Пряка,
непряка и полупряка реч
Когато
говорещият(пишещият) предава чужда реч, той може да постъпи по два начина:
1. Точно да предаде
чуждата реч, т.е. да я цитира.
2. Да предаде
чуждата реч със свои думи.
В първия случай
говорим за пряка реч, а във втория – за непряка реч. Чрез пряка
реч думите се предават дословно, без никакво изменение. Такава пряка реч се
среща най-често в диалога на художествените произведения или в разговорната
практика:
– Как си?
– Благодаря, добре.
– Утре ще ходим ли на
дискотека?
– Ако ме пуснат.
Понякога авторът,
предавайки дословно чуждите думи, пояснява със свои (авторови) думи кой е
произнесъл репликите, как, кога, къде и т.н. В такъв случай, ако пряката реч
синтактически не е свързана с авторската реч, предходните думи на автора
завършват с точка:
Момъкът продължаваше да си тананика.
– Името, името? Как ти беше
името?
– Андрешко.
При пряка реч, синтактически свързана с авторската реч, са възможни три
случая:
А) След авторската
реч, когато предхожда пряката и завършва с глагол за съобщение, се пише
двоеточие. Пряката реч се пише на нов ред с главна буква, като всяка нова
реплика се предхожда от тире:
Той се спря сред стаята, изгледа Стояна тъй навъсено, че
очите му се скриха зад веждите, и каза:
– И ти искаш да ти дам селяха
си? Ти, хлапе вчерашно ... Не, трябва ми той на мене.
Б) Авторската реч,
когато се намира след пряката, се пише на същия ред, започва с малка буква и
след нея се пише точка. Пряката и авторската реч се отделят с тире. Според вида
на изречението в пряката реч в края му може да се постави необходимият
препинателен знак (въпросителна, удивителна, многоточие):
– Леле, горо, майко мила! – провикна
се той.
В) Когато
авторската реч се намира между частите на пряката реч, възможни са два случая:
* Пряката реч
представлява самостоятелни изречения. Тя започва на нов ред с главна буква и се
въвежда с тире. Авторската реч се въвежда с тире, започва с малка буква и
завършва с точка. След авторската реч се поставя тире, а пряката реч продължава
с главна буква:
– Леле, горо, майко мила! –
провикна се той. – Де са старите войводи, де са старите юнаци!
* Авторската реч
разделя изречението от пряката реч. Авторовите думи се отделят от двете страни
с тирета и започват с малка буква:
– Аз дойдох – прекъсна ме той
– не по своя работа.
Забележка. Ако между двете части
на пряката реч, разкъсани от авторската, стои запетая, тя се поставя след авторската,
пред тирето:
- Слушай, Стоене – той заговори по-меко, но решително,
- утре тръгвам с тебе. (Сравни: “Слушай, Стоене, утре тръгвам с тебе.”)
Г) Авторската
реч, представляваща сложно изречение, може да бъде разделена от пряката реч.
Първата част от авторската реч започва на нов ред, с главна буква и завършва с
двоеточие, а втората част се отделя с тире, започва с малка буква и завършва с
двоеточие. Пряката реч продължава с главна буква и се отделя от авторската с
тире:
Когато сутрин станеше и по стар навик погледнеше небето,
той не казваше както преди:
– Ех, че време ли е, момчета!
Пак ще се къпе в човешки пот майката земя – ами бавно и с въздишка речеше: –
Тежък ден ще бъде тоя, може и да вали. Човек не трябва всякога да вярва на
утрото.
Когато пряката реч
е във вид на отделна реплика и заема място между авторската реч, се
огражда с кавички. Възможни са три варианта при подреждане на синтактично
свързани пряка и авторска реч:
А) Авторската реч
предхожда пряката. В края на авторската реч се поставя двоеточие. Пряката реч
се пише на същия ред, започва с главна буква и се огражда с кавички.
Препинателният знак за край се поставя вътре в кавичките:
Огнянов си помисли: “Да имаш милост към немилостивите е
така подло, както и да я очакваш от тях.”
Б) Авторската реч
се намира след пряката. Пряката реч започва с главна буква и се огражда с
кавички. Авторската реч се отделя с тире, започва и малка буква и завършва с
точка:
“Дали не са ме усетили?“ – помисли си той.
В) Авторската реч
се намира между пряката. Пряката реч се огражда с кавички, а вмъкнатата в нея
авторска реч – със запетаи и тирета. Авторската реч започва с малка буква и
завършва със запетая (точка и запетая) или точка:
“Жени тук, сред Джендемите, помисли си той; и това е
добра плячка!”
Ако след авторската
реч е поставена точка, следващата я пряка реч започва с главна буква:
“Виж ти! – казва си той и поклаща глава. – Виж каква била
работата.”
“Не игла, помисли си пак Шибил и въздъхна. Нож може да
държи тъй в устата си (...)!”
Забележка. При авторска реч,
отделена с тирета, е възможно и да няма препинателен знак:
“И вълчета има! – викнаха децата – в чувала са!”
Непряката реч се оформя пунктуационно както авторската. Тогава обикновено думите на
автора съставят главното изречение, а чуждите думи – подчинено допълнително:
|
Пряка реч:
|
Непряка реч:
|
|
Той въздъхна:
- Никак не съм
добре.
|
Той каза с
въздишка, че не е добре.
|
|
Мария попита:
- Ще дойдеш ли
утре?
|
Мария попита дали
ще дойдеш утре.
|
|
Майка му каза:
- Отивай на
училище!
|
Майка му каза да
отива на училище.
|
В художествените
произведения съществува и т. нар. полупряка реч. При нея авторът навлиза в
мислите и чувствата на героя и говори от негово име, без да го цитира.
Полупряката реч се оформя пунктуационно като непряката и авторската:
След това заговориха за наема. По време на разговора
всеки откри по нещо от своя личен живот. Жената била вдовица и получавала малка
пенсия. Помагала си с наема от стаята. Мъжът й умрял преди няколко години.
Шибил я гледаше учуден. Какъв ще е тоя дявол?
~~~~~~~~~
Източник: http://kameliaangelova.blogspot.bg/2014/05/blog-post_12.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар