ти, спомни си за Джеймс Греъм Балард.

9. Не се притеснявай за бъдещите поколения. както е отбелязал Ларкин, единственото, което ще ни надживее, е любовта.

Осем съвета за писане от Паулу Коелю

За увереността: не можете да продадете следващата си книга, като омаловажавате предишната. Гордейте се с това, което сте постигнали.

За вярата: вярвайте на читателите, не се старайте да описвате твърде нещата. Загатнете ги, а те сами ще запълнят останалото чрез своето собствено въображение.

За опита: не можете да създадете нещо от нищо. Когато пишете книга, използвайте личния си опит.

За критиката: някои писатели се стараят да се харесат на колегите си, искат да бъдат “признати”. Това показва единствено несигурност, нищо друго, моля ви, забравете за това. Трябва да се грижите за това, да споделите душата си, а не да се харесате на другите писатели.

За бележките: ако искате да уловите идеите, сте загубени. Ще се окажете откъснати от чувствата и ще забравите да живеете собствения си живот. Ще бъдете наблюдател, а не човешко същество, което живее своя живот. Забравете за воденето на бележки. Това, което е важно, ще остане, останалото така или иначе ще си отиде.

За проучването: ако претрупате книгата си с твърде много проучване ще станете скучен и на себе си, и на другите. Книгите не са, за да покажете колко сте интелигентен, а да изразите душата си.

За писането: пиша книгата, която иска да бъде написана. Зад първото изречение съществува нишка, която ви води до последното.

За стила: не се опитвайте да осъвременявате разказването. Разкажете добра история, това е вълшебство. Срещам хора, които се стараят твърде да работят над стила си, търсейки различни начини да кажат едно и също. Това е като модата: стилът е дрехата, но дрехата не определя това, което е под нея.
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://paulocoelhoblog.com/2012/06/21/tips-for-writing/

Единадесет правила за писане от Елмор Ленард

По принцип съм на мнение, че донякъде е полезно да се прочетат различни съвети за писане. Някои от тях може да бъдат полезни. Но понякога, при цялото ми уважение и с извинение, се питам: "Този ебава ли се?"

1. Никога не започвайте с времето. Ако го правите, само за да създадете атмосфера и няма реакция от страна на героя спрямо времето, няма да стигнете далеч. Читателят е склонен да прескочи напред, за да потърси героите. Разбира се, има и изключения. Ако сте Бари Лопез, който може да опише снега по повече начини от един ескимос, както го прави в своя роман “Арктически мечти”, можете да описвате времето както намерите за добре.

2. Избягвайте пролозите. Те могат да бъдат скучни, особено ако прологът следва въведение, което е напред във времето на действието. Те обаче се срещат предимно в нехудожествената литература. Прологът в романа е ретроспекция и можете да го вместите където пожелаете. В “Благодатният четвъртък” на Стайнбек има пролог, но всичко е наред, защото един от героите обобщава всичките ми правила. Той казва: “Харесвам много разговори в книгите и не обичам някой да ми казва как изглежда героят. Искам да си представя как изглежда героя от това, как приказва.”

3. Никога не използвайте друг глагол освен “каза”, за да придвижвате диалога. Диалогът принадлежи на героя, а глаголът е навряният в него нос на писателя. “Каза” все пак е далеч не толкова натрапчиво, колкото всичките “измърмори”, “ахна”, “предупреди”, “излъга”. Веднъж попаднах на диалог у Мери Макарти, в който тя бе използвала “декларира”. Това почти ме накара да спра да чета и да се хвана за речника.

4. Никога не използвайте наречие, за да изтъкнете глагола “каза”... поучи той сериозно. Да използвате наречие по такъв начин (или по какъвто и да било друг начин) е смъртен грях. По този начин писателят се излага сериозно, като използва дума, която разсейва и нарушава ритъма на разговора. В един от моите книги има герой, който казва колко обичал да пише исторически романи, пълни с насилие и наречия.

5. Дръжте удивителните си под контрол. Имате право на не повече от две или три на то хиляди думи проза. Ако имате навика да си играете с удивителните както го прави Том Уулф, мможете да ги хвърляте с шепи.

6. Никога не използвайте думите “изведнъж” или “изневиделица”. Това правило няма нужда от обяснение. Забелязал съм, че писателите, които използват “изведнъж” имат склонност да контролират по-слабо използването на удивителни.

7. Използвайте диалектните думи умерено. Започнете ли веднъж да изписвате в диалозите думите фонетично, няма да можете да спрете. Обърнете внимание как Ани Прулкс улавя колорита на изговора в Уайоминг в нейния сборник с разкази “Близко разстояние”.

