петък, 13 декември 2013 г.

Съветите на Хелън Дънмор









Авторът Хелън Дънмор
Писателката Хелън Дънмор



1. Приключвай с писането за деня тогава, когато все още ти се иска да продължиш.

2. Вслушвай се в това, което си написал. Груб ритъм в диалога или в някой пасаж може да означава, че не си разбрал напълно героите си, за да пишеш от тяхно име.


3. Прочетете писмата на Кийтс.


4. Четете, пренаписвайте, четете, пренаписвайте. Ако продължава да не се получава, изхвърлете го. Усещането е приятно, а и не ви трябва да се заривате в труповете на разкази и истории, които имат всичко друго, но не и живот.


5. Учете поемите със сърцето си.


6. Свържете се с професионални организации, които следят за колективните авторски права.


7. Проблем с даден пасаж или сцена често се избистря, когато излезете да се поразходите.


8. Ако се страхуваш от това, че грижите по децата и домакинството ще пречат на писането ти, спомни си за Джеймс Греъм Балард.


9. Не се притеснявай за бъдещите поколения. както е отбелязал Ларкин, единственото, което ще ни надживее, е любовта.

Share

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Осем съвета за писане от Паулу Коелю







За увереността: не можете да продадете следващата си книга, като омаловажавате предишната. Гордейте се с това, което сте постигнали.

За вярата: вярвайте на читателите, не се старайте да описвате твърде нещата. Загатнете ги, а те сами ще запълнят останалото чрез своето собствено въображение.

За опита: не можете да създадете нещо от нищо. Когато пишете книга, използвайте личния си опит.

За критиката: някои писатели се стараят да се харесат на колегите си, искат да бъдат “признати”. Това показва единствено несигурност, нищо друго, моля ви, забравете за това. Трябва да се грижите за това, да споделите душата си, а не да се харесате на другите писатели.

За бележките: ако искате да уловите идеите, сте загубени. Ще се окажете откъснати от чувствата и ще забравите да живеете собствения си живот. Ще бъдете наблюдател, а не човешко същество, което живее своя живот. Забравете за воденето на бележки. Това, което е важно, ще остане, останалото така или иначе ще си отиде.

За проучването: ако претрупате книгата си с твърде много проучване ще станете скучен и на себе си, и на другите. Книгите не са, за да покажете колко сте интелигентен, а да изразите душата си.

За писането: пиша книгата, която иска да бъде написана. Зад първото изречение съществува нишка, която ви води до последното.

За стила: не се опитвайте да осъвременявате разказването. Разкажете добра история, това е вълшебство. Срещам хора, които се стараят твърде да работят над стила си, търсейки различни начини да кажат едно и също. Това е като модата: стилът е дрехата, но дрехата не определя това, което е под нея.
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://paulocoelhoblog.com/2012/06/21/tips-for-writing/

Share

събота, 12 октомври 2013 г.

Единадесет правила за писане от Елмор Ленард








По принцип съм на мнение, че донякъде е полезно да се прочетат различни съвети за писане. Някои от тях може да бъдат полезни. Но понякога, при цялото ми уважение и с извинение, се питам: "Този ебава ли се?"




1. Никога не започвайте с времето. Ако го правите, само за да създадете атмосфера и няма реакция от страна на героя спрямо времето, няма да стигнете далеч. Читателят е склонен да прескочи напред, за да потърси героите. Разбира се, има и изключения. Ако сте Бари Лопез, който може да опише снега по повече начини от един ескимос, както го прави в своя роман “Арктически мечти”, можете да описвате времето както намерите за добре.

2. Избягвайте пролозите. Те могат да бъдат скучни, особено ако прологът следва въведение, което е напред във времето на действието. Те обаче се срещат предимно в нехудожествената литература. Прологът в романа е ретроспекция и можете да го вместите където пожелаете. В “Благодатният четвъртък” на Стайнбек има пролог, но всичко е наред, защото един от героите обобщава всичките ми правила. Той казва: “Харесвам много разговори в книгите и не обичам някой да ми казва как изглежда героят. Искам да си представя как изглежда героя от това, как приказва.”

3. Никога не използвайте друг глагол освен “каза”, за да придвижвате диалога. Диалогът принадлежи на героя, а глаголът е навряният в него нос на писателя. “Каза” все пак е далеч не толкова натрапчиво, колкото всичките “измърмори”, “ахна”, “предупреди”, “излъга”. Веднъж попаднах на диалог у Мери Макарти, в който тя бе използвала “декларира”. Това почти ме накара да спра да чета и да се хвана за речника.

4. Никога не използвайте наречие, за да изтъкнете глагола “каза”... поучи той сериозно. Да използвате наречие по такъв начин (или по какъвто и да било друг начин) е смъртен грях. По този начин писателят се излага сериозно, като използва дума, която разсейва и нарушава ритъма на разговора. В един от моите книги има герой, който казва колко обичал да пише исторически романи, пълни с насилие и наречия.

5. Дръжте удивителните си под контрол. Имате право на не повече от две или три на то хиляди думи проза. Ако имате навика да си играете с удивителните както го прави Том Уулф, мможете да ги хвърляте с шепи.

