Справяне с писателския блокаж

Времето, в което ни се струва, че повече никога, нищо няма да напишем.

Има дни, в които се чувствате така, сякаш не можете да напишете нито една дума. Чувствате се толкова плоски и ненужни, като улица без изход. Написаното от вас ви се струва досадно като зъбобол и почти също толкова болезнено за четене. Колкото и кафе да пиете и колкото и да зяпате през прозореца, нищо не помага да извикате музата си. Започвате да обмисляте възможността да се оттеглите в манастир или да се ожените по сметка. Това не е добро състояние на духа, особено когато имате изтичащ краен срок. На мен то също не ми е чуждо и зная до каква степен може да бъде парализиращо, затова ще ви разкажа какво действаше за мен в миналото. Понякога това е решение за тези писателски настроения, понякога пък музата се появява, дори да е във ватенка и да не се е сресала.

1. Разчистете работното си място. Отделете няколко минути да подострите моливите си, да подредите файловете си или да почистите бюрото с някакъв препарат. Ако не сте в твърде самоубийствено настроение, може да се обзаведете с някаква ваза и цветя.

2. Прочетете вестниците. Опитайте се да се отдалечите от компютъра си или от телевизора и прочетете вестник на хартия. Вижте дали няма да намерите история, която да грабне вниманието ви, изрежете я и я запазете. Не е задължително да е свързана с това, което пишете, а само нещо, което ви се струва интересно, забавно или тъжно.

3. Когато блокирам над някоя сцена, диалог, описание или когато творческият ми мускул просто го няма, направо отбелязвам в текста какво трябва да допълня, прескачам съответния пасаж и продължавам нататък. Тези бележки изглеждат по следният начин:

- ТУК ОПИШИ БИТОВ РЕСТОРАНТ НА ПЛАЖА.

- ОПИШИ Я КАК СЕ РАЗХОЖДА САМА И Е ТЪЖНА.

- ВМЪКНИ ПОДРОБНОСТ ЗА ПРЕДИШНОТО ИМ ПЪТУВАНЕ.

Да, използвам големи букви, за да привлекат вниманието ми, когато се връщам назад. По този начин успявам да се концентрирам върху сюжета и да продължа. Ако съм научил нещо, то това е именно разбирането колко е важно да продължиш. Впоследствие винаги можеш да се върнеш и да редактираш написаното.

4. Винаги си водя файл, озаглавен: “Неща за вмъкване”. Когато ми хрумне някаква идея, която чувствам, че може да ми свърши работа в даден момент, я записвам и описвам в този файл. Това е едно напълно еклектично натрупване на кратки пасажи в отделни точки, но когато блокирам докато пиша, нерядко сред тези наброски откривам неща, които ми помагат да продължа.

5. Излезте навън. Изведете кучето, разходете се, за да подишате въздух. Лично аз, когато нищо от горното не проработи, отивам във фитнес-залата, качвам се на велотренажора и пускам телевизия на таблета си. Тогава винаги ми хрумва някаква идея как да продължа. Зная, че е глупаво, не мога да обясня защо става, но по някакъв начин движението и отвличането на вниманието, вършат работа.

6. Просто напишете една дума. Това може да изглежда безсмислено, но започнете да пишете, дори ако това, което ви се получава е най-големият боклук, който някога е писан. Това ще ви вкара отново в действие, а по-късно просто ще изхвърлите страницата.