8. Избягвайте подробните описания на героите, както го е правил Стайнбек. Как изглежда момичето в “Хълмове като бели слонове” на Хемингуей? “Тя свали шапката си и я сложи на масата” е единственото описание на герой в цялата история.

9. Не навлизайте в много подробности, описвайки места и предмети, освен ако не сте Маргарет Атууд и умеете да описвате сцените с много живописен език. Не ви трябват описания, които превръщат действието в замръзнал кадър.

10. Старайте се да изхвърляте частите, които читателите имат склонност да прескачат. Помислете какво пропускате, когато четете роман: дълги абзаци, в които има твърде много думи.

11. Най-важното ми правило обединява предните десет: ако звучи като писано, го пренаписвам.
~~~~~~~~~~~~~~~
Изпочник: http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-11-october-elmore-leonard

Най-добрите идеи, които бих могла да дам

1. Наблюдавайте. Искрено вярвам, че качеството на писателската работа има пряка връзка със степента на вниманието, което отделя на нещата около себе си. Непрекъснато се налага да си напомням, че трябва да изживявам миговете си с включени антени. Понякога, като упражнение по писане, се разхождам и наблюдавам. Наистина се опитвам да видя нещата край себе си с други очи, да открия ново значение у тях или различен начин, по който да ги опиша. За целта си представям, че съм за първи път на земята, че току-що съм излязла от космическия си кораб и това ми помага. Как един марсианец би описал чадър? Зъболекарска машина? Манатарка? Всеки път, когато умът ми се измъкне от обичайния за него начин на мислене, писането ми се подобрява. Сякаш приемам нещата по друг начин, като подарък от музите ми. Както е казал композиторът Джон Кейдж: “Опитвам се да не съм на “ти” с нещата, които върша”. Точно така го чувствам.

2. Питайте се: “Какво иска героят ми?” За мен това е единственият и най-важен въпрос, който човек трябва да си зададе, когато пише роман. Необходимо ми е главният ми герой много силно да иска нещо и трябва да разбера напълно какво е то. Именно заради това въпросното нещо ще се превърне в движещата сила в книгата. Всичко произтича от него – кой е героят, сюжетът, конфликтът, повечето от движещите моменти в историята.

3. Стигнете до извора на реката. Така, както го виждам, истинските извори на творческия ни живот лежат дълбоко в нас. Това е мястото, в което се подхранват образите, мислите и чувствата придобиват значение, сънищата добиват живот и душите говорят. Някои го наричат “Несъзнателното”, матрицата или изворът на Психея. Аз си го представям като подземна река и – поне за мен – водата е съставена от нашият личен Гений. Опитвам се да копая на различни места и да спусна ведрото си вътре. Именно затова записвам повечето от сънищата си. Те може понякога и да са объркани, но от тях почти винаги се ражда нещо ценно. Също така изрязвам снимки от различни списания, които отговарят на идеята ми за историята, която искам да напиша. По този начин те се превръщат в нещо като сториборд на романа ми. Има хиляди начини да се потопим в тази река.

4. Вземете третото нещо. Когато стане въпрос за творчески идеи, хората често ми казват да пиша за първото нещо, което ми хрумне. Има мъдрост в това. нерядко човек трябва да се придържа към това, което му нашепват първоначалните инстинкти, но когато става въпрос за писане, открих, че първото нещо не е онова, което работи по вълшебен начин, а третото. Първоначалната идея, която ми хрумне, отприщва въображението ми. Същото се получава и с второто. Опитвам се да задържа тези често противоречащи си идеи, но ако не успея, често пъти от тях се ражда трета идея, която е по-добра и от двете.

5. Позволете си да пишете лошо. Мога да напиша някои неща ужасно зле. Всеки път, когато започвам книга, разказ, параграф или дори изречение, се улавям, че пиша лошо, но си давам пълното право да пиша зле, а това ми дава свобода. Перфекционизмът убива духа и възможността да пиша бързо за нещата, които са в главата ми. Когато спра да си налагам да пиша добре, писането ми само се подобрява и нерядко се получава чудесно.

6. Размотавайте се. Зная, че този съвет едва ли се ползва с голямо одобрение, но ако се замислите, той ни казва да прекарваме известно време без да работим. Вярвам в усиления труд, но също така вярвам и в това, че понякога писането ми страда от липса на размотаване. Старая се да отида на брега на езерото всяка сутрин и да поседя там, гледайки как духа вятърът. Не мога да ви кажа защо това е важно за моето писане, но е така. Може би защото въображението се нуждае от малко време без натиск, за да поиграе с някой образ, да се пошляе на воля. А може би просто мозъкът се нуждае от почивка, от глътка въздух за себе си. Чувала съм, че на Айнщайн му хрумвали най-добрите идеи не докато работел, а докато се бръснел. Може би има нещо във всичко това.

7. Бродете из дебрите на късмета. Един ден разбрах, че повечето автори, включително и аз, се губим в стремежа си да бъдем твърде добри в писането си. Сключих своеобразен договор със себе си да внимавам, когато това което пиша ми налага да подходя по-смело. Най-добрият стил изисква понякога дързост. Погледнете своята идея и се запитайте как можете да я направите по-мащабна. Всеки път, когато завърша дадена глава, я прочитам, като се старая да видя местата, в които съм го давала страхливо и съм пропускала да вмъкна малко дързост.

8. Вярвайте в себе си, но се вслушвайте в другите (или поне в някои от тях). като начинаещ писател, трябваше да се науча да вярвам на собствените си инстинкти, но същевременно да взимам под внимание доверени читатели, за нещата, които ми подаваха невидяни истини. Научих се как да се откъсвам от работата си, за да чувам действително това, което ми казват, в съветите и критиките, да погледна работата си през техните очи. Не е лесно, но с течение на времето се научих да задържам истинските си импулси в книгите си, но и да преразглеждам частите, които наистина не бяха добри. Постепенно станах безцеремонна в това, да режа творбите си.

9. Бързайте бавно. Стремежът да поддържам темпото и интереса в историите си ме държи будна през нощта. Ужасявам се, когато се случи да седна в самолета до някого, който чете някой от моите романи и да видя как поглежда колко страници му остават. Искам да хвана читателя, така че никога дори да не му минава през ума да погледне колко му остава. Често пъти интересът се губи, защото темпото се е забавило. Два – три параграфа с описания са повече от достатъчни, за да придадат необходимото настроение. Друг път интересът чезне, защото действието се развива толкова бързо, че читателят не може да вникне във вътрешни свят и живота на героя. Обичам, когато историите бързат бавно. Искам да напредвам динамично, но същевременно да изследвам героите си.

10. Открийте символичната сърцевина на книгата си (или я оставете тя да ви открие). Под това имам предвид да проверите дали няма някаква мощна и привлекателна картина, която да задълбава в сърцевината на историята, като води до по-дълбоки прозрения. Често те се пораждат от героя и обстановката. Само че най-лошото е това да се налага насилствено в една история. Това значение, тази сърцевина трябва да се развива по естествен път, спокойно. Просто казвам, че трябва да опитате да го забележите. Сърцевината на книгата ви ще ви намери, ако я оставите да го направи.

~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-12-august-sue-monk-kidd