6. Никога не използвайте думите “изведнъж” или “изневиделица”. Това правило няма нужда от обяснение. Забелязал съм, че писателите, които използват “изведнъж” имат склонност да контролират по-слабо използването на удивителни.

7. Използвайте диалектните думи умерено. Започнете ли веднъж да изписвате в диалозите думите фонетично, няма да можете да спрете. Обърнете внимание как Ани Прулкс улавя колорита на изговора в Уайоминг в нейния сборник с разкази “Близко разстояние”.

8. Избягвайте подробните описания на героите, както го е правил Стайнбек. Как изглежда момичето в “Хълмове като бели слонове” на Хемингуей? “Тя свали шапката си и я сложи на масата” е единственото описание на герой в цялата история.

9. Не навлизайте в много подробности, описвайки места и предмети, освен ако не сте Маргарет Атууд и умеете да описвате сцените с много живописен език. Не ви трябват описания, които превръщат действието в замръзнал кадър.

10. Старайте се да изхвърляте частите, които читателите имат склонност да прескачат. Помислете какво пропускате, когато четете роман: дълги абзаци, в които има твърде много думи.

11. Най-важното ми правило обединява предните десет: ако звучи като писано, го пренаписвам.
~~~~~~~~~~~~~~~
Изпочник: http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-11-october-elmore-leonard

Share

понеделник, 12 август 2013 г.

Най-добрите идеи, които бих могла да дам

Десет съвета за творческо писане от Сю Монк Кид


1. Наблюдавайте. Искрено вярвам, че качеството на писателската работа има пряка връзка със степента на вниманието, което отделя на нещата около себе си. Непрекъснато се налага да си напомням, че трябва да изживявам миговете си с включени антени. Понякога, като упражнение по писане, се разхождам и наблюдавам. Наистина се опитвам да видя нещата край себе си с други очи, да открия ново значение у тях или различен начин, по който да ги опиша. За целта си представям, че съм за първи път на земята, че току-що съм излязла от космическия си кораб и това ми помага. Как един марсианец би описал чадър? Зъболекарска машина? Манатарка? Всеки път, когато умът ми се измъкне от обичайния за него начин на мислене, писането ми се подобрява. Сякаш приемам нещата по друг начин, като подарък от музите ми. Както е казал композиторът Джон Кейдж: “Опитвам се да не съм на “ти” с нещата, които върша”. Точно така го чувствам.

2. Питайте се: “Какво иска героят ми?” За мен това е единственият и най-важен въпрос, който човек трябва да си зададе, когато пише роман. Необходимо ми е главният ми герой много силно да иска нещо и трябва да разбера напълно какво е то. Именно заради това въпросното нещо ще се превърне в движещата сила в книгата. Всичко произтича от него – кой е героят, сюжетът, конфликтът, повечето от движещите моменти в историята.

3. Стигнете до извора на реката. Така, както го виждам, истинските извори на творческия ни живот лежат дълбоко в нас. Това е мястото, в което се подхранват образите, мислите и чувствата придобиват значение, сънищата добиват живот и душите говорят. Някои го наричат “Несъзнателното”, матрицата или изворът на Психея. Аз си го представям като подземна река и – поне за мен – водата е съставена от нашият личен Гений. Опитвам се да копая на различни места и да спусна ведрото си вътре. Именно затова записвам повечето от сънищата си. Те може понякога и да са объркани, но от тях почти винаги се ражда нещо ценно. Също така изрязвам снимки от различни списания, които отговарят на идеята ми за историята, която искам да напиша. По този начин те се превръщат в нещо като сториборд на романа ми. Има хиляди начини да се потопим в тази река.

4. Вземете третото нещо. Когато стане въпрос за творчески идеи, хората често ми казват да пиша за първото нещо, което ми хрумне. Има мъдрост в това. нерядко човек трябва да се придържа към това, което му нашепват първоначалните инстинкти, но когато става въпрос за писане, открих, че първото нещо не е онова, което работи по вълшебен начин, а третото. Първоначалната идея, която ми хрумне, отприщва въображението ми. Същото се получава и с второто. Опитвам се да задържа тези често противоречащи си идеи, но ако не успея, често пъти от тях се ражда трета идея, която е по-добра и от двете.

5. Позволете си да пишете лошо. Мога да напиша някои неща ужасно зле. Всеки път, когато започвам книга, разказ, параграф или дори изречение, се улавям, че пиша лошо, но си давам пълното право да пиша зле, а това ми дава свобода. Перфекционизмът убива духа и възможността да пиша бързо за нещата, които са в главата ми. Когато спра да си налагам да пиша добре, писането ми само се подобрява и нерядко се получава чудесно.

6. Размотавайте се. Зная, че този съвет едва ли се ползва с голямо одобрение, но ако се замислите, той ни казва да прекарваме известно време без да работим. Вярвам в усиления труд, но също така вярвам и в това, че понякога писането ми страда от липса на размотаване. Старая се да отида на брега на езерото всяка сутрин и да поседя там, гледайки как духа вятърът. Не мога да ви кажа защо това е важно за моето писане, но е така. Може би защото въображението се нуждае от малко време без натиск, за да поиграе с някой образ, да се пошляе на воля. А може би просто мозъкът се нуждае от почивка, от глътка въздух за себе си. Чувала съм, че на Айнщайн му хрумвали най-добрите идеи не докато работел, а докато се бръснел. Може би има нещо във всичко това.

7. Бродете из дебрите на късмета. Един ден разбрах, че повечето автори, включително и аз, се губим в стремежа си да бъдем твърде добри в писането си. Сключих своеобразен договор със себе си да внимавам, когато това което пиша ми налага да подходя по-смело. Най-добрият стил изисква понякога дързост. Погледнете своята идея и се запитайте как можете да я направите по-мащабна. Всеки път, когато завърша дадена глава, я прочитам, като се старая да видя местата, в които съм го давала страхливо и съм пропускала да вмъкна малко дързост.

8. Вярвайте в себе си, но се вслушвайте в другите (или поне в някои от тях). като начинаещ писател, трябваше да се науча да вярвам на собствените си инстинкти, но същевременно да взимам под внимание доверени читатели, за нещата, които ми подаваха невидяни истини. Научих се как да се откъсвам от работата си, за да чувам действително това, което ми казват, в съветите и критиките, да погледна работата си през техните очи. Не е лесно, но с течение на времето се научих да задържам истинските си импулси в книгите си, но и да преразглеждам частите, които наистина не бяха добри. Постепенно станах безцеремонна в това, да режа творбите си.

9. Бързайте бавно. Стремежът да поддържам темпото и интереса в историите си ме държи будна през нощта. Ужасявам се, когато се случи да седна в самолета до някого, който чете някой от моите романи и да видя как поглежда колко страници му остават. Искам да хвана читателя, така че никога дори да не му минава през ума да погледне колко му остава. Често пъти интересът се губи, защото темпото се е забавило. Два – три параграфа с описания са повече от достатъчни, за да придадат необходимото настроение. Друг път интересът чезне, защото действието се развива толкова бързо, че читателят не може да вникне във вътрешни свят и живота на героя. Обичам, когато историите бързат бавно. Искам да напредвам динамично, но същевременно да изследвам героите си.

10. Открийте символичната сърцевина на книгата си (или я оставете тя да ви открие). Под това имам предвид да проверите дали няма някаква мощна и привлекателна картина, която да задълбава в сърцевината на историята, като води до по-дълбоки прозрения. Често те се пораждат от героя и обстановката. Само че най-лошото е това да се налага насилствено в една история. Това значение, тази сърцевина трябва да се развива по естествен път, спокойно. Просто казвам, че трябва да опитате да го забележите. Сърцевината на книгата ви ще ви намери, ако я оставите да го направи.
~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-12-august-sue-monk-kidd
~~~~~~~~~~~~~~~
http://goo.gl/DS0VH
https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev
http://goo.gl/tKxGD7

