петък, 28 март 2014 г.

Пет случая, в които трябва да разкажете, а не да покажете



Винаги казват, че един писател трябва повече да показва, отколкото да разказва в своите разкази и романи, но има случаи в които това правило не е валидно.
Ами ако ти кажа, че понякога трябва да разказваш, а не да показваш?





Всички добри писатели знаят, че да показваш е по-добре, отколкото да разказваш, но една добра история се състои предимно от показване и частично от разказване. Понякога героите ви се нуждаят от почивка. Може да им трябва време да помислят, да се усамотят за момент. Времето си върви и в живота на героя се случват много събития, които не са съществени за историята ви. Понякога е по-добре да разкажете на читателите за тези моменти.

Разказването понякога е наричано сбито обобщение. Използва се в един малкото моменти, когато трябва да разкажете на читателя какво става, но този похват трябва да се използва умерено. Ако се прекали, може да стане скучно, тъй като отдалечава читателя от целите и действията на героя. Опитвайте се да сведете разказването до няколко абзаца или в някои (изключително редки) случаи – до къса глава. Твърде дълго разказване може да доведе до осезаемата намеса на автора.

Кога трябва да разказвате, вместо да показвате?

Можете да разказвате:

1. За да свържете сцени и/или да прескочите излишни разговори. Понякога трябва да предразположите читателите си с кратък преход, който да им позволи да разберат къде се намират в историята. Героите ви може да са се преместили в друг град или да са отишли в друга стая, а може да е минал известен период от време.

2. За да съобщите за незначителни събития и/или да прескочите през несъществени герои. Можете да разкажете за нещата, които са се случили в живота на героя ви, които не са съществени, за да бъдат показани в историята. Например, ако действието се развива в училище, можете накратко да разкажете как героите са прекарали Коледа вкъщи. Не ни представяйте купчина герои, които нямат нищо общо с историята.

3. За да покажете, че е отминало определено време. Книгите могат да обхванат дни или цели десетилетия. Не е необходимо да знаем какво се случва във всеки един момент. Използвайте разказването, за да ни покажете, че е минало време, сезоните са се сменили или хората са остаряли и направо да ни въведете в следващата важна част от историята.

4. За да насочите вниманието към чувство, когато показването е невъзможно. Понякога героят е толкова неподвижен, че трябва да навлезем в неговите чувства чрез разказване. Не забравяйте все пак, че това е един старомоден начин на писане. В наши дни никой не би публикувал “Мадам Бовари”. При първа възможност върнете героя обратно към действието.

