Стилистични тропи и фигури

1.Стилистични тропи – думи и изрази, които функционират в текста с преносните си значения.

1.1.Метафорични	1.2. Метонимични	1.3. Количествени
1.1.1. Епитет	1.2.1. Метонимия	1.3.1. Хипербола
1.1.2.Сравнение	1.2.2. Синекдоха	1.3.2. Литота
1.1.3. Метафора	1.2.3. Перифраза
1.1.4. Антономасия	1.2.4. Евфемизъм
1.1.5. Олицетворение
1.1.6. Алегория
1.1.7.Символ
1.1.8. Ирония

1.1. Метафорични тропи – названието или качества на един предмет се пренасят върху друг на базата на прилика, сходство:

1.1.1. Епитет – художествено определение: “белоцветните вишни”, “спомени лишни”.

1.1.2. Сравнение – задължително съдържа дума за сравняване: “като”, “сякаш”, “същи”: “гладен като вълк”, “възглавието – камен същи”.

1.1.3. Метафора – скрито сравнение: “златни ръце” (метафоричен епитет), “лицето й пламна” (метафоричен глагол), “очи-череши, снага – топола” (метафора).

1.1.4. Антономасия – героят се назовава с името на носител на подобни на неговите качества: Постъпихме като истински байганьовци.

1.1.5. Олицетворение – качества на човека се приписват на животни, предмети, абстрактни понятия: “През гората шумолят тихите нозе на есента”.

1.1.6. Алегория – нравствени качества на човека се изразяват чрез предмет, явление, животно; алегоричните образи обикновено са утвърдени от традицията: Вълкът обикновено въплъщава глупостта, Лисицата – хитростта; алегория се използва в пословиците и поговорките: “Дървото се превива, докато е младо”.

1.1.7. Символ – визуален образ, чрез който авторът изразява определена идея или душевно състояние; специфични за отделните литературни школи и направления, което предполага предварителното им познаване: кула от слонова кост (извисеност над тълпата, самотност и отчуждение – при символистите).

1.1.8. Ирония – дума или израз, в чието значение се влага противоположен смисъл: “Ама че си умен!” ( за някого, който е направил глупост), “гениалната економка” ( за Неновица, която е скъперница).

1.2. Метонимични тропи – названието на един предмет се пренася върху друг на базата на постоянна връзка между тях, на сродство.

1.2.1. Метонимия – името на цялото вместо на частта от него, на автора вместо на творбата:  “Върхът отговори...”, “Обичам да слушам Шопен”.

1.2.2. Синекдоха – името на частта вместо цялото: “бащино огнище”, “Брадата изчезна в навалицата” (вместо “човека с брадата”).

1.2.3. Перифраза – названието на предмета се заменя с описателен израз за предаване на негово същностни качества: “патриархът на българската литература”, “авторът на “Немили-недраги” (вместо Вазов); “чудната игра на природата” (вместо Ниагара).

1.2.4. Евфемизъм – замяна на един израз с друг, за да се спести неприятното въздействие: “напусна ни”, “отиде си от нас”, “почина” (вместо “умря”), “освободиха го от работа” (вм. “уволниха го”).

1.3. Количествени тропи.

1.3.1. Хипербола – признаците на предмета преднамерено се преувеличават:

Кат замахна сабя дамаскиня,

троицата отведнъж паднаха (...)

1.3.2. Литота – признаците на предмета преднамерено се преумаляват: “Почакай една минутка” (вм. “Почакай малко”).

2. Стилистични фигури – изрази, в които значенията на думите се съчетават по необичаен начин.

2.1. Фигури на неравенството:

2.1.1. Климакс – възходяща градация, степенуване значенията на думите от най-неутралното към най-силното: “Бръчков ще го усетят, ще го хванат, ще го обесят”.

2.1.2. Антиклимакс – низходяща градация: “Коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен”.

