Всяка история е търсене

Героите са критично важни за художествената литература. В действителност, те са най-важният елемент. Въпреки това, художествената литература не може да живее само от героите. Много други елементи влизат в изграждането на една история и един от тях е сюжетът. Ако героите са това, което ни кара да обичаме една история, сюжетът е онова, което ни кара да обръщаме страница след страница. Изграждането на сюжета е сложен въпрос и с лекота могат да бъдат представени множество идеи за него. Засега нека видим как самите герои могат да ни доведат до създаването на добър сюжет.

Протагонистът

Обикновено разказите имат по един главен герой или протагонист. Един единствен протагонист, защото за повечето хора е по-лесно да се идентифицират с един герой – да видят света през очите му и да потеглят на пътешествие с него. Да, има изключения от това правило; то съществува и в двете истории, които разглеждахме по-надолу: Джей Гетсби е протагонистът във “Великият Гетсби” (макар че там Ник е разказвачът) и неизвестният разказвач в “Катедралата”.

Колкото по-пълнокръвен е протагонистът в една история, толкова по-добре. Както най-успешните герои и хората в реалността, протагонистът не трябва да е нито добър, нито лош; той трябва да предизвиква симпатия, читателят трябва да го чувства като живо човешко същество, но протагонистът не трябва да е перфектен, което е сигурен път към скуката. Джей Гетсби и разказвачът от “Катедралата” отговарят напълно на тази рецепта. Въпреки че Гетсби е благовъзпитан и достоен мъж, той е пълен с недостатъци. Вманиачен е по омъжена жена – Дейзи – която не заслужава напълно надеждата и страстта, която влага към нея. Той също така лъже, за да повиши социалния си статус и сделките му не изглеждат напълно законни. Разказвачът от “Катедралата” е пълен с още повече слабости: тесногръд, без амбиции, посредствен и единствените му удоволствия са гледането на телевизия, пиенето и дрогата. Въпреки това той не е напълно антипатичен, особено когато започнем да откриваме скритото му желание да се измъкне от тези свои привички.

Желанието

Желанието е това, което движи протагониста. Често срещно е той да има едно основно желание, стремеж, страст, наречете го както искате. В действителност именно оттам се ражда сюжетът. През цялото време протагонистът се опитва да постигне това, към което се стреми, докато в края на историята успее или не успее да го получи. Наречете го търсене, подобно на всички онези пътешествия в търсене на нещо, извършени от героите в древните митове.

Джей Гетсби има много ясно желание – иска Дейзи Бюканън и посвещава целия си живот на това. То не намалява в нито един момент от книгата. Спечелва пари, за да впечатли Дейзи, построява голяма къща на видно място срещу нейната, така че да може да я държи под око, а и тя да вижда неговото състояние, сприятелява се с Ник, братовчедът на Дейзи, така че той да му урежда срещи с нея и т.н. Страстта на Гетсби по Дейзи фокусира ясно историята, което, както видяхме е съществен аспект от разказваческото умение. Това фокусиране може също така да направи една история по-лесна за писане. Като знаете своя протагонист и неговите желания, вече имате ясна представа, която да следвате.

Въпреки това, под желанието на протагониста, често се крие нещо повече от това, което се забелязва на пръв поглед. Читателят подозира, че Гетсби желае Дейзи защото тя представлява “високата класа” и “успехът”. Дълбоко в себе си Гетсби действително иска да бъде приет и почитан от елита, може би желае това повече, отколкото желае Дейзи. В известен смисъл, тя е средство за постигане на тази цел. Така че в литературата, зад желанието често се крие по-дълбок стремеж.

Дали това не прави нещата по-сложни отколкото трябва да бъдат? В действителност не. Напротив, това може да направи нещата по-лесни за описване. Трудно е да се изгради сюжет около някой, който се стреми към абстрактното желание за “класа” и “успех”. Как се постигат те? В тях няма нищо, което може да бъде уловено и да бъде описано. По-лесно е непосредственото желание да се представи като специфично и конкретно. Дейзи Бюканън върши чудесна работа като обект на желание в сюжета, като придава на стремежа на Гетсби човешко лице. Това е проста формула, която можете да следвате сами. Създайте един протагонист, придайте му специфично, конкретно желание и ако зад това желание има и други пластове, още по-добре, но придържайте протагониста към тази единствена, видима цел. Уверете се, че я желае страстно и я превърнете в безкрайно трудна за постигане от него.

Конфликт

Да предположим, че когато Гетсби среща Дейзи на чаша чай в къщата на Ник, че тя му каза, че винаги го е обичала и че веднага би изоставила съпруга си. Да предположим, че тя спази обещанието си и се премести при Гетсби още на следващия ден. Това би била страхотна новина за Джей Гетсби, но няма да има за какво да се захване историята. Ще липсва именно конфликтът. Без конфликт историята е обречена да бъде или твърде кратка, или твърде глупава, или и двете. Няма друг начин. Конфликтът е основополагащ.

“Великият Гетсби” съдържа множество конфликти. Да, Дейзи сякаш изпитва някакви чувства към Гетсби и бързо се сближава с него, но също така има зъл, отмъстителен съпруг, който и препречва пътя. Освен това Дейзи е достатъчно елитна за да признае, че съпругът й, колкото и да е груб, е от богата фамилия. Най-лошото е, че на Дейзи не й достига смелост и решителност, за да прекрати брака си. Без значение колко далеч отива Гетсби, за да я спечели – а той постига много – той води тежка борба. Тази трудност, този конфликт е едно от нещата, които правят историята толкова завладяваща. Не знаем дали Гетсби ще успее или не и това ни кара да продължаваме да четем нататък, страница след страница, за да разберем. Освен това, нищо не хвърля по-добре светлина върху един герой от една голяма борба.

Въпреки че един протагонист трябва да остане фокусиран върху едно единствено желание, няма ограничение за това колко конфликта могат да се пресекат с това желание. Колкото повече – толкова по-добре (поне за читателя). Вечният сблъсък между желанието и конфликта е част от онова, което превръща историята в драматична, заслужаваща да бъде прочетена, независимо дали тя е трагична, комична или нещо по средата.

Накрая, както конфликтът трябва да се появи, така трябва и да бъде решен. С други думи, в края на историята вашият протагонист трябва да е достигнал конкретната цел или да се е провалил. Не можете да завършите една история, като оставите читателите си да се почесват по главата и да се чудят какво се е случило. В края на краищата, когато читателят подхване една история го прави с ясното съзнание, че писателят ще завърши разказа, който разказва, а това означава решение, независимо добро или лошо.

Да приложим това на практика

Макар че изобщо не е просто да се изгради сюжетът на една история, това става по-лесно когато разберете как да сглобите в едно схемата протагонист – желание – конфликт. Да предположим, че искате да използвате Мария Риалто, която измислихме по-рано, като протагонист във вашата история. Добър начин да изградите сюжет е като си представите какво е най-голямото й желание. Нека да се върнем към предположението, че тя иска да си намери приятел и носи всеки ден различна книга, надявайки се някой да я заговори за нея. Така. Тя иска да намери приятел. Това е отлична цел. Виждате, че тя даже не е многопластова и въпреки това е много добра. Сега: какъв е конфликтът? Тя е изключително срамежлива. Тази черта на характера й определено представлява конфликт, защото е пряко и много силно препятствие към целта й да намери приятел. В действителност, твърде често най-силните конфликти са вътрешни, произлизат от характера на героя в противовес на външните конфликти, които представляват препятствия, външни за човека, като автомобилна катастрофа да речем.

Да си представим, че по-назад в историята Мария среща някого и двамата правят крачка към приятелство, но този човек се оказва побъркан, опасен, а за съжаление Мария е толкова заслепена от целта си да си намери приятел, че остава сляпа за неговите недъзи. Вече имате и външен конфликт (нейната заслепеност). Нищо от това не е добро за Мария, но е добро за историята. Ето че започва да се оформя завладяващ сюжет.

Оттук нататък сюжетът може да се развие в най-различни посоки. Може да имате представа за развитието още преди да започнете да пишете, но можете да започнете да пишете и да видите къде ще ви отведе пътят. Независимо по кой начин решите да процедирате, ще стане интересно, защото сте създали незабравим герой, после сте му създали непреодолимо желание и необходимия конфликт, за да измине целия път към една първокласна история.

Междувременно, не започнахте ли да се надявате нещата да завършат добре за Мария? Напълно е възможно вие вече да сте започнали да се притеснявате за нея.

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/