Разкриване на героите чрез разказване или диалог

До тук сте разработили един или повече литературни герои. Може би сте ги изградили пряко на основата на хора, които познавате добре или не чак толкова. Може би сте комбинирали техните черти на основата на различни близки, приятели, познати или дори случайни хора. Може би дори сте изготвили техни профили. С други думи вие сте си написали домашното, а сега какво? Как ще разкриете на читателите си тези старателно събирани наблюдения, които сте натрупали, комбинирали, и записали? Как ще накарате вашите герои да живея,т да дишат на страниците ви?

Разкривайте постепенно

Разбира се, можете да покажете на читателите си своето домашно – щом се появи даден герой, веднага разкривате картите си, като разкриете всичко, което знаете за този герой. Този подход може и да е ефикасен, да не говорим, че е лесен. Само че няма да е полезен за книгата ви.

Представете си какво щеше да се получи, ако Фицджералд беше подходил по този начин. Спомняте ли си сцената, когато Ник среща за първи път Гетсби на едно от неговите партита? Представете си сега, ако Фицджералд беше разказал всичко за Гетсби, така, както би го описал в профила на този герой? Със сигурност ще се питате защо книгата е определена като класика.

В реалния живот ние не знаем абсолютно всичко за даден човек в момента, в който се запознаваме с него. Имаме само някакви първи впечатления и нищо друго. Необходимо ни е време, за да опознаем другия. По същия начин трябва да отнеме известно време на читателя, за да опознае героя, най-вече пълнокръвния, първостепенен герой. Освен това е много по-интересно, ако читателят получава отделни парчета информация, която трябва сам да сглоби, отколкото да получи цялата информация наведнъж и наготово.

Начинът по който Гетсби бива разкриван на читателя постепенно – преминавайки от смътен силует до напълно цялостен персонаж – е едно от най-пленителните неща в историята. В действителност, героят Джей Гетсби е шедьовър в постепенното разкриване.

Спомнете си за разказвача в “Катедралата” от Реймънд Карвър. Имаме някаква информация за него доста рано в сюжета, но го опознаваме в дълбочина едва в края на книгата. Разбира се, има неща, които никога не узнаваме за него, прилича на Гетсби в това отношение, но заинтригувани от този човек, а после като го опознаваме постепенно – може би сме изненадани от някои от неговите постъпки – това е част от вълшебството на сюжета. Накратко, винаги е добре, когато разкривате характера и чертите на вашите пълнокръвни герой малко по малко, имитирайки до известна степен начинът, по който хората се разкриват пред нас в реалния живот.

Разказвачите разказват

Въпросът сега е как малко по малко разкривате информацията, която имате за вашите герои? Именно тук нещата започват да стават интересни. Като писател, вие можете да разкриете героите си по два основни начина: като разказвате или като показвате.

Нека сега разгледаме първият начин – чрез разказване.

Разказването е напълно приемлив начин за разкриване на един герой. В края на краищата вие разказвате история. Разказът за тгероя може да бъде предаден било от автора, било от разказвача или някой друг герой. Може да бъде предаден буквално разказвайки или чрез диалог.

В “Катедралата” човекът, който живее в къщата играе ролята на разказвача в историята, като я разказва от първо лице. (Интересно е, че той никога не споменава името си и че винаги споменава Робърт като “слепия мъж”. Какво показва това за разказвача?) Разказвачът често разказва пряко различна информация за другите герои. Обърнете внимание, че Карвър не драматизира информацията за другите герои чрез различни ситуации, а чрез разказвача просто ни казва това, което трябва да знаем.

Можем да предположим, че цялата тази информация е вярна. Няма причина разказвачът да ни лъже за възрастта на Робърт или за интереса на жена му към поезията. Обикновено разказвачът предава на читателя достоверна информация. Въпреки това, бъдете нащрек. Това не винаги е вярно, особено когато разказвачът е едновременно и герой какъвто е случаят в “Катедралата”.

Героите разказват

Героите в белетристиката често разказват разни подробности за другите герои, но на героите не винаги може да се има доверие. В крайна сметка, те са просто хора (или почти). В действителност, те може да ни разказват нещо за някой друг герой, което да не е напълно вярно. Дори разказвачите могат да бъдат обвинени в такива неща. Същото важи и в случаите когато героите разкриват подробности за другите герои чрез диалог. Може да казват и истината, но може и да не е така. Не е ли същото и в живота?

Възможните неточности, които разказвачите разказват за другите герои допълнително прави сюжета по-интересен. Тогава, вместо да бъде подхранван винаги с достоверна информация, читателят е принуден да прави своите собствени заключения относно това, което е прочел. В такива моменти научаваме разни неща не само за героя, за когото става въпрос, но и за героя, който споменава съответната информация.

Не забравяйте, че когато един герои разказват или си приказват за други герои, никога не знаем кое е истина, кое е само полуистина и кое – пълна лъжа. Не забравяйте също така, че по този начин винаги можете да покажете още нещо не само за героя за когото става въпрос, но и за героите, които разказват или си приказват за него.

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/