2.2. Фигури на противоположността:

2.2.1. Оксиморон – предметът на речта се характеризира чрез признак, който противоречи на неговата същност: “богатият сиромах”, “живият труп”.

2.2.2. Антитеза – противопоставяне на противоположни неща, за да бъде постигнат контраст: “Богатият и в делник пирува, сиромахът и на празник гладува”.

2.3. Фигури на тъждеството.

2.3.1. Синонимна фигура – състои се от синоними или контекстови синоними: “и в нас чувства силни, големи плоди”.

2.3.2. Етимологична фигура – състои се от еднокоренни думи: “черни чернеят”, “ден денувам”, “нощ нощувам”.

2.3.3. Повторение:

2.3.3.1. Анафора – в началото на съседни стихове:

Език свещен на моите деди,

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди (...)

2.3.3.2. Епифора – в края на съседни стихове:

Това е песен!

Да, това е песен!

2.3.3.3. Епанафора – дума от края на единия стих се повтаря в началото на другия, спираловидно повторение:

Кажи им, майко, да помнят,

да помнят, мене да търсят (...)

2.4. Словоредни и синтактични фигури.

2.4.1. Инверсия – разменен, необичаен словоред: “братя невръстни”, “език свещен”, “език прекрасен”.

2.4.2. Елипса – пропускане на част от изречението с оглед повишаване на динамиката:

Всяко дърво меч е, всякой камък бомба,

всяко нещо удар, всяка душа – плам (...)

2.4.3. Апосиопеза – замълчаване в знак на силни чувства, графически се отбелязва с многоточие:

Пък тогаз ... майко, прощавай!

Ти, либе, не ме забравяй!

2.4.4. Синтактичен паралелизъм – фигура от изречения със сходен строеж .(Виж примера от 2.4.2!)

2.4.5. Образен паралелизъм – паралелни описания на картини от природния и от човешкия свят:

лоза се окол явора обви –

около Ива Ралица девойка!

2.4.6. Анжамбман – пренасяне на част от фраза от началото на един стих в другия, при което в края на стиха се получава пауза, несъвпадаща с паузите, произлизащи от синтактичния строеж на изречението:

Тук първи път чух възглас: - Престани

да вярваш и да дириш – забранен е

на любовта плодът (…)

2.4.7. Алитерация – повторение на едни и същи или близки по звучене съгласни звукове:

Гарванът грачи грозно, зловещо (…)

2.4.8. Асонанс – повторение на едни и същи или близки по звучене гласни звукове:

Настане вечер, месец изгрее,

Звезди обсипят свода небесен;