Share

петък, 2 август 2013 г.

Десет съвета за писане от Роуз Тремейн

 


1. Забравете правилото: "Пишете за това, което знаете". Намерете област, която не познавате, но ви е интересна и пишете за нея. Това ще увеличи познанието ви за света.

2. Въпреки това не забравяйте, че във вашия живот лежи зрънцето, което ще подхрани въображението ви. Само не се отдавайте на автобиографични романи.

3. Никога не бъдете доволни от първия си ръкопис. В действителност, никога не бъдете доволни от работата си, докато не сте сигурни, че сте дали най-доброто, на което сте способни.

4. Вслушвайте се в критиките и предпочитанията на вашите доверени "първи читатели".

5. Когато се появи идея, посветете й известно време в тишина. Едновременно със събирането на информация, си позволявате да помечтаете за идеята си.

6. Когато планирате романа си, не планирайте края. Той трябва да се появи от събитията, които са го предшествали.

7. Уважавайте начина, по който героите се променят след като натрупат петдесетина страници живот. Прегледайте плана си и помислете дали не трябва да промените нещо с оглед на това.

8. Ако пишете исторически роман, не взимайте като герои реално съществували личности. Това ще превърне книгата ви в биографична и ще препрати хората към историческите трудове.

9. Учете се от киното. Бъдете икономични в описанията си. Измъкнете съществените детайли от цялото.

10. Не започвайте книгата си когато усетите, че искате да я започнете, а задръжте още малко.
~~~~~~~~~~~~~~~
http://goo.gl/DS0VH
https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev

Share

сряда, 10 юли 2013 г.

Писателски блокаж или изящното изкуство на отлагането




"Писателски блокаж? Не, не, не. Наричам го изящното изкуство на отлагането."

