петък, 10 януари 2014 г.

Филипа Грегъри за писането













            При започването на роман не става въпрос да нахвърляш първите думи на листа. Когато започвам да пиша първите думи на първата страница, половината роман вече е написан в главата ми, защото до този момент съм извършила много проучвания, проверявала съм ги, гласовете на героите вече са прозвучали в главата ми, изминало е немалко време, през което съм се разхождала и съм се вслушвала в тях. Когато познавам живота им, когато познавам опита им, когато познавам що за хора са, изчаквам да уловя усещането, почти като присъствието на приятел. Когато се появят тези гласове, тогава започвам да пиша.

            Мога да пиша навсякъде. Налага ми се, защото често трябва да пътувам. Едно от нещата, от които съм доволна, че имам наистина малък лаптоп, който мога да взема навсякъде и наистина мога да пиша навсякъде.

            За преодоляването на писателския блокаж имам чудесна рецепта, която ми даде един приятел – много добър писател: трябва да излъжеш подсъзнанието. Не можеш да оставиш блокажът да те спира, трябва да го прогониш. Подсъзнанието обаче знае много добре, че то живее в тялото ти, така че е наясно, че основната му работа е да те запази жив. Това което трябва да направите – трябва ви куче, сандвичи и вода – е да кажете на подсъзнанието: “Блокирах над този роман, но ще намеря решение. Сега ще изляза на разходка и ще продължа да вървя, в права посока, докато не намеря решението. Имам сандвичите си, имам вода и ако трябва да остана цяла нощ навън или да остана навън през следващите три дни, ще го направя.” По този начин се настройвам и за нищо на света не се прибирам преди да се мръкне, защото ако сте изяли сандвичите си, изпили сте водата и все още продължавате да вървите направо, подсъзнанието се предава и отвръща: “Добре, ти печелиш. Решението на проблема, над който си блокирала е еди-какво-си.” Тогава се връщам вкъщи.

            В някои отношения писането на книги е като четенето. Ако съм толкова погълната от него, че не чувам и не забелязвам нищо, което да ме разсейва, нищо не ме притеснява, но в повечето случаи пиша по чакалните на летищата, пиша, докато другите хора гледат телевизия, така че очаквам да мога да пиша така, както мога да чета на повечето места.

            Мисля, че всеки роман ми отнема около две години от началото до края, но трябва да се имат предвид едни десет – петнадесет години на проучвания. които пък са предшествани от седем години следване, така че съм прочела много за историческите периоди, мислила съм върху тях. Самото писане ми отнема от шест до девет месеца, но самото проучване по конкретната тема ми отнема два пъти повече.

            Моите романи са изцяло стъпили на конкретни исторически събития, така че именно поради това първо ги проучвам, именно това правя първо. То ми дава структурата, скелета на романа. В известен смисъл чрез въображението си представям, че това е моя история, в която вдъхвам живот, така че историята е скелетът, а въображението е вдъхнатият живот.

            Когато хората ме питат как да превърнат една идея в роман... в действителност трябва да намерите собствения си начин. Зная, че това не е звучи вдъхновяващо. Мисля, че някои идеи са подходящи за разкази, а някои идеи са толкова важни и сложни, че от тях може да излезе роман. В известен смисъл трябва да си я преразказвате отново и отново, докато не уловите нейния ритъм, нейното звучене, нейната материя, да я избистрите в главата си. Тогава просто започвате да пишете. Дори не е необходимо да започнете от началото. Първите страници, които напишете може да разказват това, което ще стане в края, или да разказват някаква невероятен сцена в средата. Можете да бъдете напълно свободни в това отношение. Но скокът от материала в главата ви към материала на екрана или на страницата донякъде е наистина въпрос на вяра и просто трябва да го направите.

Share

Няма коментари:

Публикуване на коментар