Още някои елементи от белетристиката

Преди време показахме как да изградим сюжет в развитие, като използваме протагонист, който има неустоима цел и множество конфликти. Освен това обаче има множество други елементи, които са част от изкуството на създаването на добра история, като всеки един от тях се върти по един или друг начин около героите (помните – героите са източникът). Нека разгледаме някои от тях.

Обстановка

Обстановката включва мястото и времето, в което се развива действието. Необходимо е да дадем представа на читателите къде и кога се намират героите. Действието във “Великият Гетсби” се развива в Лог Айлънд, Ню Йорк, през двадесетте години на миналия век, но обстановката дава още много други подробности. Обърнете внимание начина, по който Фицджералд изгражда вълшебството на дома на Гетсби:

“През летните нощи от къщата на съседа ми се чуваше музика. В сините му градини мъже и жени идваха и си отиваха като нощни пеперуди сред шепота, шампанското и звездите.”

А тук Фицджералд изгражда далеч не толкова бляскава сцена:

“Това е една долина от пепел – странно място, където пепелта расте като житото по нивите: образува хълмове, могили и фантастични градини; приема формите на къщи и комини и на извисяващ се нагоре пушек, и най-после с някакво свръхестествено усилие – на пепелявосиви хора, които се движат като в сумрак и бързо изчезват от погледа, като че ли се разпадат отново на прах, разтворени в пепеляви въздух.”

И в двата пасажа имаме доста ярко описание на обстановката. В първия пасаж е указано и времето, в което се развива действието, а малко след втория се казва, че е следобед. Тези уточнения не само ни дават представа кога и къде се намират героите, но също така усилват емоционалната ни обвързаност с книгата.

Някои истории съдържат множество обстановки, някои – доста малко. В разказа “Катедралата” например действието се развива в рамките на една нощ, единствено в къщата на разказвача. Независимо от това колко различни обстановки използвате, винаги ще искате да създадете у читателите си чувството, че се намират там, а това може да бъде направено най-добре чрез описание.

Описание

При описанието авторът рисува нещо в подробности, вместо само да го споменава. Вместо просто да напише “У Гетсби се чуваше музика и имаше гости” Фицджералд отива малко по-далеч, използвайки силата на описанието. Направено добре, описанието придава яркост на историята, която оживява в умовете на читателите. Вижте това описание от “Катедралата”:

“На пръв поглед очите му изглеждаха като очите на всеки друг човек, но взрете ли се по-внимателно, забелязвате, че те изглеждат малко по-различно. Твърде много белота в ирисите, а ябълките сякаш се въртяха в орбитите си без самият той да си дава сметка за това или да може да го спре. Смразяващо. Докато гледах лицето му, лявото око се приближи към носа, докато другото направи усилие да се задържи неподвижно.”

Едно от ключовите условия за добро описание е да бъдете конкретни. Всички цитирани по-горе примери създават визуално усещане. Обърнете внимание по какъв специфичен начин Карвър използва движението (или липсата му) за очите на слепия човек. Обикновено Карвър е доста лаконичен в описанията си, но когато е необходимо, знае много добре как да му придаде живот.

Друго ключово условие за добро описание, е да се направи препратка към сетивата. Всички примери по-горе са визуални, препращат към зрението, но другите сеетива също са от значение. В описанието на къщата Гетсби можем да “чуем” музиката и шепота насред нощта. В описанието на Фицджералд на пепелявата долина ние почти сме в състояние да усетим, да подушим и дори да вкусим пепелта и дима. След като прочетете този пасаж, ви се иска да вземете душ. Все едно самите ние сме карали през тази тъжна местност, което в известен смисъл е така, доколкото виждаме историята през гледната точка на Ник.

Гледната точка

Най-общо казано, гледната точка се отнася за това, кой разказва историята и какво знае това лице. Повечето литературни творби са разказани или от първо, или от трето лице. При гледната точка от първо лице, историята е разказана от някой от участващите в нея герои. Точно тази гледна точка е използвана както във “Великият Гетсби”, така и в разказа “Катедралата”.

Разказвачът от първо лице е ограничен от това, което мисли или наблюдава, точно както хората в реалния живот. Във “Великият Гетсби” навсякъде виждаме Джей през очите на Ник. Самият Ник обаче често пъти е затруднен да определи дали Гетсби е искрен или не, защото няма достъп до неговите мисли. Тъй като Гетсби е протагонистът в историята, този похват поставя няколко предизвикателства пред Фицджералд. Той трябва например да намери творчески начин да изкопчи информация за Гетсби, както когато Джордан разказва на Ник историята на Гетсби. (Все пак трябва да се отбележи, че в повечето случаи разказвачът от първо лице е и протагонистът в историята. В това отношение “Великият Гетсби” е нестандартен роман.)

При гледната точка от трето лице историята е разказана пряко от писателя, който не е герой в нея. Като пример може да се даде “За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей. Този похват дава някои свободи на автора по отношение на това, какво знае и какво не знае разказвачът. В някои истории разказвачът ще се ограничи единствено с мислите и наблюденията на един единствен герой, докато в други ще има достъп до мислите и наблюденията на множество герои, както е в “За кого бие камбаната”. В големия брой случаи, писателите избират кой вид гледна точка да използват и се придържат към нея до края, независимо дали става въпрос за гледна точка от първо лице или за някоя от вариациите на гледната точка от трето лице.

Как да разберете кой метод ще върши най-добра работа за вашата история? Това не е лесно решение. Често пъти, да се експериментира с различни гледни точки, за да се види, коя ще подхожда повече, е добро решение. Например, в “Катедралата” читателят печели много, като наблюдава историята през грубоватите очи на разказвача, но този подход не би бил толкова подходящ за “За кого бие камбаната”, защото Хемингуей има необходимост да се движи свободно между мислите на няколко различни героя.

Гледната точка е относително сложна за разбиране, но е важна, защото ще се отрази почти на всичко в историята ви.

Други елементи

Вече говорихме малко за диалога. Истории без диалог имат тенденцията да са плоски, скучни и твърде спокойни. Диалогът е добър начин за раздвижване на разказа, но е и силен инструмент за охарактеризиране. В най-добрия случай, диалогът звучи реалистично, но също така е достатъчно добре измайсторен, за да разкрие различни черти у всеки от героите, които говорят.

И тук идва звученето. Със сигурност сте забелязали как авторите, които разглеждахме използват езика по различен начин. Най-вероятно никога няма да сбъркате изречение написано от Реймънд Карвър с изречение от Френсис Скот Фицджералд. Това е така, защото писателите имат различно звучене в начина си на разказване.

Трябва да се стараете да развиете собствено звучене, което обикновено се постига като пишете по начина, който ви е най-близък. Разбира се, при гледната точка от първо лице, звученето трябва да съвпадне и с героя, който разказва.

Освен това има и други елементи, които влизат в изкуството на доброто художествено писане.В действителност, писането наподобява готвене. Използвате различни съставки, след което варите на бавен огън и разбърквате, докато историята ви стане толкова добра, колкото може да бъде. Сега вече всичко е въпрос на това, да отидете в кухнята си и да сготвите няколко чудесни истории.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/

Осем правила от Нийл Гайман

1. Пишете.

2. Изпробвайте различни думи и когато откриете подходящата - оставете я.

3. Завършете това, което пишете. Каквото и да правите, завършете го.

4. Оставете го да отлежи. После го прочетете, сякаш го виждате за първи път. Покажете написаното на приятели, чието мнение уважавате и които харесват жанра в който пишете.

5. Запомнете: когато хората ви казват, че нещо не е наред и не им допада, те почти винаги са прави. Когато обаче ви казват какво точно мислят, че не е наред и как точно да го поправите, те почти винаги грешат.

6. поправете го. Не забравяйте, че рано или късно, далеч преди написаното да е станало съвършено, ще трябва да го оставите каквото е, да продължите и да започнете да пишете следващото си произведение. Съвършенството е като гоненето на хоризонта. Просто продължете нататък.

7. Смете се на собствените си шеги.