~~~~~~~~~~~~~~~
http://goo.gl/DS0VH
https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev

http://goo.gl/tKxGD7

Десет съвета за писане от Роуз Тремейн

 


1. Забравете правилото: "Пишете за това, което знаете". Намерете област, която не познавате, но ви е интересна и пишете за нея. Това ще увеличи познанието ви за света.

2. Въпреки това не забравяйте, че във вашия живот лежи зрънцето, което ще подхрани въображението ви. Само не се отдавайте на автобиографични романи.

3. Никога не бъдете доволни от първия си ръкопис. В действителност, никога не бъдете доволни от работата си, докато не сте сигурни, че сте дали най-доброто, на което сте способни.

4. Вслушвайте се в критиките и предпочитанията на вашите доверени "първи читатели".

5. Когато се появи идея, посветете й известно време в тишина. Едновременно със събирането на информация, си позволявате да помечтаете за идеята си.

6. Когато планирате романа си, не планирайте края. Той трябва да се появи от събитията, които са го предшествали.

7. Уважавайте начина, по който героите се променят след като натрупат петдесетина страници живот. Прегледайте плана си и помислете дали не трябва да промените нещо с оглед на това.

8. Ако пишете исторически роман, не взимайте като герои реално съществували личности. Това ще превърне книгата ви в биографична и ще препрати хората към историческите трудове.

9. Учете се от киното. Бъдете икономични в описанията си. Измъкнете съществените детайли от цялото.

10. Не започвайте книгата си когато усетите, че искате да я започнете, а задръжте още малко.
~~~~~~~~~~~~~~~
http://goo.gl/DS0VH
https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev