Филипа Грегъри за писането

            При започването на роман не става въпрос да нахвърляш първите думи на листа. Когато започвам да пиша първите думи на първата страница, половината роман вече е написан в главата ми, защото до този момент съм извършила много проучвания, проверявала съм ги, гласовете на героите вече са прозвучали в главата ми, изминало е немалко време, през което съм се разхождала и съм се вслушвала в тях. Когато познавам живота им, когато познавам опита им, когато познавам що за хора са, изчаквам да уловя усещането, почти като присъствието на приятел. Когато се появят тези гласове, тогава започвам да пиша.

            Мога да пиша навсякъде. Налага ми се, защото често трябва да пътувам. Едно от нещата, от които съм доволна, че имам наистина малък лаптоп, който мога да взема навсякъде и наистина мога да пиша навсякъде.

            За преодоляването на писателския блокаж имам чудесна рецепта, която ми даде един приятел – много добър писател: трябва да излъжеш подсъзнанието. Не можеш да оставиш блокажът да те спира, трябва да го прогониш. Подсъзнанието обаче знае много добре, че то живее в тялото ти, така че е наясно, че основната му работа е да те запази жив. Това което трябва да направите – трябва ви куче, сандвичи и вода – е да кажете на подсъзнанието: “Блокирах над този роман, но ще намеря решение. Сега ще изляза на разходка и ще продължа да вървя, в права посока, докато не намеря решението. Имам сандвичите си, имам вода и ако трябва да остана цяла нощ навън или да остана навън през следващите три дни, ще го направя.” По този начин се настройвам и за нищо на света не се прибирам преди да се мръкне, защото ако сте изяли сандвичите си, изпили сте водата и все още продължавате да вървите направо, подсъзнанието се предава и отвръща: “Добре, ти печелиш. Решението на проблема, над който си блокирала е еди-какво-си.” Тогава се връщам вкъщи.

            В някои отношения писането на книги е като четенето. Ако съм толкова погълната от него, че не чувам и не забелязвам нищо, което да ме разсейва, нищо не ме притеснява, но в повечето случаи пиша по чакалните на летищата, пиша, докато другите хора гледат телевизия, така че очаквам да мога да пиша така, както мога да чета на повечето места.

            Мисля, че всеки роман ми отнема около две години от началото до края, но трябва да се имат предвид едни десет – петнадесет години на проучвания. които пък са предшествани от седем години следване, така че съм прочела много за историческите периоди, мислила съм върху тях. Самото писане ми отнема от шест до девет месеца, но самото проучване по конкретната тема ми отнема два пъти повече.

            Моите романи са изцяло стъпили на конкретни исторически събития, така че именно поради това първо ги проучвам, именно това правя първо. То ми дава структурата, скелета на романа. В известен смисъл чрез въображението си представям, че това е моя история, в която вдъхвам живот, така че историята е скелетът, а въображението е вдъхнатият живот.

            Когато хората ме питат как да превърнат една идея в роман... в действителност трябва да намерите собствения си начин. Зная, че това не е звучи вдъхновяващо. Мисля, че някои идеи са подходящи за разкази, а някои идеи са толкова важни и сложни, че от тях може да излезе роман. В известен смисъл трябва да си я преразказвате отново и отново, докато не уловите нейния ритъм, нейното звучене, нейната материя, да я избистрите в главата си. Тогава просто започвате да пишете. Дори не е необходимо да започнете от началото. Първите страници, които напишете може да разказват това, което ще стане в края, или да разказват някаква невероятен сцена в средата. Можете да бъдете напълно свободни в това отношение. Но скокът от материала в главата ви към материала на екрана или на страницата донякъде е наистина въпрос на вяра и просто трябва да го направите.

Защо ни трябват правила при писането?

Антъни Елърс - автор, сценарист и преподавател по творческо писане

            Много пъти са ми задавали този въпрос, така че не бях изненадан, когато наскоро един курсист отново ми го зададе. Разбира се, дадох дежурния си отговор: трябва да знаете правилата, преди да започнете да експериментирате и да ги нарушавате. Означава ли това, че след като сме научили правилата за движение, можем да ги нарушаваме? Това няма ли да доведе до хаос? Този въпрос беше провокативен и ме накара да се замисля. Може би правилата за движение по улиците не бяха подходящото сравнение, но пък може би рутинният ми отговор започваше да звучи кухо. Трябва да се съгласим, че някои автори не следват правилата за писане. Някои дори правят пари от това, че не ги следват. Нещо повече, те имат почитатели, които попиват всяка тяхна дума.

            За мен, всеки творчески проект е един експеримент. Почти всекидневно имам усещането, че започвам да се уча от нулата. Ако се получи  добре. Ако не се получи – започвам отначало или се отказвам (по-често второто). За мен това е правилото: ако работи – правете го.

            Как зная, че се получава?

            1. Ако искате да предизвикате и увлечете аудиторията, вашата творба да ги накара да се чувстват неудобно, да ги принуди да мислят дълбоко върху даден въпрос и да продължават да я дискутират из университетите сто години по-късно, значи сте успял. Не забравяйте, че когато хората четат “Одисей” от Джеймс Джойс, им е необходим наръчник от сто страници към книгата.

            2. Ако искате да забавлявате и въодушевите аудиторията,да продадете купища книги, читателите да препускат през нея само за една нощ без да могат да се откъснат, да попаднете в топ десет на бестселърите – също. Не забравяйте, че хората няма да оценят усилията, необходими за това книгата ви да се чете толкова леко.

            И двата пътя изискват брилянтен ум и въображение. Надявате се, че хората ще харесат това, което вършите. Това, което не желаете, е безразличие. Това е смърт за един артист.

            Какво трябва да правите? Заставам твърдо зад максимата: опознай правилата преди да ги нарушиш и знай добре защо ги нарушаваш. Пикасо е бил традиционен портретист и пейзажист преди да започне да експериментира с кубизма и други форми.

            Ето го и моето скромно мнение: само гениите се измъкват, разчупвайки правилата. Ако повечето писатели не искат да спазват ясна структура в разказвачеството, обикновено е защото те са мързеливи или притежават голямо его, много по-голямо от техния талант.

~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writerswrite.co.za/pah-rules-schmules-why-we-need-rules-in-writing

Съветите на Хелън Дънмор

Писателката Хелън Дънмор

1. Приключвай с писането за деня тогава, когато все още ти се иска да продължиш.

2. Вслушвай се в това, което си написал. Груб ритъм в диалога или в някой пасаж може да означава, че не си разбрал напълно героите си, за да пишеш от тяхно име.

3. Прочетете писмата на Кийтс.

4. Четете, пренаписвайте, четете, пренаписвайте. Ако продължава да не се получава, изхвърлете го. Усещането е приятно, а и не ви трябва да се заривате в труповете на разкази и истории, които имат всичко друго, но не и живот.

5. Учете поемите със сърцето си.

6. Свържете се с професионални организации, които следят за колективните авторски права.

7. Проблем с даден пасаж или сцена често се избистря, когато излезете да се поразходите.

8. Ако се страхуваш от това, че грижите по децата и домакинството ще пречат на писането ти, спомни си за Джеймс Греъм Балард.

9. Не се притеснявай за бъдещите поколения. както е отбелязал Ларкин, единственото, което ще ни надживее, е любовта.

Осем съвета за писане от Паулу Коелю

За увереността: не можете да продадете следващата си книга, като омаловажавате предишната. Гордейте се с това, което сте постигнали.

За вярата: вярвайте на читателите, не се старайте да описвате твърде нещата. Загатнете ги, а те сами ще запълнят останалото чрез своето собствено въображение.

За опита: не можете да създадете нещо от нищо. Когато пишете книга, използвайте личния си опит.

За критиката: някои писатели се стараят да се харесат на колегите си, искат да бъдат “признати”. Това показва единствено несигурност, нищо друго, моля ви, забравете за това. Трябва да се грижите за това, да споделите душата си, а не да се харесате на другите писатели.

За бележките: ако искате да уловите идеите, сте загубени. Ще се окажете откъснати от чувствата и ще забравите да живеете собствения си живот. Ще бъдете наблюдател, а не човешко същество, което живее своя живот. Забравете за воденето на бележки. Това, което е важно, ще остане, останалото така или иначе ще си отиде.

За проучването: ако претрупате книгата си с твърде много проучване ще станете скучен и на себе си, и на другите. Книгите не са, за да покажете колко сте интелигентен, а да изразите душата си.

За писането: пиша книгата, която иска да бъде написана. Зад първото изречение съществува нишка, която ви води до последното.

За стила: не се опитвайте да осъвременявате разказването. Разкажете добра история, това е вълшебство. Срещам хора, които се стараят твърде да работят над стила си, търсейки различни начини да кажат едно и също. Това е като модата: стилът е дрехата, но дрехата не определя това, което е под нея.
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://paulocoelhoblog.com/2012/06/21/tips-for-writing/

Единадесет правила за писане от Елмор Ленард

По принцип съм на мнение, че донякъде е полезно да се прочетат различни съвети за писане. Някои от тях може да бъдат полезни. Но понякога, при цялото ми уважение и с извинение, се питам: "Този ебава ли се?"

1. Никога не започвайте с времето. Ако го правите, само за да създадете атмосфера и няма реакция от страна на героя спрямо времето, няма да стигнете далеч. Читателят е склонен да прескочи напред, за да потърси героите. Разбира се, има и изключения. Ако сте Бари Лопез, който може да опише снега по повече начини от един ескимос, както го прави в своя роман “Арктически мечти”, можете да описвате времето както намерите за добре.

2. Избягвайте пролозите. Те могат да бъдат скучни, особено ако прологът следва въведение, което е напред във времето на действието. Те обаче се срещат предимно в нехудожествената литература. Прологът в романа е ретроспекция и можете да го вместите където пожелаете. В “Благодатният четвъртък” на Стайнбек има пролог, но всичко е наред, защото един от героите обобщава всичките ми правила. Той казва: “Харесвам много разговори в книгите и не обичам някой да ми казва как изглежда героят. Искам да си представя как изглежда героя от това, как приказва.”

3. Никога не използвайте друг глагол освен “каза”, за да придвижвате диалога. Диалогът принадлежи на героя, а глаголът е навряният в него нос на писателя. “Каза” все пак е далеч не толкова натрапчиво, колкото всичките “измърмори”, “ахна”, “предупреди”, “излъга”. Веднъж попаднах на диалог у Мери Макарти, в който тя бе използвала “декларира”. Това почти ме накара да спра да чета и да се хвана за речника.

4. Никога не използвайте наречие, за да изтъкнете глагола “каза”... поучи той сериозно. Да използвате наречие по такъв начин (или по какъвто и да било друг начин) е смъртен грях. По този начин писателят се излага сериозно, като използва дума, която разсейва и нарушава ритъма на разговора. В един от моите книги има герой, който казва колко обичал да пише исторически романи, пълни с насилие и наречия.

5. Дръжте удивителните си под контрол. Имате право на не повече от две или три на то хиляди думи проза. Ако имате навика да си играете с удивителните както го прави Том Уулф, мможете да ги хвърляте с шепи.

6. Никога не използвайте думите “изведнъж” или “изневиделица”. Това правило няма нужда от обяснение. Забелязал съм, че писателите, които използват “изведнъж” имат склонност да контролират по-слабо използването на удивителни.

7. Използвайте диалектните думи умерено. Започнете ли веднъж да изписвате в диалозите думите фонетично, няма да можете да спрете. Обърнете внимание как Ани Прулкс улавя колорита на изговора в Уайоминг в нейния сборник с разкази “Близко разстояние”.

8. Избягвайте подробните описания на героите, както го е правил Стайнбек. Как изглежда момичето в “Хълмове като бели слонове” на Хемингуей? “Тя свали шапката си и я сложи на масата” е единственото описание на герой в цялата история.

9. Не навлизайте в много подробности, описвайки места и предмети, освен ако не сте Маргарет Атууд и умеете да описвате сцените с много живописен език. Не ви трябват описания, които превръщат действието в замръзнал кадър.

10. Старайте се да изхвърляте частите, които читателите имат склонност да прескачат. Помислете какво пропускате, когато четете роман: дълги абзаци, в които има твърде много думи.

11. Най-важното ми правило обединява предните десет: ако звучи като писано, го пренаписвам.
~~~~~~~~~~~~~~~
Изпочник: http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-11-october-elmore-leonard