Гора зашуми, вятър повее, -

Балканът пее хайдушка песен!

~~~~~~~~~

Източник: http://kameliaangelova.blogspot.bg/2014/04/blog-post.html

Литературни понятия

1. Основни елементи, изграждащи художествения текст

 

Фабула	Това е съдържанието на разказваната история, в която отделните етапи на действието следват нормалната времева последователност.
Сюжет	Това е съдържанието на разказваната история, в която отделните етапи на действието са подредени съгласно въздействието, което разказвачът иска да постигне. В този случай е възможно отделните елементи (епизоди) да се появяват не в нормалната времева последователност, а в такава, която ще постигне най-силно емоционално въздействие.
Композиция	(От лат. – свързвам, строя). В рамките на композицията всеки епизод има свое особено значение за постигане въздействената задача на текста. По този начин се изгражда неговата въздействена структура.
Епизод	Това е сравнително ясно обособена част от разказваната история, в която се представя един завършен етап от действието. В повечето случаи преминаването на един епизод към друг се съпровожда и от промяна на времето и мястото на действието, както и на героите, които го извършват.
Герои (персонажи)	Това са хората, които вземат участие в развитието на действието. Някои от тях са основни – с тях се случват най-важните промени, а други са второстепенни – те помагат да се реализира отделен етап от действието.
Конфликт	Това е сблъсък, основан на някакъв общ интерес. Всеки от участниците в конфликта силно желае нещо, но само единият може да го получи. Между участниците започва борба, която се води с всички средства, докато накрая единият не излизи победител.
Основна идея	Основната мисъл, която произведението иска да внуши на читателя.
Заглавие	По-кратък или по-пространен израз, в който авторът сумира основното съдържание на своята творба. Заглавията може да са обяснителни или иносказателни, обобщаващи или служебни. Във всички случаи обаче заглавието насочва в определена посока читателското възприятие.
Мото (епиграф)	Кратък цитат от друга творба, в който според автора се крие обобщение на внушаваната от неговата творба идея, емоционална атмосфера или ключ към тълкуване на смисъла.

 
2. Схема на художествената композиция
 

Въведение	В него се представят обстоятелствата на действието (време и място), както и основните герои
Завръзка	В този момент в нормалния ход на живота настъпва някакъв конфликт, представен в повечето случаи като сблъсък на интересите на двама основни герои.
Развитие на действието	В поредица от епизоди се показва какво правят основните и второстепенните герои, за да разрешат възникналия конфликт.
Кулминация	В последователността на действието напрежението все повече наряства. Епизодът, в който то достига своя връх, наричаме кулминация
Развръзка	В резултат на действията на героите конфликтът намира своето разрешение.
Финал	В него се извършва излизане от света на разказната история. Често финалът е придружен от морално обобщение на основното послание на историята – поука, морал, поанта.

3. Литературни родове

Литературен род	Определение	Примери
Епос	(От гр. – слово, разказ). Литературното произведение се изгражда чрез предаване на действие, разгръщащо се във времето и пространството – хода на събитията в живота на героите, разказани от името на един основен говорител – повествовател. Повествованието се допълва от диалозите и монолозите на героите, предадени пряко или непряко.	Приказка, разказ, повест, новела, роман и др.
Лирика	(От гр. – песен в съпровод на лира). Литературното произведение се изгражда чрез предаване на мислите, чувствата и преживяванията на основния говорител – лирически герой – които се предават на читателя. Лирическото произведение се строи по правило в стихове, а използваните изразни средства се характеризират с голяма сгъстеност, образност и иносказателност.	Ода, елегия, химн, песен, лирическо стихотворение, сонет, поема и др.
Драма	(От гр. – действие). Литературното произведение се изгражда чрез прякото представяне на действие, развиващо се в пространството и времето, без посредничеството на разказвач или лирически герой. В хода на действието и размяната на реплики между героите се разкриват причините за конфликта между тях и начините, по които героите се опитват да го разрешат.

4. Жанрове на епоса (проза, белетристика)
 

Жанр	Определение	Въздействие