5. За да вмъкнете ретроспекция. Понякога е необходимо малко разказване. Когато няма друг начин да вмъкнете миналото, можете да го разкажете, но помнете, че трябва да разкривате тази информация постепенно. Стремете се да е възможно по-кратко и никога не забравяйте, че в никакъв случай, при никакви обстоятелства не трябва да започвате с ретроспекция.
~~~~~~~~~~~~~~~

Share

понеделник, 24 март 2014 г.

Справяне с писателския блокаж




Времето, в което ни се струва, че повече няма да напишем и ред, камо ли разказ или роман.
Времето, в което ни се струва, че повече никога, нищо няма да напишем.


Има дни, в които се чувствате така, сякаш не можете да напишете нито една дума. Чувствате се толкова плоски и ненужни, като улица без изход. Написаното от вас ви се струва досадно като зъбобол и почти също толкова болезнено за четене. Колкото и кафе да пиете и колкото и да зяпате през прозореца, нищо не помага да извикате музата си. Започвате да обмисляте възможността да се оттеглите в манастир или да се ожените по сметка. Това не е добро състояние на духа, особено когато имате изтичащ краен срок. На мен то също не ми е чуждо и зная до каква степен може да бъде парализиращо, затова ще ви разкажа какво действаше за мен в миналото. Понякога това е решение за тези писателски настроения, понякога пък музата се появява, дори да е във ватенка и да не се е сресала.

1. Разчистете работното си място. Отделете няколко минути да подострите моливите си, да подредите файловете си или да почистите бюрото с някакъв препарат. Ако не сте в твърде самоубийствено настроение, може да се обзаведете с някаква ваза и цветя.

2. Прочетете вестниците. Опитайте се да се отдалечите от компютъра си или от телевизора и прочетете вестник на хартия. Вижте дали няма да намерите история, която да грабне вниманието ви, изрежете я и я запазете. Не е задължително да е свързана с това, което пишете, а само нещо, което ви се струва интересно, забавно или тъжно.

3. Когато блокирам над някоя сцена, диалог, описание или когато творческият ми мускул просто го няма, направо отбелязвам в текста какво трябва да допълня, прескачам съответния пасаж и продължавам нататък. Тези бележки изглеждат по следният начин:

- ТУК ОПИШИ БИТОВ РЕСТОРАНТ НА ПЛАЖА.
- ОПИШИ Я КАК СЕ РАЗХОЖДА САМА И Е ТЪЖНА.
- ВМЪКНИ ПОДРОБНОСТ ЗА ПРЕДИШНОТО ИМ ПЪТУВАНЕ.

Да, използвам големи букви, за да привлекат вниманието ми, когато се връщам назад. По този начин успявам да се концентрирам върху сюжета и да продължа. Ако съм научил нещо, то това е именно разбирането колко е важно да продължиш. Впоследствие винаги можеш да се върнеш и да редактираш написаното.

4. Винаги си водя файл, озаглавен: “Неща за вмъкване”. Когато ми хрумне някаква идея, която чувствам, че може да ми свърши работа в даден момент, я записвам и описвам в този файл. Това е едно напълно еклектично натрупване на кратки пасажи в отделни точки, но когато блокирам докато пиша, нерядко сред тези наброски откривам неща, които ми помагат да продължа.

5. Излезте навън. Изведете кучето, разходете се, за да подишате въздух. Лично аз, когато нищо от горното не проработи, отивам във фитнес-залата, качвам се на велотренажора и пускам телевизия на таблета си. Тогава винаги ми хрумва някаква идея как да продължа. Зная, че е глупаво, не мога да обясня защо става, но по някакъв начин движението и отвличането на вниманието, вършат работа.

6. Просто напишете една дума. Това може да изглежда безсмислено, но започнете да пишете, дори ако това, което ви се получава е най-големият боклук, който някога е писан. Това ще ви вкара отново в действие, а по-късно просто ще изхвърлите страницата.

Писането не е точна наука и не може да се програмира. Има известна тайнственост в творческия процес. Понякога успяваме да намерим начин да излъжем себе си, за да продължим да пишем, но не трябва да сме твърде строги към себе си, ако не ни се получи. Имайте вяра в себе си – вдъхновението ще се върне.
~~~~~~~~~~~~~~~

Share

сряда, 19 март 2014 г.

Защо историята ви се нуждае от тема

Когато учим писателите как да пишат роман или новела, винаги наблягаме на това, колко е важна темата в целия процес. Най-добрите романи и мемоари, които някога ще прочетете, са онези, които ви помагат да откриете някаква истина за човешката същност.

Темата в една книга никога не трябва да бъде обявявана ясно, а да бъде развита чрез промяната у героите и развитието на сюжета. В “Изкуството на драматичното писане” Лайош Егри пише, че добре определените герои движат сюжета. Той набляга на непрекъснатите промени в живота. Героите трябва да се адаптират, да се развиват и да “синтезират” нови философии. Те правят това, след като се сблъскат с множество непреодолими препятствия.

Какво е тема?

1. Темата е централната идея на историята.
2. По-добре да е цяло утвърждение със съществително и глагол.
3. То трябва да обобщава онова, което историята ни показва за човешката същност.

Примери:

1. Престъплението се наказва.
2. Който дръзне, печели.
3. Домът  там, където е сърцето.
4. Никого не познавате истински.
5. Хората са предсказуеми.
6. Хора, които нямат нищо за губене са опасни.
7. Любовта побеждава всичко.
8. Можеш да избираш приятелите си, но не и роднините си.

Три стъпки, за да намерите своята тема

Ако добре сте осмислили сюжета си, ролята, която героите играят в историята и въздействието, което сюжетът ще има върху живота на героите, ще намерите значението на своята история, а веднъж открили значението, ще откриете и темата.

