Няколко кратки изречения за писането

“Можете да разказвате умни, интересни, сложни неща, използвайки прости изречения. Колко е дълга една добра идея?”

“Ако в късия разказ има магия – съветва Хенри Милър – а аз съм убеден, че има, никой никога не е бил в състояние да я сведе до рецепта, която да може да се предава от човек на човек.” И въпреки това е пълно със съвети за писането. В своята книга “Няколко кратки изречения за писането”, авторът и членът на редактора от “Ню Йорк Таймс” Върлин Клинкенборг дава много повече от редова мъдрост върху писането и прави дисекция на изречението – неговата структура, цел, семантика – за да представи нов, полезен и пряк наръчник към разказваческото изкуство. В увода, Клинкенборг пише:

“Като повечето получена на готово мъдрост, това, което хората мислят, че знаят за писането, работи по хитър, подмолен начин. По някаква причина, изглежда вярваме най-силно в нещата, които влизат в главите ни несъзнателно, без да си спомняме кога са попаднали там. Това, което мислим, че знаем за писането, звучи достоверно. То потвърждава нашите погрешни като цяло идеи за творческия процес и гениалността.Но нито едно от тях не означава, че е вярно. (...) Да се отуча от това, което съм научил в колежа – обучавайки се сам да пиша добре – е основата на това, което знам. То е един цял живот четене и любов към езика. (...) Това е книга, пълна с начални идеи. Можеби ще ви помогнат да намерите достатъчно яснота в мислите и писането си, за да откриете какво означава да пишете. Нямам предвид да пишете “както пиша аз”, или “както пишат те”, а така, както пишете вие.”

Няколко извадки от съветите му:

“Знайте какво казва всяко изречение, какво не казва и какво предполага. От тези три неща, най-трудно е да разберете какво всяко изречение действително казва.”

“Има безчет начини да пишете лошо. Обикновеният начин е като пишете изречения, които не казват това, което мислите, че казват.”

“Единствената връзка между вас и читателя ви е изречението, което създавате.”

“Не можете да преразгледате или да се откажете от това, което не разпознавате съзнателно.”

“Тези предположения са забрани, а задълженията са отпечатъкът на вашето образование и на културата, в която живеете. Развенчайте ги.”

По отношение на могъществото на невежеството и тъмната страна на познанието:

“Това, което знаете за писането също е форма на познание, макар да е много по-трудно за разбиране. Опитайте се да разберете какво не знаете и защо не го знаете всеки път, когато усетите, че нещо ви убягва. Не се страхувайте и не се притеснявайте от него. Приемете го. Това, което не знаете и защо не го знаете също е информация.”

По отношение на краткостта и дължината:

“Можете да разказвате умни, интересни, сложни неща, използвайки прости изречения. Колко е дълга една добра идея? Дали става по-лошо, когато го изразите в две изречения вместо в едно? (...) Няма нищо лошо в добре написаните и изградени дълги изречения с цел. Дългите изречения имат тенденцията да се разпадат, да се разрушават, да стават двусмислени или да звучат неловко. Те са свързани с недобър синтаксис и разчитат на съюзи, за да бъдат удължени. Те са кратки глаголи, слаби в синтактичната си сила. Изпълнени с плуващи, несвързани фрази, често не на мястото си. И най-лошото – краят на изречението често забравя началото си. Все едно изречението е било дълъг, изтощителен път към погрешно място. (...) Писането на къси изречения ще ви помогне да пишете силни, уравновесени изречения с различна дължина. Силните, дълги изречения са просто силни, къси изречения, съчетани по различни начини.”

Клинкенборг синтезира така представения ни арсенал за писане:

“1. Това, на което са ви учили.

2. Това, което предполагате, че е вярно, защото сте чули другите да го повтарят.

3. Това, което чувствате, независимо колко слабо.

4. Това, което не знаете.

5. Това, което учите от собствения си опит.

Това са начините, по които знаем почти всичко за света около нас.”

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Източник: http://www.brainpickings.org/index.php/2012/08/09/several-short-sentences-about-writing-klinkenborg/