Повест	Среден по обем текст, в който се представя развитието на действие, случващо се с ограничен кръг герои.	Чрез получените от повестта сведения за живота и за перипетиите на героите, читателят вниква  в смисъла на живота и разсъждава върху силите, които го управляват
Фейлетон	Художествено-публицистично произведение със сатиричен характер. С публицистиката го сродява острата злободневност, конкретността на образите и фактите от социалната и политическата действителност, а с литературата – похватите на художествено изображение	Чрез представянето им в карикатурен и сатиричен образ, авторът изразява отрицателното си отношение към актуални политически и социални явления, като се стреми да увлече и читателя към споделяне на същата оценка
Разказ	Кратък текст, в който се представя особен момент от развитието на живота, когато в нормалния ход на събитията възниква неочакван обрат, и се проследява поведението на героите при преодоляване на изпитанието.	Чрез въвличането на читателя в съпреживяването на събитията той бива подтикнат да преценява привичните си представи за живота, да размисля за причините и следствията на случващото се и по този начин да обогатява жизнения си опит и способността си да преценява собственото си житейско поведение
Роман	Пространен текст, в който се представя движението на живота в неговата пълнота и широта. Показва какво се случва с героите под въздействието на обществените условия и на техните страсти и желания.	Въвличайки читателя в наблюдение и оценка на действието, протичащо в дадени обществени условия, романът го подтиква да се вживява в съдбата на героите и по този начин го превръща в част от условния художествен свят, като резултатът е свободно морално съждение за смисъла на ставащото.

5. Жанрове на лириката (поезията)
 

Жанр	Определение
Ода	Лирическо стихотворение, в което се възхвалява някакъв съвършен герой, голямо историческо събитие или природен обект.
Елегия	Лирическо стихотворение, в което се оплаква нещастната съдба на героя  и на човека въобще заради несъвпадението между житейския идеал и враждебната действителност
Балада	Лирическо стихотворение, в което основна тема е съдбата на човека в сблъсъка му с неизвестните сили на природата и обществото. Баладите често представят съдбовните събития под формата на митологични и фантастични образи, с което подчертават връзката си с фолклора и митологията.
Поема	Вид стихотворна творба, в която има подчертан разказвачески елемент. Поемата има сюжет, разказан по-пестеливо, с типично лирическа образност. За разлика от повестта, която се занимава с делничното, поемата е посветена на високото, възвишеното, героичното.
Сатира	Художествено произведение в стихове или проза, с подчертано отрицателно и окарикатуряващо отношение на автора към предмета на своето изображение, което предопределя изразните средства – карикатура, гротеска, осмиване, дори ругателство.
Лирическа миниатюра	Кратко лирическо стихотворение предимно с пейзажен характер, в което обаче изображението е само повод за навлизане в дълбочините на човешкото битие
Сонет	Кратко лирическо стихотворение, състоящо се от 14 стиха (реда) разделени в 3 четиристишия и 1 тристишие или 2 четиристишия и 2 тристишия.

6. Тропи.
 

Понятието “тропи” идва от старогръцки и означава “обрат на речта”. Тропите се образуват, когато съзнателно или несъзнателно употребяваме думите и изразите не в тяхното пряко значение, а в преносно, т.е. с употребената дума искаме да кажем нещо друго и по този начин да усилим въздействието на речта.

В зависимост от начина, по който се изменя първичното значение на думата, те се разделят на метафора, метонимия, символ и алегория.

Видове тропи	Определение	Примери
Метафора	(От гр. – пренасяне). Такъв вид употреба на думите, при който цялото или част от значението на една дума се пренася върху явление, което по принцип не може да има такова свойство.	Желязото срещат с железни си гърди. Отрекоха те, о, език страдални!
Метонимия Синекдоха (вид метонимия)	(От гр. преименуване). Обозначение на предмет или явление с помощта на един от неговите признаци, когато прякото и преносното значение съвпадат. Предметът или явлението се наричат с името на някоя тяхна част.	Желязото (т.е. оръжията, направени от желязо) срещат с железни си гърди … над бащино ми огнище (т.е. над родния дом, родното място, наречени с името на тяхна част)
Символ	(От гр. – знак, опознавателна особеност) Употреба на дума или образ за обозначаване на някаква идея или внушение, при което основното значение на думата не се загубва, а действа заедно с преносното.	Ще блеснат реки огнеструйни (т.е. революцията) когато червени вълни (също революцията) понесени в пристъпи бойни (битките), ще бликнат от всички страни
