Единадесетте предписания на Хенри Милър към самия себе си

През 1932 – 1933 г., докато работи по текста, който ще се превърне в първия м публикуван роман – “Тропикът на рака”, Милър разработил и придобил строга дневен режим на работа, за да напредва с писането си. Част от нея е списък от единадесет предписания.

Предписания:

1. Работи върху едно-единствено нещо, докато го завършиш.

2. Не започвай нови книги и нови материали за “Black Spring”.

3. Не бъди нервен. Работи спокойно, радостно, неуморно над това, което вършиш в момента.

4. Работи според програма, а не според настроение. Спри в насрочения час!

5. Когато не можеш да твориш, можеш да работиш.

6. Укрепвай по малко всеки ден, вместо да добавяш нова мая.

7. Дръж се човешки! Срещай се с хора, посещавай различни места, пий, ако имаш нужда.

8. Не бъди работен кон! Работи само с удоволствие.

9. Промени програмата, ако чувстваш, че има такава необходимост, но се върни към нея на следващия ден. Концентрирай се. Разказвай. Отхвърляй.

10. Забрави книгите, които искаш да напишеш. Мисли единствено за книгата, която пишеш в момента.

11. Единствено и само пиши. Рисуването, музиката, приятелите, киното, всичко това е на второ място.

Под частта, озаглавена “Дневна програма” неговият график откроява следните точки за продуктивност, вдъхновение и психическо здраве:

Утрини:

Ако не си в кондиция, води си бележки и уточнявай местата за стимул.

Ако си във форма – пиши.

Следобеди:

Работи над текущата част, следвай точно плана на частта. Никакви външни хора, никакво разсейване. Пиши, за да завършиш една цяла част, за добро и лошо.

ВЕЧЕРИ:

Срещай се с приятели. Чети по кафенетата.

Проучвай непознати места - пеша, ако е хубаво, на колело - ако е влажно.

Пиши, ако си в настроение, но само по дребни детайли.

Рисувай, ако се чувстваш празен или изтощен.

Води си бележки. Прави карти, планирай. Нанасяй корекции по идеите си.

Бележка: Отдели достатъчно време през деня, за да посещаваш от време на време музеи, да нахвърляш някоя скица или да покараш колело. Скицирай в кафенетата, влаковете и по улиците. Отрежи филмите. Всяка седмица посещавай библиотеката.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/02/22/henry-miller-on-writing/

Десет идеи от Дейвид Огилви

Макар и като рекламен специалист Дейвид Огилви да е твърде далеч от литературата, писането на рекламни текстове също си има своите тънкости. Независимо, че двете нямат много общо, може да се извадят някои интересни идеи от бележката, която Огилви разпраща на 7 май 1982 г. до служителите си.

“Хора, които мислят задълбочено, пишат добре. Хора с неясна мисъл пишат неясни бележки, неясни писма и неясни речи. Доброто писане не е природен дар. Трябва да се научите да пишете добре. Ето десет подсказки:

1. Прочетете книгата на Роман и Рафаелсън за писането. Прочетете я три пъти.

2. Пишете както говорите: естествено.

3. Използвайте кратки думи, кратки изречения и кратки параграфи.

4. Никога не използвайте думи от професионален жаргон. Те са отличителната марка на претенциозните задници.

5. Никога не пишете повече от две страници по дадена тема.

6. Проверявайте цитатите си.

7. Никога не изпращайте писмо или бележка в деня, в която сте я написали. Прочетете ги на глас на следващата сутрин и ги редактирайте.

8. Ако е нещо важно, извикайте колега да го подобри.

9. Преди да изпратите писмо или бележка, бъдете сигурни, че е пределно ясно какво искате от получателя да направи.

10. Ако искате действие, не пишете. Идете и кажете на човека какво искате.”

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/02/07/david-ogilvy-on-writing/

Десет съвета от Джефри Дивър

1. За мен трилърът трябва да е добре структурирана история. Отне ми осем месеца да направя плана и да проучвам романа си преди да напиша и първата дума от текста. Уменията, които използвам за това са същите, които използвах, когато работех като адвокат: проучване и структуриране на юридически документ или казус.

2. Изграждането на план е най-ефективния начин да се структурира един роман, за да постигне най-доброто емоционално въздействие. Най-силната проза и най-добре обрисуваните герои ще бъдат пропиляни, ако сюжетът потъне в лабиринт и криволичи. Създаването на план ви позволява да изградите рамка, която предизвиква читателите ви да разгръщат страниците от първата до последната. Най-хубавото от всичко е, че когато имате добър план, можете да напишете книга доста бързо, независимо в какъв ред пишете отделните сцени.

3. Пишете за нещата, които познавате. опитвам се да добавям местни нюанси и описания, но също така внимавам да не претрупвам – твърде много описания могат да разсейват от историята.

4. Стилът е на слух. Има нещо в добре оформеното изречение и то не е в хитроватите словосъчетания, а в добре звучащата фраза. Когато седна да пиша винаги се опитвам да го правя така, че да има нещо, което да привлича вниманието към това, което пиша – както в устната разказваческа традиция, което я прави по-лесно запомняща се.

5. Целта ми винаги е била да бъда единствено работещ, професионален романист. За мен, успехът се състои в това, да изкарвам хляба си като разказвам истории. Не мисля, че може да има нещо по-добро от това. Просто бих искал денонощието да има повече часове, за да пиша колкото бих искал и въпреки това да ми остава време да участвам в публични изяви, да давам отзиви и да правя авторски турнета по света, тъй като обичам да се срещам с почитателите, издателите и редакторите си.

6. Моите книги са задвижвани предимно на сюжета, но дори и най-добрият сюжет на света е безполезен, ако не го населите с герои, които читателите да чувстват близки. Ето защо работя усилено, за да представя човешката страна в героите си, без същевременно да пренебрегвам сюжета. В идеалния вариант искам да вмъкна човешките проблеми в действието на самата историята. В историите, изградени на напрежение, дори паралелните сюжетни линии за взаимоотношенията трябва да съдържат конфликт.

7. Често казвам, че няма такова нещо като писателски блокаж; проблемът е в блокажа на идеите.

8. Най-добрият начин да се усвои писането е като се изучават творбите на другите писатели, на които се възхищавате.

9. Правя много редакции. Издателят ми дори не поглежда ръкописа ми преди да съм го редактирал поне двадесет - тридесет пъти (като имам предвид големи редакции).

10. А, няма нищо друго като музиката. Тя е съблазняваща, всепоглъщаща, емоционална и безкрайно творческа. Бях певец – текстописец на песни. Не много талантлив в музикално отношение, но отдаден на умението на писане на песни. Обичам предизвикателството в писането по много стегнат начин, в което и смисълът, и формата са важни.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-6-may-jeffery-deaver

Шест съвета за писане от Джон Стайнбек

Съветите по-долу са дадени от Стайнбек през есента на 1975 г. в едно негово интервю в списание “The Paris Review”.

1. Изоставете идеята, че някога изобщо ще завършите. Захвърлете представата за онези четиристотин страници и пишете по една всеки ден, това помага. Тогава, когато завършите, винаги ще бъдете изненадани.

2. Пишете свободно, колкото можете по-бързо и нахвърлете всичко на хартията. Никога не коригирайте и не поправяйте, преди всичко да е било написано. Пренаписването в процеса на писане обикновено е само извинение, за да не продължите напред. То също така нарушава потока и ритъма, които могат да дойдат единствено от някаква подсъзнателна връзка с материала.

3. Забравете за обобщената си аудитория. Първо, безименната аудитория, без лица, ще ви изплаши до смърт и второ, за разлика от театъра, тя не съществува. При писането, аудиторията ви е само един-единствен читател. Открих, че понякога, да си изберете един човек, помага – някой реален познат или измислен човек – и да пишете на него.

4. Ако дадена сцена или пасаж ви накарат да се изпотите, но въпреки това искате да я има – прескочете я и продължете нататък. Когато завършите целия текст можете да се върнете към това място и е възможно да откриете, че причината, поради която ви е създавало проблеми е, че то просто не е за там.

5. Пазете се от сцени, които ви стават много скъпи, по-скъпи от останалото. Обикновено се оказва, че тя изобщо няма място в текста.

6. Ако използвате диалог, изговаряйте го ясно, докато го пишете. Само тогава той ще придобие звученето на реч.

Но най-парадоксалното и същевременно поетично, дванадесет години по-рано, през 1963 г., веднага след получаването на Нобеловата награда за литература “за своята реалистична и креативно писане, съчетано със съчувствения хумор и топло разбиране на социалната среда”, Стайнбек е изказал внимателно опровержение срещу всякакви такива съвети:

“Ако има вълшебство в писането на разкази )а аз съм убеден, че има), никой не е успял да го сведе до рецепта, която може да бъде предадена от човек на човек. Формулата изглежда лежи единствено в болезнения подтик у писателя да предаде на читателя нещо, което чувства, че е важно. Ако писателят изпитва този импулс, той може понякога (но не винаги) да открие начина да го направи. Можете да усетите достойнствата, които правят един разказ добър или грешките, които го правят лош, доколкото лошият разказ е само неефективен разказ.”

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/03/12/john-steinbeck-six-tips-on-writing/

Осем съвета от Кърт Вонегът

Този кратък клип съдържа осемте съвета на Кърт Вонегът за това как да пишем по-добре, изчетени от самия Вонегът.

1. Отнемайте времето на някой напълно непознат по такъв начин, че той или тя да не остане с усещането за загубено време.

2. Дайте на читателя поне един герой, в който може да се припознае.

3. Всеки георй трябва да иска нещо, дори ако това е само чаша вода.

4. Всяко изречение трябва да прави едно от двете неща: или да разкрива героя, или да придвижва действието.

5. Започнете възможно по-близо до края.

6. Бъдете садист. Независимо колко приятен е главният ви герой, направете така, че да му се случат ужасни неща, за да може читателят да види истинската му същност.

7. Пишете за да се харесате само на един човек. Ако отворите прозореца и - така да се каже - обичате света, вашата история ще хване пневмония.

8. Дайте на читателите си колкото се може повече информация, колкото се може по-скоро. Майната му на напрежението. Читателите трябва да са напълно наясно какво се случва, къде и защо, така че да са в състояние да завършат историята сами даже ако хлебарките са изгризали последните няколко страници.