~~~~~~~~~~~~~~~
Източник: http://writerswrite.co.za/writers-block-and-the-fine-art-of-procrastination

~~~~~~~~~~~~~~~

              В романа на Карлос Руиз Сафон "Играта на ангела", неговият герой - Дейвид, писател от занаята с нов асистент - Изабела, казва следното:

            "Една от първите хитрини на професионалния писател, които Изабела научи от мен, беше изкуството на отлагането. Всеки ветеран от занаята знае, че всяка дейност, от остренето на молива до подреждането на мислите от деня е по-важно от това, да седнеш на бюрото си и да започнеш да изстискваш ума си."

            От всичките ми писателски умения, мисля, че отлагането е най-добре развито. Наистина съм съвършен в това изкуство. Тази седмица направих следното:

            1. Преподредих проучването си. Отново.
            2. Почистих печката с четка за зъби.
            3. Старателно разресвах косата си преди да взема децата от училище.
            4. Отсях и прибрах отново парченцата от разбърканите им пъзели.
            5. Рових се в интернет. Можете да го наречете проучване.
            6. Правих чай. Този номер е с две страни: гарантира взимането на баня.
            7. Зяпах дъската с профилите на героите ми.
            8. Почистих си клавиатурата с клечка за уши.
            9. Разлиствах стари списания. Това също може да се нарече проучване.
            10. Наблюдавах зайците. Имам няколко в градината си. Също може да мине за проучване. Не че имам намерение да пиша книга за зайци, но кой знае?

            Или разбира се, можете да напишете статийка за отлагането, а това прилича на работа, защото поне пиша отново. Никакви зайци! Никакъв Гугъл! (Изключвам си рутера, когато стане наистина зле.) Никакъв чай!

            Стивън Кинг казва, че никога не спира да пише, дори когато е в банята. Не съм опитвала това. Нора Робъртс казва да намерим някого да убием (герой, има предвид герой), а Рей Бредбъри казва, че пропадаш само ако спреш. Така че предполагам всички продължаваме да пишем, но можете да споделите надолу любимите си начини за отлагане. Винаги търся нови идеи.

Мия Бота
~~~~~~~~~~~~~~~
http://goo.gl/tVdNe
https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev

Share

неделя, 23 юни 2013 г.

Съветите за писане на Джефри Арчър





Както винаги, с много от съветите за творческо писане не съм съгласен, както пък в немалко неща има смисъл. Всичко винаги е спорно и за различните хора са приемливи различни неща и подходи, но е добре да се видят, за да може всеки да си направи изводи за себе си.

1. Освободете си време. Решете кога ще пишете. Не бъдете небрежни, като го правите само от време на време, когато ви е удобно. не си мислете, че можете да напишете роман след тежък ден в работата. Това е обида а професионалните писатели, които вършат само това през цялото си време.

2. Бъдете дисциплинирани. Аз например, пиша от шест до осем, от десет до дванадесет, от четиринадесет до шестнадесет и от осемнадесет до двадесет часа. Спазвам този график за четиридесет – петдесет дена, след което си давам почивка и се връщам към текста след месец.

3. Пишете за това, което знаете. Не пишете за вампири, магьосници или призраци, защото са модерни. Джейн Остин е писала аз семейния живот в малко селце и ни е оставила шест от най-великите романи, писани някога.

4. Разхождайте се на въздух. Правя дълги разходки между часовете си за писане поради две причини: физическа и умствена. самият сюжет ще се нареди в мислите ви докато се разхождате, което не може да стане, докато пишете.

5. Пренаписвайте по няколко пъти. Не си мислете, че първият ръкопис е този, който ще бъде публикуван. Последния ми роман – “Греховете на бащата” – го пренаписах четиринадесет пъти и ми отне приблизително хиляда часа.

6.Бъдете гъвкави. Ако сте написали текста си наполовина и ви хрумне нещо по-добро, не се страхувайте да го вмъкнете или дори да промените изцяло историята си.

7. Търсете мнения от професионалисти. Когато искате мнение за това, което приемате за окончателен ръкопис, го потърсете от професионален редактор, агент или някой, който не познавате, дори като трета страна. Не търсете мнението на съпругата, съпруга, партньора, любовницата си или на някой близък приятел. Те ще ви излъжат.

8. Четете великите. Четенето на великите романисти е незаменимо и вместо само да се наслаждавате на умението им, мислете внимателно как те са го постигнали. дали отделят цели страници за описания, дали се движат през сюжета бързо, по какъв начин ви карат да продължите да четете? Всичко е там, пред вас, стига да наблюдавате внимателно, така че поне като го опитвате да го правите, ще анализирате как успешните автори са го постигали в миналото.

9. Влезте във форма. Ако тялото ви е развалина – твърде много пиене, купони, будуване посред нощ – как очаквате написаното да не е пиянско, безсмислено и уморено?

10. Не се предавайте. Първият ми роман – “Нито пени повече, нито пени по-малко” – беше отхвърлен от четиринадесет издателства и най-накрая получи аванс от три хиляди долара. За първата си година продаде само три хиляди бройки. Много рядко се среща първият роман да е бестселър.


~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writerswrite1.wordpress.com/2013/04/15/literary-birthday-15-april-jeffrey-archer/


~~~~~~~~~~~~~~~
http://goo.gl/tVdNe
http://malkiatprintz.blogspot.com/
https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev

Share

петък, 7 юни 2013 г.

Десет съвета за творческо писане, които бих пренебрегнал

Понякога сред съветите за писане, които дават различни преподаватели по творческо писане има такива, които са крайно ограничени и никога не бих използвал. Преведох десетте съвета по-долу, дадени от двама "експерти", само за да се види разликата между тези идеи, които наистина си струват и онези, които могат само да спънат някого в писането му.

~~~~~~~~~~~~~~~


"1. Агентите и редакторите трябва да могат да категоризират романа ви, така че се убедете, че знаете в какъв жанр попада той.

2. Романите днес са повече от всякога подобни на филми. Историята ви трябва да има предизвикателна, добре организирана интрига. Поработете усилено, за да направите историята си драматична и оригинална.

3. Водещата фигура в историята ви трябва да предизвиква симпатии. За да се справите с това, изградете у нея четирите характеристики: смелост, добродетелност, чар и компетентност.

4. Противоположната на водещата ви фигура трябва да е убедена в правотата на целите си, така, както и самата водеща фигура. Още повече, че не е необходимо противоположната фигура да е зъл човек.

5. Агентите и редакторите може да отхвърлят ръкописа ви само защото дължината му не е подходяща за този жанр. Проучете подходящата дължина за ръкописа си.

6. За да направите водещата си фигура още по-пълнокръвна и да придадете на историята си плътност, вмъкнете водещата фугира във второстепенна сюжетна линия - по-малка цел, която да преследва, докато се стреми към основната.

7. Читателите обичат изненадите. Изградете три съществени изненади на правилните места в историята си: в края на първата четвърт, по средата и в края на третата четвърт.

8. Когато изграждате края на историята си решете първо по-маловажните сюжетни проблеми а после - основният и най-накрая - романтичната линия, ако имате такава.

9. Всяка част от романа ви трябва да има определен герой от чиято гледна точка е написана частта. Използвайте гледни точки за всички части на романа си.

10. Принципно, всичките ви романи трябва да бъдат написани в действена форма. Използвайте преразказ само за да свържете частите, да отразите светски събития, да свиете времето в което не се случва нещо съществено или за да се фокусирате върху емоциите вместо върху действието."

~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://themarshallplan.net/tenvitalnovelwritingtips.htm

Share

сряда, 5 юни 2013 г.

Ник Риърдън за писането








За писането:

Казвам на начинаещите писатели, че трябва да откриете, че ТРЯБВА да пишете. Ще разберете, когато го откриете, защото тематиката няма да ви остави на мира.не е достатъчно да пишете само защото си мислите, че би било добре да бъдете издаден. Трябва да сте отдадени на писането, иначе, каквото и друго да правите, то няма никакво значение.

Първото нещо, което е необходимо на начинаещия писател е ментор, който вярва в неговите възможности. Така че не се притеснявайте да потърсите помощ. Намерете учител, окйто уважавате.

Второ, четете много! Четете всичко до което успеете да се доберете.Ще откриете майсторството на писането като се потопявате в различни стилове, звучене и структуриране на автори, които са го правили преди вас.

Трето, пишете всеки ден. Водете си дневник. Записвайте си интересни истории, които сте чули. Правете описания на хора, които срещате. Няма голямо значение какво пишете, но трябва да поддържате практиката си. Писането е като с порт: ставате по-добър, когато се упражнявате. Ако не го правите, "мускулите" на писането атрофират.

Четвърто, писателският блокаж. Почти винаги се случва защото не сте планирали предварително как ще се развие историята ви още преди да започнете да пишете.Направете си пътна карта. Изградете структурата на сюжета, така че да знаете накъде води всяка глава. не е необходимо да е много подробно, винаги можете да правите промени, но ако планирате предварително, ще намалите времео през което ще седите втренчен в белия екран.

И последно: не се обезкуражавайте. Писането на книга винаги е тежка работа. Много по-лесно е да се мисли за нови идеи. Ще стигнете до средата на ръкописа си и ще си кажете: "О, това е много сложно! Ще започна нова книга вместо тази, която ще бъде по-лесна." НЕ ГО ПРАВЕТЕ! Тази нова книга по никакъв начин няма да е по-лесна. Стегнете се и довършете. не се безпокойте за грешките в първия си ръкопис. Завършете го и СЛЕД ТОВА се върнете да го редактирате. Когато дойде време да изпратите ръкописа си на издателствата, помнете, че отхвърлянията са част от пътя и боли. Номерът е да продължите да го изпращате на други издателства Ако искате облепете стаята си с писмата с откази, но не се предавайте.

И пет съвета за сюжета:

5. Не пишете частите, които читателят така или иначе ще прескочи. Писателите, особено начинаещите имат склонност да прекаляват с обясненията-

4. Правете разлика между тайнственост и объркване. Добре е да да карате читателя си да гадае, не е добре да го карате да се чувства объркан.

3. Движете се! Докато не разберем проблема, не се интересуваме от подробностите. Карайте по същество.

2. Определете моралната дилема, която движи романа. Успешният роман ще преследва читателя, защото защото засяга някаква етична или морална дилема, която кара читателя да се пита как би постъпил на мястото на героя.

1. Протагонистът трябва да оказва влияние, за да реши проблема, докато антагонистът трябва да оказва влиянае, за да прекрати решаването на проблема.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-5-june-rick-riordan

Share

сряда, 29 май 2013 г.

Още няколко съвета за писатели








            Няколко извадки от: “Съвети за писатели; компилация от цитати, анекдоти и писателска мъдрост от ослепителен списък литературни светила”, издадена през 1999 г.