Алегория	(От гр. – иносказание). Употреба на дума или конкретен образ за обозначаване на отвлечена абстрактна идея или съждение. Първичното значение няма собствен смисъл, важна е само внушаваната идея	Изображение на жена с превръзка на очите и меч и везни в ръка – алегоричен образ на правосъдието. Алегорията е обичайна за басните.

7. Фигури

Понятието фигура има латински произход и означава очертание, външен вид, образ. В художествената реч с него се обозначава такава употреба на думите, която по някакъв признак се различава от нормалната, естествената им употреба в разговорната практика. Чрез фигурите речта се украсява, за да добие по-голяма изразителност и въздействена сила.

Различаваме два основни типа фигури:

• фигури на мисълта
• фигури на речта

Фигурите на мисълта допълват, уточняват и украсяват смисъла на понятието, придавайки му по-голяма дълбочина и богатство на значението.

Фигурите на речта се появяват главно в постройката на фразата или стихотворната реч – специфичен словоред, повишаване или понижаване на настроението, повторения за подчертаване на смисъла, възклицания и реторически въпроси за укрепване контакта с възприемателя и др.

7.1. Фигури на мисълта

Видове фигури	Определение
Сравнение	Съпоставяне на две явления с цел да се подскаже тяхното сходство и да се придаде на сравняемата дума такова качество, което ще я характеризира най-въздействащо
Епитет Постоянен епитет	(От гр. – приложение) Образно определение. Използва се за характеристика на определен предмет или лице и за украса на речта Даден обект се характеризира винаги с едно и също определение. Характерен е за фолклора
Олицетворение	Пренасяне на човешки черти или черти на живо същество на неодушевени предмети и явления с цел повишаване изразителността на речта
Хипербола	(От гр. – преувеличение) Описване на даден герой, предмет или явление с преувеличение на някоя негова характеристика.
Литота	(От гр. – простота) Противоположност на хиперболата – силно умаляване на някой признак на героя, предмета или явлението.
Антитеза	(От гр. – противопоставяне) Употреба на две думи, два израза или два образа, диаметрално протиположни като значение и въздействие, с цел подчертаване на тяхната несъвместимост
Гротеска	(От ит. – рисунка в пещера) Образ, който демонстративно нарушава правдоподобието, причудливо и нелогично съчетава несъчетаеми в реалността елементи, което води до карикатурност
Парадокс	(От гр. – неочакван) Съждение, разминаващо се с общоприетото мнение, често явяващо се във формата на изречение, в което първата част твърди едно, а втората – точно противоположното. На основата на парадокса са изградени много пословици.
Оксиморон	(От гр. – остроумно-глупаво) Разновидност на парадокса – съчетание на несъчетаеми и противоположни по смисъла си същности
Антоними	(От гр. – против име) Дума или понятие, противоположни по значение на друга дума или понятие

7.2. Фигури на речта

Видове фигури	Определение
Повторение	Чрез ритмични повторения се акцентира върху някой ключов момент в речта, като съзнанието на читателя непрекъснато се връща към него
Анафора	Анафора – повторение в началото на всяка поредна фраза или пореден стих
Епифора	Повторение в края на всяка поредна фраза или пореден стих
Синонимни повторения	Назоваване на едно и също нещо с различни думи
Изреждане	Изграждане на поредица от синонимни названия на едно и също нещо, прикрепени към първата и основна употреба на думата
Реторически въпрос Реторическо възклицание	Въпрос, чийто отговор е известен и не се търси от говорещия, но се задава, за да се усили контактът с възприемателя и да се повиши емоционалната сила на словото. Емоционален изблик, когато вече всичко е ясно, но  говорещият иска да го подчертае емоционално
Градация	(От лат. – постепенно повишаване) Верига от определения или твордения, при която всяко следващо усилва въздействието на предишното. Според характера на внушаваните чувства биват възходящи и низходящи.
Инверсия	(От лат. – преобръщане) Промяна в обичайния словоред и извеждане в по-силна позиция на думата, която искаме да подчертаем
Паралелизъм Синтактичен паралелизъм	(От гр. – вървящ в същата посока) Еднакво или сходно изграждане в съседни части на текста, които в своята цялост създават единен образ При синтактичния паралелизъм две поредни изречения се изграждат по един и същи начин.

