понеделник, 24 март 2014 г.

Справяне с писателския блокаж




Времето, в което ни се струва, че повече няма да напишем и ред, камо ли разказ или роман.
Времето, в което ни се струва, че повече никога, нищо няма да напишем.


Има дни, в които се чувствате така, сякаш не можете да напишете нито една дума. Чувствате се толкова плоски и ненужни, като улица без изход. Написаното от вас ви се струва досадно като зъбобол и почти също толкова болезнено за четене. Колкото и кафе да пиете и колкото и да зяпате през прозореца, нищо не помага да извикате музата си. Започвате да обмисляте възможността да се оттеглите в манастир или да се ожените по сметка. Това не е добро състояние на духа, особено когато имате изтичащ краен срок. На мен то също не ми е чуждо и зная до каква степен може да бъде парализиращо, затова ще ви разкажа какво действаше за мен в миналото. Понякога това е решение за тези писателски настроения, понякога пък музата се появява, дори да е във ватенка и да не се е сресала.

1. Разчистете работното си място. Отделете няколко минути да подострите моливите си, да подредите файловете си или да почистите бюрото с някакъв препарат. Ако не сте в твърде самоубийствено настроение, може да се обзаведете с някаква ваза и цветя.

2. Прочетете вестниците. Опитайте се да се отдалечите от компютъра си или от телевизора и прочетете вестник на хартия. Вижте дали няма да намерите история, която да грабне вниманието ви, изрежете я и я запазете. Не е задължително да е свързана с това, което пишете, а само нещо, което ви се струва интересно, забавно или тъжно.

3. Когато блокирам над някоя сцена, диалог, описание или когато творческият ми мускул просто го няма, направо отбелязвам в текста какво трябва да допълня, прескачам съответния пасаж и продължавам нататък. Тези бележки изглеждат по следният начин:

- ТУК ОПИШИ БИТОВ РЕСТОРАНТ НА ПЛАЖА.
- ОПИШИ Я КАК СЕ РАЗХОЖДА САМА И Е ТЪЖНА.
- ВМЪКНИ ПОДРОБНОСТ ЗА ПРЕДИШНОТО ИМ ПЪТУВАНЕ.

Да, използвам големи букви, за да привлекат вниманието ми, когато се връщам назад. По този начин успявам да се концентрирам върху сюжета и да продължа. Ако съм научил нещо, то това е именно разбирането колко е важно да продължиш. Впоследствие винаги можеш да се върнеш и да редактираш написаното.

4. Винаги си водя файл, озаглавен: “Неща за вмъкване”. Когато ми хрумне някаква идея, която чувствам, че може да ми свърши работа в даден момент, я записвам и описвам в този файл. Това е едно напълно еклектично натрупване на кратки пасажи в отделни точки, но когато блокирам докато пиша, нерядко сред тези наброски откривам неща, които ми помагат да продължа.

5. Излезте навън. Изведете кучето, разходете се, за да подишате въздух. Лично аз, когато нищо от горното не проработи, отивам във фитнес-залата, качвам се на велотренажора и пускам телевизия на таблета си. Тогава винаги ми хрумва някаква идея как да продължа. Зная, че е глупаво, не мога да обясня защо става, но по някакъв начин движението и отвличането на вниманието, вършат работа.

6. Просто напишете една дума. Това може да изглежда безсмислено, но започнете да пишете, дори ако това, което ви се получава е най-големият боклук, който някога е писан. Това ще ви вкара отново в действие, а по-късно просто ще изхвърлите страницата.

Писането не е точна наука и не може да се програмира. Има известна тайнственост в творческия процес. Понякога успяваме да намерим начин да излъжем себе си, за да продължим да пишем, но не трябва да сме твърде строги към себе си, ако не ни се получи. Имайте вяра в себе си – вдъхновението ще се върне.
~~~~~~~~~~~~~~~

Share

Няма коментари:

Публикуване на коментар