            “Завърши деня си преди да започнеш следващия и постави солидна стена от сън между двата. не можеш да направиш това с въздържаност.” – Ралф Уолдо Емерсън

            “Започни с една индивидуалност и ще откриеш, че си създал типаж. Започни с типаж и ще откриеш, че не си създал нищо.” – Франсис скот Фицджералд

            “Дори не започвай роман, ако не боли като твърдо лайно на излизане.” – Чарлз Буковски

            “Вдишвай опит, издишвай поезия.” – Мюриъл Рюкайзър

            “Един кратък разказ трябва да има единно настроение и всяко изречение трябва да го изгражда.” – Едгар Алън По

            “Никога не трябва да променяш нещо, което се е появило посред нощ на писане.” – Соул Билоу

            “Незрелите поети имитират; зрелите поети крадат.” – Томас Елиът

            “Художествената литература е лъжа, а добрата художествена литература е истина насред лъжата.” – Стивън Кинг

            “Истинската белетристика е създадена от това, което е реално, а реалността е трудно да се заобиколи.” – Ралф Елисън

            “Проблемът в художествената литературата е, че тя трябва да е правдоподобна. Това не е вярно за нехудожествената литература.” – Том Уулф

            “Не можеш да пишеш добре без информация.” – Джордж Хигинс

            “Слушай, а след това си изгради мнение.” – Гай Талис

            “Открий тема, която те вълнува и чувстваш в сърцето си, че трябва да вълнува и другите. Това е истинско вълнение, не игричките ти с езика, които ще бъдат най-завладяващите и привлекателни елементи в стила ти.” – Кърт Вонегът

            “Пиши без заплащане докато някой не ти предложи да ти плати; ако никой не ти предложи за три години, значи си призван да бъдеш дървосекач.” – Марк Твен
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2011/12/29/advice-to-writers/

Share

вторник, 21 май 2013 г.

Маргарит Дюра за човека през 2000 г. – интервю от 1985 г.







Ще има само отговори. Толкова ще ги търсят, че няма да има нищо друго, освен отговори. Знаете – всички текстове са отговори. Мисля, че човекът ще бъде изцяло удавен в информацията, в една постоянна информация. За тялото му, за физическото му бъдеще, за здравето му, за семейния му живот, за заплатата му, за почивката му. Това не е далеч от кошмара. Никой няма да чете. Ще гледат телевизия, ще има телевизори навсякъде – в кухните, в тоалетните, в кабинетите, по улиците. Ще сме угаснали. Когато гледаме телевизия угасваме. Няма да сме сами.

Няма да пътуваме, няма да има нужда да се пътува. Когато светът може да се обиколи за осем или петнадесет дни, защо да го правим? Смисълът от пътуването е времето за пътуване. Не в това да се вижда набързо, а в това, едновременно да се вижда и да се живее. Да се живее от пътуването. Вече няма да бъде възможно.

Всичко ще бъде запълнено, всичко ще бъде изразходвано. Все пак ще остане морето, океаните. И четенето. Хората ще го преоткрият. Човекът един ден ще чете и всичко ще започне отначало. Ще минем отново през милосърдието. Ще рече, че тогава отговорите ще се чуват. Така ще започне: чрез дисциплина, чрез риск, поет от човека спрямо самия него. Един ден той ще бъде отново сам със своето нещастие и със своето щастие, но които ще произтичат от самия него. Може би тези, които ще се измъкнат от този път са двигателите на бъдещето. Много е възможно. Да се надяваме, че ще все още ще ги има.

Спомням си, че в книгата на един немски писател от началото на войната – “Последният цивилен” от Ернст Глейзер – прочетох, че когато свободата дезертира от този свят, винаги ще остане някой, който да мечтае за нея. Струва ми се, че това даже вече е започнало.

Share

неделя, 19 май 2013 г.

Няколко кратки изречения за писането



“Можете да разказвате умни, интересни, сложни неща, използвайки прости изречения. Колко е дълга една добра идея?”

“Ако в късия разказ има магия – съветва Хенри Милър – а аз съм убеден, че има, никой никога не е бил в състояние да я сведе до рецепта, която да може да се предава от човек на човек.” И въпреки това е пълно със съвети за писането. В своята книга “Няколко кратки изречения за писането”, авторът и членът на редактора от “Ню Йорк Таймс” Върлин Клинкенборг дава много повече от редова мъдрост върху писането и прави дисекция на изречението – неговата структура, цел, семантика – за да представи нов, полезен и пряк наръчник към разказваческото изкуство. В увода, Клинкенборг пише:

“Като повечето получена на готово мъдрост, това, което хората мислят, че знаят за писането, работи по хитър, подмолен начин. По някаква причина, изглежда вярваме най-силно в нещата, които влизат в главите ни несъзнателно, без да си спомняме кога са попаднали там. Това, което мислим, че знаем за писането, звучи достоверно. То потвърждава нашите погрешни като цяло идеи за творческия процес и гениалността.Но нито едно от тях не означава, че е вярно. (...) Да се отуча от това, което съм научил в колежа – обучавайки се сам да пиша добре – е основата на това, което знам. То е един цял живот четене и любов към езика. (...) Това е книга, пълна с начални идеи. Можеби ще ви помогнат да намерите достатъчно яснота в мислите и писането си, за да откриете какво означава да пишете. Нямам предвид да пишете “както пиша аз”, или “както пишат те”, а така, както пишете вие.”

Няколко извадки от съветите му:

“Знайте какво казва всяко изречение, какво не казва и какво предполага. От тези три неща, най-трудно е да разберете какво всяко изречение действително казва.”

“Има безчет начини да пишете лошо. Обикновеният начин е като пишете изречения, които не казват това, което мислите, че казват.”

“Единствената връзка между вас и читателя ви е изречението, което създавате.”

“Не можете да преразгледате или да се откажете от това, което не разпознавате съзнателно.”

“Тези предположения са забрани, а задълженията са отпечатъкът на вашето образование и на културата, в която живеете. Развенчайте ги.”

По отношение на могъществото на невежеството и тъмната страна на познанието:

“Това, което знаете за писането също е форма на познание, макар да е много по-трудно за разбиране. Опитайте се да разберете какво не знаете и защо не го знаете всеки път, когато усетите, че нещо ви убягва. Не се страхувайте и не се притеснявайте от него. Приемете го. Това, което не знаете и защо не го знаете също е информация.”

По отношение на краткостта и дължината:

“Можете да разказвате умни, интересни, сложни неща, използвайки прости изречения. Колко е дълга една добра идея? Дали става по-лошо, когато го изразите в две изречения вместо в едно? (...) Няма нищо лошо в добре написаните и изградени дълги изречения с цел. Дългите изречения имат тенденцията да се разпадат, да се разрушават, да стават двусмислени или да звучат неловко. Те са свързани с недобър синтаксис и разчитат на съюзи, за да бъдат удължени. Те са кратки глаголи, слаби в синтактичната си сила. Изпълнени с плуващи, несвързани фрази, често не на мястото си. И най-лошото – краят на изречението често забравя началото си. Все едно изречението е било дълъг, изтощителен път към погрешно място. (...) Писането на къси изречения ще ви помогне да пишете силни, уравновесени изречения с различна дължина. Силните, дълги изречения са просто силни, къси изречения, съчетани по различни начини.”

Клинкенборг синтезира така представения ни арсенал за писане:

“1. Това, на което са ви учили.
2. Това, което предполагате, че е вярно, защото сте чули другите да го повтарят.
3. Това, което чувствате, независимо колко слабо.
4. Това, което не знаете.
5. Това, което учите от собствения си опит.

Това са начините, по които знаем почти всичко за света около нас.”

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/08/09/several-short-sentences-about-writing-klinkenborg/

Share

петък, 17 май 2013 г.

Иън Макюън към начинаещите писатели






“Мисля, че е много трудно да се научат хората да бъдат писатели и поети. Но мисля, че е доста полезно за хората да отделят време, като под това имам предвид да посетят някоя програма за творческо писане. Мисля, че това ще им е от полза. Друго нещо, което е полезно, е да имат очаквания за това, че ще създадат творбата си. Много хора намират за твърде трудно да се придвижат напред и да напишат няколко разказа или роман. И отново – мисля, че програмите за творческо писане са полезни в това отношение. Казвайки това, мисля, че може би малко страдаме от твърде много програми за творческо писане. Често съм си мислил, че тук, в Щатите, където те са добре развити, един от тревожните аспекти е въвеждането им в студентските среди. Струва ми се, че е твърде рано, това ми изглежда като носител на масово невежество. Хората трябва да четат, а писането трябва да се отглежда, така че бих казал, че всяка една програма наистина би трябвало да е за дипломирани хора; не би трябвало да е част от обучението за диплома. Друго нещо – понякога се чудя е дали това, че имаме толкова много писатели, събрани в университетите, както е в Съединените Щати, не означава, че писателите са откъснати от градовете или от селата, или от родните си места. Когато си помисля, че едно по-старо поколение, като това на Рот, на известния Ъпдайк, който е изоставил своя живот в Манхатън и е отишъл да живее в малък град в Ню Инглънд... този вид обвързаност може да подкопава, ако твърде много писатели станат нещо като професори по английски – професори по английски с твърде малко бохемски живот. В Англия днес имаме губещи програми за творческо писане и това отново е част от въвеждането им в студентския учебен процес, което мисля, че е унищожително. Ако е част от една по-голяма програма – добре, но трябва да се натрупа определено количество прочетени книги. Ако – като писател – не четете, няма да можете да попиете влиянието от авторите, които не сте чел, а то е странно, бързо, невидимо и някак мистериозно усещане, че сте част от група, че сте се включили към въздуха без да усещате откъде идва. Само чрез четенето можете да определите източниците, да анализирате майсторските текстове или поне да осъзнавате какво правите.”

Share

вторник, 14 май 2013 г.

Размисли за писането от Оуен Колфър






1. Спрете да приказвате на хората за идеята си и се затворете в стаята. Останете в нея докато завършите работа само с храна за вкъщи. Писането е въпрос на вдъхновение, но има също така и много работа. Очевидно не толкова като при копаенето, но н харесва, когато учи трудно.

2. Ще продължа да пиша докато хората спрат да четат или ми се изчерпат идеите.

3. Практикувайте – пишете всеки ден, дори и да е само за десетина минути. Запомнете: нищо не е напразно. След време стилът ви ще се изглади. Упорствайте.

4. Исках да пиша откакто се помня и бях достатъчно късметлив да имам поощрението на родителите си през цялото време. Имах подкрепата и на няколко учители, които ме оценяваха добре. Спомням си няколко случая, в които работите ми бяха отличени и това подхрани решителността ми да стана писател.