8. Главното правило при писането е, че ако го правите с достатъчно увереност и убеденост, имате правото да правите каквото искате. (Това правило може би важи и за живота като цяло, но определено важи за писането.) Така че напишете вашата история така, както трябва да бъде написана. Напишете я честно и я разкажете колкото можете по-добре. Не мисля, че има други правила. Не и такива които си струват.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writerswrite.posterous.com/neil-gaimans-eight-rules-for-writing

Завършек на роман

Не:

1. В края не въвеждайте нови герои или сюжетни линии. Всяко появяване на нов герой в последните петдесет страници трябва поне да е било загатнато по-рано.

2. Недейте да описвате, размишлявате, обяснявате или философствате. Сведете описанията до минимум, но увеличете до максимум действието и конфликта. Вече сте заложили бомбите. Палете фитила и бягайте.

3. Не променяйте гласа, тона или отношението си. Завършекът ще звучи изкуствено, ако гласът на разказвача изведнъж започне да звучи различно от това, което е бил през няколкото десетки предходни страници.

4. Не използвайте трикове. Никакви завъртяни действия или завършеци. Искате да оставите добро окончателно впечатление. Не допускайте читателят да се почувства мамен или заблуден.

Да:

1. Създайте чувство за изненада. Тук е мястото да вмъкнете всички обрати и изненади. Читателите обичат, когато някоя дребна подробност, спомената по-рано, изиграе решителна роля в края.

2. Въвлечете читателите си дълбоко в развръзката. Накарайте го да се почувства толкова завладян, че да не може да остави романа ви и да отиде да спи, да работи или дори до тоалетната, преди да е научил какво се случва в края.

3. Решете основния конфликт. Не е необходимо да създавате хепи-енд, но накарайте читателя да се почувства облагороден, възвисен. Читателите обичат да се чувстват по този начин, а редакторите се стараят да им дадат това, което те жилаят.

4. Дайте изкупление на героя си. Няма значение колко грешки е направил в книгата, позволете на читателя (и на героя) да осъзнае, че накрая е направил това, което трябва.

5. Свържете всички важни нишки на повествованието. Всеки проблем, който сте вмъкнали в мислите на читателя трябва да получи решение, даже ако трябва да покажете, че героят ще го реши впоследствие, след края на книгата.

6. В последните си изречения вмъкнете препратки към началото. Когато достигнете края, се уверете, че елементите от развръзката ви сочат към началото. Просто създайте усещане, че последните ви думи връщат мислите на читателя към началото.


Джеймс В. Смит Джуниър

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writerswrite.posterous.com/how-to-end-your-novel  

Всяка история е търсене

Героите са критично важни за художествената литература. В действителност, те са най-важният елемент. Въпреки това, художествената литература не може да живее само от героите. Много други елементи влизат в изграждането на една история и един от тях е сюжетът. Ако героите са това, което ни кара да обичаме една история, сюжетът е онова, което ни кара да обръщаме страница след страница. Изграждането на сюжета е сложен въпрос и с лекота могат да бъдат представени множество идеи за него. Засега нека видим как самите герои могат да ни доведат до създаването на добър сюжет.

Протагонистът

Обикновено разказите имат по един главен герой или протагонист. Един единствен протагонист, защото за повечето хора е по-лесно да се идентифицират с един герой – да видят света през очите му и да потеглят на пътешествие с него. Да, има изключения от това правило; то съществува и в двете истории, които разглеждахме по-надолу: Джей Гетсби е протагонистът във “Великият Гетсби” (макар че там Ник е разказвачът) и неизвестният разказвач в “Катедралата”.

Колкото по-пълнокръвен е протагонистът в една история, толкова по-добре. Както най-успешните герои и хората в реалността, протагонистът не трябва да е нито добър, нито лош; той трябва да предизвиква симпатия, читателят трябва да го чувства като живо човешко същество, но протагонистът не трябва да е перфектен, което е сигурен път към скуката. Джей Гетсби и разказвачът от “Катедралата” отговарят напълно на тази рецепта. Въпреки че Гетсби е благовъзпитан и достоен мъж, той е пълен с недостатъци. Вманиачен е по омъжена жена – Дейзи – която не заслужава напълно надеждата и страстта, която влага към нея. Той също така лъже, за да повиши социалния си статус и сделките му не изглеждат напълно законни. Разказвачът от “Катедралата” е пълен с още повече слабости: тесногръд, без амбиции, посредствен и единствените му удоволствия са гледането на телевизия, пиенето и дрогата. Въпреки това той не е напълно антипатичен, особено когато започнем да откриваме скритото му желание да се измъкне от тези свои привички.