~~~~~~~~~

Източник: http://kameliaangelova.blogspot.bg/2010/11/blog-post.html 

Работилница за творческо писане - септември

Преди три месеца, заедно с Издателство Холотера, създадохме Работилница за творческо писане и започнахме първите занятия от 1 юни, които организираме всеки месец от първо число.

Вече приемаме записвания за заниманията през септември.

Те ще се провеждат два пъти седмично в рамките на един месец, всеки понеделник и четвъртък от 18:30 до 20:00 ч. Занятията ще се състоят в Easy Way Suggestopedia Center , на адрес: София, ул. „Граф Игнатиев” № 12, ет. 3.

За онези от вас, които нямат физическата възможност да посещават занятията лично, Работилница за творческо писане подготвя и ОНЛАЙН групи. Те ще се организират на същия принцип, както и срещите на живо – от първо число на всеки месец за четири седмици и ще се провеждат в затворен форум на адрес:

http://holoterra-writing.boards.net/

където ще могат да влизат, да пишат и да четат само участниците в съответната група. Темите, които ще бъдат обсъждани, ще се публикуват от водещия на заниманията два пъти седмично под формата на лекции, след което ще могат да бъдат обсъждани. По същия начин ще се поставят и писмените упражнения. Всеки участник ще може да публикува своите текстове според упражненията и също ще бъдат обсъждани заедно с водещия, така, както и при срещите на живо.
Освен това предлагаме и ИНДИВИДУАЛНИ занимания по скайп:

holoterra.writing

Индивидуалните занимания ще се провеждат два пъти седмично в разговори и писмени задания, които след това ще бъдат обсъждани.

Независимо от избраната форма на участие, заниманията в Работилница за творческо писане ще покрият следните въпроси:

Сюжет:
- избор на сюжет, тема;
- сюжет при разказ и сюжет при роман – различия и особености;
- видове и избор на гледна точка;
- структуриране на сюжет;
- конфликтът като двигател на действието;
- особености при началото и при завършека;
- линейност на времето, пролог, епилог, ретроспекция – плюсове и минуси.

Изграждане на герои:
- пълнокръвност на героите и ролята на второстепенните герои;
- методи за изграждане на герои – въображение, реални хора, синтез;
- разказване и показване на характерните черти на героя;
- профил на герой;
- жестове и мимика;
- ролята на протагониста и антагониста в историята;
- значението на конфликта за разкриването на героя.

Диалог:
- изграждане на диалог;
- реалистично звучене на диалога;
- вмъкване на характерен изговор;
- диалогът като начин за характеризиране на героите;
- начини за избягване на монологичното звучене.

Обстановка и описания:
- обрисуване на обстановката чрез описание;
- обрисуване на обстановката чрез щрихиране на отделни елементи;
- изграждане на обстановката в контекста на сюжета – реализъм и фикция;
- косвено създаване на усещане за обстановката;
- усещането за обстановката за усилване на общото въздействие на историята;
- обстановката като протагонист.

Темпо и динамика на повествованието:
- структуриране на изречения за подчертаване на динамиката в дадена сцена;
- динамика и стилистика – подбор на подходящи думи, изрази и др.;
- прилагателни, сравнения, метафори и пр.;
- използването на активен (деятелен) и пасивен (страдателен) залог;

Други елементи:
- жанрови различия;
- нехудожествена проза;
- бизнесът – издаване и разпространение.

Цена за участие в Работилница за творческо писане:

- участие в група (до шест души) – 150 лв.
- участие в онлайн група (до шест души) – 120 лв.
- индивидуални занимания – 180 лв.

Записванията могат да се извършват на имейл holoterra.writing@abv.bg Начинът на заплащане ще бъде уточнен по имейл, след записване.
~~~~~~~~~
Водещ занятията е Philip Danchev – автор на сборниците с разкази „Щастливецът”, „И Рим остана свободен...”, „Сънят на Уробороса”, „Да победиш съдбата си”, както и на романа „Да бъде приключение”.