Писането не е точна наука и не може да се програмира. Има известна тайнственост в творческия процес. Понякога успяваме да намерим начин да излъжем себе си, за да продължим да пишем, но не трябва да сме твърде строги към себе си, ако не ни се получи. Имайте вяра в себе си – вдъхновението ще се върне.

~~~~~~~~~~~~~~~

Източници:
http://writerswrite.co.za/breaking-the-blues-how-to-write-even-when-you-dont-feel-like

https://forums.createspace.com/en/community/community/resources/blog/2014/02/18/tips-for-managing-writer-s-block?ref=1466658&utm_id=6176&cp=70170000000c3cP&ls=Email&sls=CSP_Newsletter_Members

Защо историята ви се нуждае от тема

Когато учим писателите как да пишат роман или новела, винаги наблягаме на това, колко е важна темата в целия процес. Най-добрите романи и мемоари, които някога ще прочетете, са онези, които ви помагат да откриете някаква истина за човешката същност.

Темата в една книга никога не трябва да бъде обявявана ясно, а да бъде развита чрез промяната у героите и развитието на сюжета. В “Изкуството на драматичното писане” Лайош Егри пише, че добре определените герои движат сюжета. Той набляга на непрекъснатите промени в живота. Героите трябва да се адаптират, да се развиват и да “синтезират” нови философии. Те правят това, след като се сблъскат с множество непреодолими препятствия.

Какво е тема?

1. Темата е централната идея на историята.

2. По-добре да е цяло утвърждение със съществително и глагол.

3. То трябва да обобщава онова, което историята ни показва за човешката същност.

Примери:

1. Престъплението се наказва.

2. Който дръзне, печели.

3. Домът  там, където е сърцето.

4. Никого не познавате истински.

5. Хората са предсказуеми.

6. Хора, които нямат нищо за губене са опасни.

7. Любовта побеждава всичко.

8. Можеш да избираш приятелите си, но не и роднините си.

Три стъпки, за да намерите своята тема

Ако добре сте осмислили сюжета си, ролята, която героите играят в историята и въздействието, което сюжетът ще има върху живота на героите, ще намерите значението на своята история, а веднъж открили значението, ще откриете и темата.

1. За какво се разказва в историята? Това обикновено е сюжета на историята. Пример: историята ми разказва за човек, който преследва хора, оневинени, след като са убили семействата си.

2. Какво е значението на историята? Това обикновено е абстрактен резултат от неговите действия. Пример: историята ми показва, че когато системата съсипва човек, който губи всичко, той ще открие колко далеч е готов да стигне.

3. Каква е темата? Това е утвърждение за човешката същност. Пример: хора, загубили всичко, са опасни.

Лайош Егри дава следната проста формула за разработването на тема:

..... води до .....

Примери:

Жената, която върши прелюбодеяние, води до това, да разберете, че никога, никого не познавате истински.

Да се облагодетелствате в работата си и да ви хванат, води до разбирането, че честността е най-доброто поведение.

Незачитането на партньора в семейството, води до отчуждение между двамата.

След като откриете своята тема, използвайте я, за да проверявате всяка сцена дали подхожда на романа ви. Питайте се: “Дали всяка една сцена води до изграждането на темата?”

~~~~~~~~~~~~~~~ 

Източник: http://writerswrite.co.za/the-importance-of-theme-in-your-story

Как да накараме читателите да се оприличат с несимпатичен герой?

"Не винаги играя "лошия", но когато го правя, съм по-харесван от положителния герой."

От Антъни Елерс:

Да накарате хората да харесат героя е лесно: всичко, което ви трябва е смел, идеалистичен, решителен и действащ главен герой. Но да накарате хората да се идентифицират с антагониста, с неприятния протагонист или антигероя, изисква много повече умения. Искате хората да изпитат тъга за този герой, да изпитат емпатия или дори жал.

Как да го направим?

1. Покажете единичен контрастен момент. Ако героят ви е самовлюбен егоист, покажете онзи момент, в който той помага на друг, страдащ човек. Тиранът, който за миг показва своята слабост, нарцисът, който се смее на собствените си недостатъци. Не изграждайте подобни моменти твърде често, защото ще размиете героя и ще объркате читателя. Харесваме герои, които ни изненадват по неочакван начин.

2. Хвърлете светлина върху нашите собствени тъмни страни. Ако героят ви постъпва неморално или незаконно, покажете ни, че ние също можем да изпаднем в положение, в което да сме изправени на ръба. Не трябва да му прощаваме, а да видим себе си в подобна ситуация. Човекът, който изоставя приятеля си в пустинята, за да оцелее самият той, жената, която хваща и убива любовницата на мъжа си в пристъп на яростна ревност. Такива герои ни впечатляват, защото ни показват различни човешки състояния.