Желанието

Желанието е това, което движи протагониста. Често срещно е той да има едно основно желание, стремеж, страст, наречете го както искате. В действителност именно оттам се ражда сюжетът. През цялото време протагонистът се опитва да постигне това, към което се стреми, докато в края на историята успее или не успее да го получи. Наречете го търсене, подобно на всички онези пътешествия в търсене на нещо, извършени от героите в древните митове.

Джей Гетсби има много ясно желание – иска Дейзи Бюканън и посвещава целия си живот на това. То не намалява в нито един момент от книгата. Спечелва пари, за да впечатли Дейзи, построява голяма къща на видно място срещу нейната, така че да може да я държи под око, а и тя да вижда неговото състояние, сприятелява се с Ник, братовчедът на Дейзи, така че той да му урежда срещи с нея и т.н. Страстта на Гетсби по Дейзи фокусира ясно историята, което, както видяхме е съществен аспект от разказваческото умение. Това фокусиране може също така да направи една история по-лесна за писане. Като знаете своя протагонист и неговите желания, вече имате ясна представа, която да следвате.

Въпреки това, под желанието на протагониста, често се крие нещо повече от това, което се забелязва на пръв поглед. Читателят подозира, че Гетсби желае Дейзи защото тя представлява “високата класа” и “успехът”. Дълбоко в себе си Гетсби действително иска да бъде приет и почитан от елита, може би желае това повече, отколкото желае Дейзи. В известен смисъл, тя е средство за постигане на тази цел. Така че в литературата, зад желанието често се крие по-дълбок стремеж.

Дали това не прави нещата по-сложни отколкото трябва да бъдат? В действителност не. Напротив, това може да направи нещата по-лесни за описване. Трудно е да се изгради сюжет около някой, който се стреми към абстрактното желание за “класа” и “успех”. Как се постигат те? В тях няма нищо, което може да бъде уловено и да бъде описано. По-лесно е непосредственото желание да се представи като специфично и конкретно. Дейзи Бюканън върши чудесна работа като обект на желание в сюжета, като придава на стремежа на Гетсби човешко лице. Това е проста формула, която можете да следвате сами. Създайте един протагонист, придайте му специфично, конкретно желание и ако зад това желание има и други пластове, още по-добре, но придържайте протагониста към тази единствена, видима цел. Уверете се, че я желае страстно и я превърнете в безкрайно трудна за постигане от него.

Конфликт

Да предположим, че когато Гетсби среща Дейзи на чаша чай в къщата на Ник, че тя му каза, че винаги го е обичала и че веднага би изоставила съпруга си. Да предположим, че тя спази обещанието си и се премести при Гетсби още на следващия ден. Това би била страхотна новина за Джей Гетсби, но няма да има за какво да се захване историята. Ще липсва именно конфликтът. Без конфликт историята е обречена да бъде или твърде кратка, или твърде глупава, или и двете. Няма друг начин. Конфликтът е основополагащ.

“Великият Гетсби” съдържа множество конфликти. Да, Дейзи сякаш изпитва някакви чувства към Гетсби и бързо се сближава с него, но също така има зъл, отмъстителен съпруг, който и препречва пътя. Освен това Дейзи е достатъчно елитна за да признае, че съпругът й, колкото и да е груб, е от богата фамилия. Най-лошото е, че на Дейзи не й достига смелост и решителност, за да прекрати брака си. Без значение колко далеч отива Гетсби, за да я спечели – а той постига много – той води тежка борба. Тази трудност, този конфликт е едно от нещата, които правят историята толкова завладяваща. Не знаем дали Гетсби ще успее или не и това ни кара да продължаваме да четем нататък, страница след страница, за да разберем. Освен това, нищо не хвърля по-добре светлина върху един герой от една голяма борба.