5. Филмите определено оказват влияние върху стила на писане. Аз съм голям почитател на киното и екшънът е любимият ми жанр. Осъзнах, че твърде малко екшън филми са за деца, макар децата да ги харесват и реших да запълня тази празнина с книга, която се чете като екшън филм. За щастие, когато четете книгата, филмът се прожектира в главата ви сам.

6. Имам чудесен офис в задната част на къщата. Това е една бивша стара конюшня и от нея от едната страна се вижда полето, а от другата – къщата. Просто сядам там, пускам любимите си дискове на Кейт Буш и работя. Обожавам това.

7. Препоръчвам на начинаещите писатели да наблюдават. Те вече знаят, че е жизнено важно да четат и да пишат колкото е възможно повече, но често пъти хората забравят да наблюдават какво се случва през деня в обкръжението им. Точно оттам се раждат идеите. Хвърляйте по едно око на екрана на компютъра си, а другото – на света около вас.

8. Нищо не е напразно; не изхвърляйте нищо. Често среща фрустрирани млади писатели, които казват, че са стигнали толкова далеч, а не успяват да завършат книгата си. Дори ако ви се случи да не можете да използвате това, което сте написали през деня, в него сте вложили свои мисли и е възможно след време, като се върнете, да останете изненадани и да ги използвате. Пазете всичко в някоя папка. Ще ми се да бях го направил. обзалагам се, че там има поне няколко добри идеи, които бих могъл да използвам.

9. Радвам се, че съм в “Who’s who”, но за мен, най-важното е че мога да се нарека писател.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writers-write-creative-blog.posthaven.com/literary-birthday-14-may-eoin-colfer

Share

петък, 10 май 2013 г.

Десет идеи от Толкин за изграждане на герои











1. Мотивационни огледала – Толкин казва, че мотивацията на героя Арагорн е движена от любовта му към Арвен така, както Самознай е бил движен от любовта си към Рози. Рози и Арвен да хора, които са закотвили героите в нещо, което е вдигнало летвата. Толкин е изградил двете двойки на огледален принцип, за да подчертае по-0силния от двамата, а именно Арагорн.

2. Създавайте противоположности – Саурон е противоположността на Арагорн в това, че единият е определен от съдбата да бъде крал, докато другият отчаяно се опитва да властва над цялата Средна земя. Арагорн е чист, благороден и смел, докато Саурон е зъл, коварен и кара другите да вършат мръсните му работи. В известна степен, злината на Саурон озарява добротата на Арагорн, дори когато е известен като Бързоход и прилича на мошеник.

3. Дайте на героя минало с цел – любовта на Арагорн към Арвен е спомената само в приложението към текста на Толкин, но се превръща в тайна мотивация в миналото му, за битката му с тъмнината.

4. Дайте на героя нещо да възстановява – възраждането на бялото дърво е нещо, което създава съдбата на Арагорн.

5. Дайте на героя си тайнствена природа – героят Бързоход/Арагорн е герой, който Толкин е изградил като тайнствен закрилник. Неговата предистория е подавана на части и когато четем текста, откриваме в движение малки парченца за него, за разлика от Фродо, който ни е познат в подробности. Дребни детайли от миналото на Арагорн изплуват бавно и внимателно, сякаш Толкин хвърля парченца хляб на чайките. Това изгражда тайнствената природа на Арагорн, която е ефективна и мощна, и когато го виждаме накрая като крал, се изненадваме как Толкин ни е подготвял през цялото време.

6. Дайте на героя си живот без гаранция – ако гарантираме, че героят ни ще се справи до края на историята без никакви опасности или изпитания, ще получим в действителност плосък герой. Читателите трябва да се страхува за живота на героя. Те трябва да се чудят дали нещата ще се оправят в техните взаимовръзки. Трябва да има елемент на изключителен риск.

7. Дръжте читателите на тъмно – Толкин не ни е казал всичко за това, какво се случва на героите, освен това, което е необходимо, за да се придвижва историята напред. Тук той е защитник на идеята нещата да се поддържат прости и да не се доскучава на читателя с всички подробности за това, какво се е случило на Арагорн по пътя.

8. Оставете поуката да се грижи сама за себе си – понякога писателите се опитват твърде силно да ни поучават за начина, по който смятат, че трябва да мислим и да живеем. Толкин не се е притеснявал за това, просто е оставил фабулата сама да ни полъхне като Ломидолски бриз.

9. Бъдете верен на характерите на героите – в този епичен разказ, Арагорн нито веднъж не излиза извън своята природа. Той е винаги решителен, смел и умен, дори пред лицето на опасността. Ако ни се струва, че върши нещо страхливо, в действителност върши нещо необходимо.

10. Героят ви трябва да е готов на саможертва – Арагорн поема големи рискове през целия епос, изправяйки се срещу Черните конници от Бурния връх, търсейки помощта на мъртвите войни, спускайки се в дълбините на Мория, препускайки към портите на Мордор и в безчет други дела. Ако героят ви не е готов да пожертва живота си за своята цел (дори ако тази цел е просто щастлив живот или цел, насочена повече към реалния свят), то значи героят ви не е достатъчно силен и трябва да поработите още над него.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://writerswrite1.wordpress.com/2013/03/08/tolkiens-10-tips-for-creating-epic-heroes/

Share