3. Привнесете елемент на изкупление. Ако героят ви изглежда безнадежден или без каквито и да било положителни черти спрямо другите, накарайте го да спаси живота на други хора. Страхливецът, който се хвърля върху граната по време на битка, лъжецът, който казва неудобна истина и търпи големи последствия от това. Обичаме истории, които търпят обрати и укрепват вярата ни в хората.

4. Покажете ни защо те също са жертви. Ако успеете да покажете уязвимостта на “лошия” герой, неговата тъжна или страшна предистория, можете да уловите симпатиите на читателя. Човекът, който се е оказал на неподходящото място в неподходящото време и никога не е спирал да плаща цената за това, майката, която на свой ред злоупотребява със семейството си. Харесваме истории за хора, които са жертви на собствената си природа или случайности в живота им.

Когато изграждате по-тъмни герои, трябва да подскажете каква е била причината за тъмнината в тях, но съвсем не е добра идея да разказвате тази причина подробно. Ако успеете да изградите чувство на емпатия дори към най-злия си герой, ще предизвикате много силна емоционална реакция у читателя.

Трябва да сме в състояние да си представим, че ако самите ние бъдем изправени пред подобни кръстопътища, би могло да свършим точно както този герой. Още по-добре: какво бихме правили, ако изобщо нямахме избор? Това са водещите въпроси, които един писател и разказвач трябва да поставя.

~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writerswrite.co.za/the-sympathy-vote

Филипа Грегъри за писането

            При започването на роман не става въпрос да нахвърляш първите думи на листа. Когато започвам да пиша първите думи на първата страница, половината роман вече е написан в главата ми, защото до този момент съм извършила много проучвания, проверявала съм ги, гласовете на героите вече са прозвучали в главата ми, изминало е немалко време, през което съм се разхождала и съм се вслушвала в тях. Когато познавам живота им, когато познавам опита им, когато познавам що за хора са, изчаквам да уловя усещането, почти като присъствието на приятел. Когато се появят тези гласове, тогава започвам да пиша.

            Мога да пиша навсякъде. Налага ми се, защото често трябва да пътувам. Едно от нещата, от които съм доволна, че имам наистина малък лаптоп, който мога да взема навсякъде и наистина мога да пиша навсякъде.

            За преодоляването на писателския блокаж имам чудесна рецепта, която ми даде един приятел – много добър писател: трябва да излъжеш подсъзнанието. Не можеш да оставиш блокажът да те спира, трябва да го прогониш. Подсъзнанието обаче знае много добре, че то живее в тялото ти, така че е наясно, че основната му работа е да те запази жив. Това което трябва да направите – трябва ви куче, сандвичи и вода – е да кажете на подсъзнанието: “Блокирах над този роман, но ще намеря решение. Сега ще изляза на разходка и ще продължа да вървя, в права посока, докато не намеря решението. Имам сандвичите си, имам вода и ако трябва да остана цяла нощ навън или да остана навън през следващите три дни, ще го направя.” По този начин се настройвам и за нищо на света не се прибирам преди да се мръкне, защото ако сте изяли сандвичите си, изпили сте водата и все още продължавате да вървите направо, подсъзнанието се предава и отвръща: “Добре, ти печелиш. Решението на проблема, над който си блокирала е еди-какво-си.” Тогава се връщам вкъщи.

            В някои отношения писането на книги е като четенето. Ако съм толкова погълната от него, че не чувам и не забелязвам нищо, което да ме разсейва, нищо не ме притеснява, но в повечето случаи пиша по чакалните на летищата, пиша, докато другите хора гледат телевизия, така че очаквам да мога да пиша така, както мога да чета на повечето места.