Въпреки че един протагонист трябва да остане фокусиран върху едно единствено желание, няма ограничение за това колко конфликта могат да се пресекат с това желание. Колкото повече – толкова по-добре (поне за читателя). Вечният сблъсък между желанието и конфликта е част от онова, което превръща историята в драматична, заслужаваща да бъде прочетена, независимо дали тя е трагична, комична или нещо по средата.

Накрая, както конфликтът трябва да се появи, така трябва и да бъде решен. С други думи, в края на историята вашият протагонист трябва да е достигнал конкретната цел или да се е провалил. Не можете да завършите една история, като оставите читателите си да се почесват по главата и да се чудят какво се е случило. В края на краищата, когато читателят подхване една история го прави с ясното съзнание, че писателят ще завърши разказа, който разказва, а това означава решение, независимо добро или лошо.

Да приложим това на практика

Макар че изобщо не е просто да се изгради сюжетът на една история, това става по-лесно когато разберете как да сглобите в едно схемата протагонист – желание – конфликт. Да предположим, че искате да използвате Мария Риалто, която измислихме по-рано, като протагонист във вашата история. Добър начин да изградите сюжет е като си представите какво е най-голямото й желание. Нека да се върнем към предположението, че тя иска да си намери приятел и носи всеки ден различна книга, надявайки се някой да я заговори за нея. Така. Тя иска да намери приятел. Това е отлична цел. Виждате, че тя даже не е многопластова и въпреки това е много добра. Сега: какъв е конфликтът? Тя е изключително срамежлива. Тази черта на характера й определено представлява конфликт, защото е пряко и много силно препятствие към целта й да намери приятел. В действителност, твърде често най-силните конфликти са вътрешни, произлизат от характера на героя в противовес на външните конфликти, които представляват препятствия, външни за човека, като автомобилна катастрофа да речем.

Да си представим, че по-назад в историята Мария среща някого и двамата правят крачка към приятелство, но този човек се оказва побъркан, опасен, а за съжаление Мария е толкова заслепена от целта си да си намери приятел, че остава сляпа за неговите недъзи. Вече имате и външен конфликт (нейната заслепеност). Нищо от това не е добро за Мария, но е добро за историята. Ето че започва да се оформя завладяващ сюжет.

Оттук нататък сюжетът може да се развие в най-различни посоки. Може да имате представа за развитието още преди да започнете да пишете, но можете да започнете да пишете и да видите къде ще ви отведе пътят. Независимо по кой начин решите да процедирате, ще стане интересно, защото сте създали незабравим герой, после сте му създали непреодолимо желание и необходимия конфликт, за да измине целия път към една първокласна история.

Междувременно, не започнахте ли да се надявате нещата да завършат добре за Мария? Напълно е възможно вие вече да сте започнали да се притеснявате за нея.

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/

Разкриване на героите чрез показване

Надолу говорихме за разкриването на героите чрез разказване. Колкото и да е ефективен този метод, показването е още по-добро. “Да покажеш” означава да оставиш читателя насаме с героя, да оставиш читателя да “види” (да чуе, а понякога да докосне и дори да подуши) героите. По-голямата част от този подход може да бъде споделена с читателя чрез сцените: картини от думи, написани повече или по-малко “в реално време”. Представете си театрална сцена. Завесата се вдига и незабавно започваме да откриваме по нещо от героите, изобразени от актьорите в пиесата. Никой нито ни ги описва, нито ни разказва за тях. Ние просто гледаме, слушаме и ги опознаваме.

Има четири основни метода за показването на героите:

- действие

- говор

- външност

- мисли

Едно литературно произведение трябва да смесва и да нагажда един към друг тези методи.

Действие

Често пъти, действията са най-силният начин за разкриването на героите. Те може да представляват дребни неща като например начинът по който героят се отнася към муден касиер в магазин. В такава ситуация някои хора са търпеливи, докато други стават открито враждебни. Трети ще се оплакват с половин уста. Всеки реагира различно на обикновените случки във всекидневието.

В “Катедралата” научаваме за страстта за живот на Робърт от всички неща, които прави и които объркват очакванията на разказвача по отношение на слепите хора. Робърт пие Скоч и пълни пепелниците с угарки. Яде като за последно и “гледа” телевизия – той има не един, а два телевизора у дома си. Въпреки своя физически недостатък, Робърт поглъща света около себе си с удоволствие.

Действията могат да бъдат също така решителни постъпки, като например реакцията на хората в момент на криза. Тогава веднага си поличава кой е водач, кой е мрънкач, кой е помагач и т.н. Главните герои в една история най-вероятно ще бъдат изпитани в трудни ситуации. Именно тогава научаваме кои са те чрез това, което правят в такива моменти.

Разказвачът в “Катедралата” първоначално изглежда предпазлив, дори враждебен. Не е ясно дали е способен на щедрост, но преминава през нещо, което се оказва за него стресова ситуация – прекарването на една нощ със сляп човек в къщата. В края на разказа тази стресова ситуация е довела до промяна в поведението му. Докато наблюдаваме как затваря очи и хваща ръката на слепия човек, научаваме, че у него има много топлина и нежност.

Научаваме повечето неща за героите докато ги наблюдаваме как действат (въздействат и взаимодействат). Какво правят и как го правят? Какво не правят? Показването на действието е най-близо до обективната информация за героите. В резултат, често е излишно да ни се разказва нещо за тях.

Реч

Речта се отнася до това, което героите казват, техния диалог. Също както и с действието, показването на характерните черти на героите чрез диалога е много по-динамично, отколкото когато ни бъде разказано, много по-интересно е за читателя да открие сам някои особености на героите, вместо направо да му бъдат казани. Да не говорим че чрез диалога могат да бъдат изразени неща като напрежение между участниците в диалога, симпатия или някакво друго чувство.

Външност

Външността засяга всяка отделна страна от физическия облик на героя. Разказвачът често говори за външността на героите, като по този начин тя може да бъде отнесена към “разказването”. Външността обаче също спада и към “показването”, защото тя буквално ни показва как изглежда героят. Физическият облик на героя може също така да бъде разширен и с неговите жестове. Въпреки това авторите трябва да са внимателни да не се осланят прекомерно на физическото описание. То често ни дава само бегла представа за даденото лице, също както корицата ни дава само бегла представа за съдържанието на една книга.

Мисли

В художествената литература често имаме достъп до мислите на някои от героите. Очевидно, най-добрият начин да разберем какъв е един герой е да уловим част от неговите размишления. В мислите си, героите често разкриват неща, които никога не биха разкрили пред друг герой, а това придава допълнителна сила на този похват.

Научете се да показвате

Изглежда ви прекалено трудно? Струва ви се, че това е техника, която е твърде сложна за вас? Глупости! Нека видим колко лесно е за постигане.

Да се върнем на нашата героиня Мария Риалто. Ако си я представите на автобусната спирка, четяща различна книга всеки ден, вие вече започвате да я разкривате чрез нейните действия. Чака на спирката. Чете книга. Всеки ден книгата е различна. Това са действия. В действителност, всяко от тези действия я разкрива по малко, но можете да покажете Мария още по-ясно. Можете да опишете нейната външност като й придадете бляскава черна коса, снажна стойка и стилни дрехи. Може би дори се облича секси, но поведението й е по-скоро затворено? Това е интересно, защото изгражда противоречие. Изглежда, че Мария започва да се превръща в пълнокръвен герой. Ако някой друг герой я поздрави със: “Здравейте!”, може да накарате Мария да проговори, а това със сигурност ще ни открие още нещо за нея, независимо какво отвръща. Ако е само едно сухо “Привет!”, след което отново се върне към книгата си, това е едно; ако обаче остави книгата настрана и отговори: “О, радвам се да ви видя”, това е друго. Забелязвате вече, че много действия биват представени външността и диалога.

Изборът да носи сексапилни дрехи е действие, също както решението да продължи да чете или да остави книгата. Ако случаен минувач й подхвърли нещо похотливо, ние ще научим много от начина, по който тя ще отвърне. Ами ако пристигащият автобус свърне рязко, за да избегне котка, след което тръгне за момент към хората на спирката, какво ще направи тя?

Виждате ли, действително не е толкова сложно да бъдат показани героите и правейки го, ще им придадете живот, като ги превърнете в пълнокръвни образи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

По материали от: http://www.barnesandnoble.com/