1. За какво се разказва в историята? Това обикновено е сюжета на историята. Пример: историята ми разказва за човек, който преследва хора, оневинени, след като са убили семействата си.
2. Какво е значението на историята? Това обикновено е абстрактен резултат от неговите действия. Пример: историята ми показва, че когато системата съсипва човек, който губи всичко, той ще открие колко далеч е готов да стигне.
3. Каква е темата? Това е утвърждение за човешката същност. Пример: хора, загубили всичко, са опасни.

Лайош Егри дава следната проста формула за разработването на тема:

..... води до .....

Примери:

Жената, която върши прелюбодеяние, води до това, да разберете, че никога, никого не познавате истински.
Да се облагодетелствате в работата си и да ви хванат, води до разбирането, че честността е най-доброто поведение.
Незачитането на партньора в семейството, води до отчуждение между двамата.

След като откриете своята тема, използвайте я, за да проверявате всяка сцена дали подхожда на романа ви. Питайте се: “Дали всяка една сцена води до изграждането на темата?”
~~~~~~~~~~~~~~~ 
Източник: http://writerswrite.co.za/the-importance-of-theme-in-your-story

Share

понеделник, 10 март 2014 г.

Как да накараме читателите да се оприличат с несимпатичен герой?


Филип Данчев - блог със съвети за творческо писане
"Не винаги играя "лошия", но когато го правя, съм по-харесван от положителния герой."

От Антъни Елерс:

Да накарате хората да харесат героя е лесно: всичко, което ви трябва е смел, идеалистичен, решителен и действащ главен герой. Но да накарате хората да се идентифицират с антагониста, с неприятния протагонист или антигероя, изисква много повече умения. Искате хората да изпитат тъга за този герой, да изпитат емпатия или дори жал.

Как да го направим?

1. Покажете единичен контрастен момент. Ако героят ви е самовлюбен егоист, покажете онзи момент, в който той помага на друг, страдащ човек. Тиранът, който за миг показва своята слабост, нарцисът, който се смее на собствените си недостатъци. Не изграждайте подобни моменти твърде често, защото ще размиете героя и ще объркате читателя. Харесваме герои, които ни изненадват по неочакван начин.

2. Хвърлете светлина върху нашите собствени тъмни страни. Ако героят ви постъпва неморално или незаконно, покажете ни, че ние също можем да изпаднем в положение, в което да сме изправени на ръба. Не трябва да му прощаваме, а да видим себе си в подобна ситуация. Човекът, който изоставя приятеля си в пустинята, за да оцелее самият той, жената, която хваща и убива любовницата на мъжа си в пристъп на яростна ревност. Такива герои ни впечатляват, защото ни показват различни човешки състояния.

3. Привнесете елемент на изкупление. Ако героят ви изглежда безнадежден или без каквито и да било положителни черти спрямо другите, накарайте го да спаси живота на други хора. Страхливецът, който се хвърля върху граната по време на битка, лъжецът, който казва неудобна истина и търпи големи последствия от това. Обичаме истории, които търпят обрати и укрепват вярата ни в хората.

4. Покажете ни защо те също са жертви. Ако успеете да покажете уязвимостта на “лошия” герой, неговата тъжна или страшна предистория, можете да уловите симпатиите на читателя. Човекът, който се е оказал на неподходящото място в неподходящото време и никога не е спирал да плаща цената за това, майката, която на свой ред злоупотребява със семейството си. Харесваме истории за хора, които са жертви на собствената си природа или случайности в живота им.

Когато изграждате по-тъмни герои, трябва да подскажете каква е била причината за тъмнината в тях, но съвсем не е добра идея да разказвате тази причина подробно. Ако успеете да изградите чувство на емпатия дори към най-злия си герой, ще предизвикате много силна емоционална реакция у читателя.
Трябва да сме в състояние да си представим, че ако самите ние бъдем изправени пред подобни кръстопътища, би могло да свършим точно както този герой. Още по-добре: какво бихме правили, ако изобщо нямахме избор? Това са водещите въпроси, които един писател и разказвач трябва да поставя.
~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writerswrite.co.za/the-sympathy-vote

Share