            Мисля, че всеки роман ми отнема около две години от началото до края, но трябва да се имат предвид едни десет – петнадесет години на проучвания. които пък са предшествани от седем години следване, така че съм прочела много за историческите периоди, мислила съм върху тях. Самото писане ми отнема от шест до девет месеца, но самото проучване по конкретната тема ми отнема два пъти повече.

            Моите романи са изцяло стъпили на конкретни исторически събития, така че именно поради това първо ги проучвам, именно това правя първо. То ми дава структурата, скелета на романа. В известен смисъл чрез въображението си представям, че това е моя история, в която вдъхвам живот, така че историята е скелетът, а въображението е вдъхнатият живот.

            Когато хората ме питат как да превърнат една идея в роман... в действителност трябва да намерите собствения си начин. Зная, че това не е звучи вдъхновяващо. Мисля, че някои идеи са подходящи за разкази, а някои идеи са толкова важни и сложни, че от тях може да излезе роман. В известен смисъл трябва да си я преразказвате отново и отново, докато не уловите нейния ритъм, нейното звучене, нейната материя, да я избистрите в главата си. Тогава просто започвате да пишете. Дори не е необходимо да започнете от началото. Първите страници, които напишете може да разказват това, което ще стане в края, или да разказват някаква невероятен сцена в средата. Можете да бъдете напълно свободни в това отношение. Но скокът от материала в главата ви към материала на екрана или на страницата донякъде е наистина въпрос на вяра и просто трябва да го направите.

Защо ни трябват правила при писането?

Антъни Елърс - автор, сценарист и преподавател по творческо писане

            Много пъти са ми задавали този въпрос, така че не бях изненадан, когато наскоро един курсист отново ми го зададе. Разбира се, дадох дежурния си отговор: трябва да знаете правилата, преди да започнете да експериментирате и да ги нарушавате. Означава ли това, че след като сме научили правилата за движение, можем да ги нарушаваме? Това няма ли да доведе до хаос? Този въпрос беше провокативен и ме накара да се замисля. Може би правилата за движение по улиците не бяха подходящото сравнение, но пък може би рутинният ми отговор започваше да звучи кухо. Трябва да се съгласим, че някои автори не следват правилата за писане. Някои дори правят пари от това, че не ги следват. Нещо повече, те имат почитатели, които попиват всяка тяхна дума.

            За мен, всеки творчески проект е един експеримент. Почти всекидневно имам усещането, че започвам да се уча от нулата. Ако се получи  добре. Ако не се получи – започвам отначало или се отказвам (по-често второто). За мен това е правилото: ако работи – правете го.

            Как зная, че се получава?

            1. Ако искате да предизвикате и увлечете аудиторията, вашата творба да ги накара да се чувстват неудобно, да ги принуди да мислят дълбоко върху даден въпрос и да продължават да я дискутират из университетите сто години по-късно, значи сте успял. Не забравяйте, че когато хората четат “Одисей” от Джеймс Джойс, им е необходим наръчник от сто страници към книгата.

            2. Ако искате да забавлявате и въодушевите аудиторията,да продадете купища книги, читателите да препускат през нея само за една нощ без да могат да се откъснат, да попаднете в топ десет на бестселърите – също. Не забравяйте, че хората няма да оценят усилията, необходими за това книгата ви да се чете толкова леко.

            И двата пътя изискват брилянтен ум и въображение. Надявате се, че хората ще харесат това, което вършите. Това, което не желаете, е безразличие. Това е смърт за един артист.

            Какво трябва да правите? Заставам твърдо зад максимата: опознай правилата преди да ги нарушиш и знай добре защо ги нарушаваш. Пикасо е бил традиционен портретист и пейзажист преди да започне да експериментира с кубизма и други форми.

            Ето го и моето скромно мнение: само гениите се измъкват, разчупвайки правилата. Ако повечето писатели не искат да спазват ясна структура в разказвачеството, обикновено е защото те са мързеливи или притежават голямо его, много по-голямо от техния талант.

~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writerswrite.co.za/pah-rules-schmules-why-we-need-rules-in-writing